Иван Колев (генерал)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Колев.

---

Иван Колев
български генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1885 – 1917
Служи на	България
Командвания	Лейбгвардейски конен полк (1908 – 1912) Трета българска армия (1912) Пета българска армия (1913) Първа конна бригада (1913) Първа Кавалерийска дивизия (ПСВ)
Битки/войни	Освобождаването на Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин през Първата световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 септември 1863 г. Бановка, Бесарабия
Дата и място на смърт	29 юли 1917 г. Виена, Австрия
Подпис	Ivan Kolev Signature (vectorized).svg
Иван Колев в Общомедия

Пагонът на генерал Иван Колев

Иван Колев Колев е български офицер, генерал-лейтенант, известен още като Бащата на българската конница.

Биография

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, основано от български преселници от Тракия и разположено на 25 км източно от Болград. Основното си образование завършва в родното си село, след което през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия, учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех по-късно става писар в общината.

През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност е повишен в секретар.

Сръбско-българска война (1885)

На 2 ноември (14 ноември по нов стил) 1885 г. Сърбия обявява война на България и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион.

На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев като отличник е определен за артилерист. Още от малък той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист, заявява: „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня!“. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и е зачислен като взводен командир в Трети конен полк в Пловдив. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик и след успешно положени изпити в началото на 1892 г. постъпва във военната академия в Торино, която завършва през 1894 година.

На 2 август 1894 г. е произведен в чин ротмистър и вече завършил академията, още същия месец се завръща в България. През 1897 г. е назначен за командир на ескадрон от 4^-и конен полк. Завършва генерал-щабна академия в Италия, назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и е поставено началото на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния, от 1900 г. е офицер за особени поръчки в Кавалерийската инспекция, като на 14 февруари 1900 е произведен в чин майор, след което от 1901 г. е старши адютант в Кавалерийската дивизия. През май 1902 г. е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон (реорганизиран през 1904 г. в полк). На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник и е назначен за началник на щаба на Кавалерийската инспекция.

През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в Седми улански полк в Пардубиц, откъдето се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин полковник. Назначен е на длъжността командир на Лейбгвардейския конен полк, на която остава до началото на Балканската война.

Балкански войни (1912 – 1913)

В началото на Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. На 8 май 1913 г. е назначен за началник на щаба на 1^-ва резервна армия, а от 21 май – за началник на щаба на 5^-а отделна армия. През Междусъюзническата война (1913) продължава да заема длъжността началник-щаб на 5^-а армия.

След Междусъюзническата война отново поема командването на Лейбгвардейския конен полк. През октомври 1914 г. е назначен за командир на 10^-а пехотна беломорска дивизия, а на 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.

Първа световна война (1915 – 1917)

По време на Първата световна война генерал-майор Колев първоначално командва поверената му дивизия, на 23 март 1916 става командир на 1^-ва конна дивизия, а от 7 май същата година е инспектор на конницата. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници – румънски, сръбски и руски. Освобождава цяла Добруджа до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.

Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница, когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:

„

Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!

“

На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“ лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен – главнокомандващ войските на Балканите. При награждаването главнокомандващият изтъква: „Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте, се е случило наистина!“

На 10 март 1917 г. поема командването на останалата в Добруджа самостоятелна българска армия, на 17 май с. г. заминава на лечение във Виена. На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. На 7 август 1917 г. тленните му останки са пренесени в София и след това са погребани до гроба на генерал Жостов след церемониал в съборната черква „Св. Неделя".

Памет

Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист.

В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча и е кръстена улица. През 2007 г. е създаден граждански комитет за изграждане на паметник на генерал Иван Колев, който е оглавен от директора на Института по история при БАН акад. Георги Марков. На мястото на паметника на маршал Толбухин в Добрич е поставен този на ген. Колев.

Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич). На него е наречена и улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

На Иван Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (14 февруари 1900)
• Подполковник (14 февруари 1904)
• Полковник (15 октомври 1908)
• Генерал-майор (2 август 1915)
• Генерал-лейтенант (28 юли 1917)

Награди

• Орден „За храброст“ II и III степен – 1-ви и 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
• Орден „За военна заслуга“ IV степен и V степен с корона
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента
• Бронзов медал за 1885 година
• Знак за 10 годишна служба
• Знак за 20 годишна служба
• Кръст за Независимостта
• Възпоменателен кръст за възшествието на княз Фердинанд на престола
• Германски орден „Железен кръст“ I и II степен
• Руски орден „Св. Станислав“ II степен
• Италиански орден „Италианска корона“ IV степен
• Румънски орден „Румънска корона“ III степен
• Сръбски орден „Белий Орел“ III степен
• Турски орден „Железен полумесец“
• Австрийски медал за 60 г. царуване на император Франц Йосиф

Външни препратки

• Генерал Иван Колев – бащата на българската конница (видео)

Източници

• Билярски, Ц. Генерал-лейтенант Иван Колев – добруджанския герой (сборник) I и II том, София, 2008, Издателство „Анико“
• Пеев, П. Генерал-лейтенант Иван Колев, София, 1943, Библиотека прослава, Година 1, Книга 1
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 118.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.