Иван Колев (генерал)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Колев.
Иван Колев | |
български генерал | |
Звание | Генерал-лейтенант |
---|---|
Години на служба | 1885 – 1917 |
Служи на | България |
Командвания | Лейбгвардейски конен полк (1908 – 1912) Трета българска армия (1912) Пета българска армия (1913) Първа конна бригада (1913) Първа Кавалерийска дивизия (ПСВ) |
Битки/войни | Освобождаването на Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин през Първата световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 15 септември 1863 г.
|
Дата и място на смърт | |
Подпис | Ivan Kolev Signature (vectorized).svg |
Иван Колев в Общомедия |
Иван Колев Колев е български офицер, генерал-лейтенант, известен още като Бащата на българската конница.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, основано от български преселници от Тракия и разположено на 25 км източно от Болград. Основното си образование завършва в родното си село, след което през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия, учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех по-късно става писар в общината.
През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност е повишен в секретар.
Сръбско-българска война (1885)
[редактиране | редактиране на кода]На 2 ноември (14 ноември по нов стил) 1885 г. Сърбия обявява война на България и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион.
На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев като отличник е определен за артилерист. Още от малък той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист, заявява: „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня!“. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и е зачислен като взводен командир в Трети конен полк в Пловдив.[2] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик и след успешно положени изпити в началото на 1892 г. постъпва във военната академия в Торино, която завършва през 1894 година.
На 2 август 1894 г. е произведен в чин ротмистър и вече завършил академията, още същия месец се завръща в България. През 1897 г. е назначен за командир на ескадрон от 4-и конен полк.[2] Завършва генерал-щабна академия в Италия,[3] назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и е поставено началото на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния, от 1900 г. е офицер за особени поръчки в Кавалерийската инспекция, като на 14 февруари 1900 е произведен в чин майор, след което от 1901 г. е старши адютант в Кавалерийската дивизия. През май 1902 г. е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон (реорганизиран през 1904 г. в полк).[2] На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник и е назначен за началник на щаба на Кавалерийската инспекция.[2]
През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в Седми улански полк в Пардубиц,[4] откъдето се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин полковник. Назначен е на длъжността командир на Лейбгвардейския конен полк, на която остава до началото на Балканската война.
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]В началото на Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. На 8 май 1913 г. е назначен за началник на щаба на 1-ва резервна армия, а от 21 май – за началник на щаба на 5-а отделна армия.[2] През Междусъюзническата война (1913) продължава да заема длъжността началник-щаб на 5-а армия.
След Междусъюзническата война отново поема командването на Лейбгвардейския конен полк. През октомври 1914 г. е назначен за командир на 10-а пехотна беломорска дивизия, а на 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.[2]
Първа световна война (1915 – 1917)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Първата световна война генерал-майор Колев първоначално командва поверената му дивизия, на 23 март 1916 става командир на 1-ва конна дивизия, а от 7 май същата година е инспектор на конницата. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници – румънски, сръбски и руски. Освобождава цяла Добруджа до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.
Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница, когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:
„ |
Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България! |
“ |
На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“ лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен – главнокомандващ войските на Балканите.[5] При награждаването главнокомандващият изтъква: „Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте, се е случило наистина!“
На 10 март 1917 г. поема командването на останалата в Добруджа самостоятелна българска армия, на 17 май с. г. заминава на лечение във Виена.[2] На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. На 7 август 1917 г. тленните му останки са пренесени в София и след това са погребани до гроба на генерал Жостов след церемониал в съборната черква „Св. Неделя".
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист.
В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча и е кръстена улица. През 2007 г. е създаден граждански комитет за изграждане на паметник на генерал Иван Колев, който е оглавен от директора на Института по история при БАН акад. Георги Марков. На мястото на паметника на маршал Толбухин в Добрич е поставен този на ген. Колев.
Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич). На него е наречена и улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).
На Иван Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (27 април 1887)
- Поручик (18 май 1890)
- Капитан (2 август 1894)
- Майор (14 февруари 1900)
- Подполковник (14 февруари 1904)
- Полковник (15 октомври 1908)
- Генерал-майор (2 август 1915)
- Генерал-лейтенант (28 юли 1917)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „За храброст“ II и III степен – 1-ви и 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ IV степен и V степен с корона
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
- Бронзов медал за 1885 година
- Знак за 10 годишна служба
- Знак за 20 годишна служба
- Кръст за Независимостта
- Възпоменателен кръст за възшествието на княз Фердинанд на престола
- Германски орден „Железен кръст“ I и II степен
- Руски орден „Св. Станислав“ II степен
- Италиански орден „Италианска корона“ IV степен
- Румънски орден „Румънска корона“ III степен
- Сръбски орден „Белий Орел“ III степен
- Турски орден „Железен полумесец“
- Австрийски медал за 60 г. царуване на император Франц Йосиф
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стойнова, Даниела. Във Варна поставиха бюст-паметник на генерал Иван Колев - бащата на българската конница // Радио „Варна“. 2023-09-25. Посетен на 2024-09-03.
- ↑ а б в г д е ж Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 16 от 01 август 1917, стр.1
- ↑ Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.3
- ↑ Военноисторически сборник, 2005, бр.1 ISSN 0204 – 4080 – Недев, С. Генерал Иван Колев
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Билярски, Ц. Генерал-лейтенант Иван Колев – добруджанския герой (сборник) I и II том, София, 2008, Издателство „Анико“
- Пеев, П. Генерал-лейтенант Иван Колев, София, 1943, Библиотека прослава, Година 1, Книга 1
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 118.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Генерал-лейтенанти от Царство България
- Носители на орден „За храброст“ I степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „За заслуга“
- Български офицери от Бесарабия
- Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война
- Осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Носители на орден „За храброст“ II степен
- Хора от Болградски район
- Починали във Виена
- Възпитаници на Болградската гимназия
- Възпитаници на Торинската военна академия