Симеон Симов

Симеон Симов
	Симеон Симов
български генерал
Битки/войни	Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	9 септември 1895 г. Кюстендил, Княжество България
Дата и място на смърт	18 ноември 1966 г. (71 г.) Народна република България

Вижте пояснителната страница за други личности с името Симеон Симов.

Симеон Григоров Симов е български офицер, генерал-майор.

Биография

Роден е на 9 септември 1895 година в Кюстендил. През 1916 година завършва Военното училище в София. По-късно завършва и Военната академия там. Службата му започва в петдесет и трети пехотен осоговски полк. От 1928 година е командир на рота в тринадесети пехотен рилски полк. През 1935 година е назначен за началник на втори пограничен участък. На следващата година е началник на Ботевградското военно окръжие. От 1938 е началник-щаб на шеста пехотна дивизия. През 1939 година става командир на тридесет и пети пехотен врачански полк. От 1943 година е командир на двадесет и четвърта пехотна дивизия. След преминаването на България на страната на Съюзниците е пленен в района на Ниш от немски части и въдворен във военнопленническия лагер Офлаг-8. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“.^[1] Отказва да се присъедини към армията на ген. Андрей Власов. В България е осъден задочно на смърт. През 1945 година се завръща. Арестуван е два пъти и съден, но оправдан от т. нар. Народен съд. Изселен със семейството си. Работи в ТКЗС. По-късно се разболява от Паркинсон. Умира на 18 ноември 1966 година.^[2] Според Ташо Ташев е екзекутиран през 1945.^[3]

Военни звания

Подпоручик (12 март 1916)
Поручик (14 октомври 1917)
Капитан (30 януари 1923)
Майор (1933)
Подполковник (6 май 1936)
Полковник (6 май 1940)
Генерал-майор (6 май 1944)

Бележки

↑ Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 1. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)
↑ Биография във форума Бойна слава, архив на оригинала от 27 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150927095155/http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=279970&viewfull=1#post279970, посетен на 30 август 2015
↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 128

Портал „Военна история на България“

[1] Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 1. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)

[2] Биография във форума Бойна слава, архив на оригинала от 27 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150927095155/http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=279970&viewfull=1#post279970, посетен на 30 август 2015

[3] Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 128

[1]

[2]

[3]