Направо към съдържанието

Пета армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пета българска армия
Информация
Активнамай 1913 – 22 август 1913
27 май 1940 – 7 октомври 1944
ДържаваБългария
Битки/войниМеждусъюзническа война
Битка при Калиманци (1913)
Битка при Брегалница (1913)
Втора световна война
Южна Сърбия и Македония (1941 – 44)

Пета армия е българска военна част формирана като резервна на командването армия.

Пета армия е формирана през май 1913 година под името Първа резервна армия, като в състава и влизат две пехотни дивизии, всяка от които с по един артилериийски, седем пехотни полка, една конна бригада и три погранични роти.[1]

Междусъюзническа война (1913)

[редактиране | редактиране на кода]

След съсредоточаването на българските войски преди започване на Междусъюзническата война, на генерал-майор Стефан Тошев (тогава командир на Първа пехотна софийска дивизия) е възложено да формира и поеме Първа резервна армия. За личен състав на армията (състояща се от Първа и Втора резервни дивизии) служи Трета бригада от Девета пехотна плевенска дивизия (53-ти и 54-ти пехотни полкове). В Първа резервна дивизия влиза 53-ти пехотен полк, който също разформиран, а от състава му се образуват 59, 60 и 61-ви пехотни полкове, а към Втора – 54-ти пехотен полк, който същият месец е разформиран и от състава му се образуват 62-ри, 63-ти и 64-ти пехотни полкове, като към тях са придадени допълващи дружини.

На 17 май армията е преименувана на Пета отделна армия. Дивизиите стават съответно 12 и 13, а полковете, съответно 59, 60, 61-ви, 62-ри, 63-ти, 64-ти. Назначението на армията на първо време е да прикрива столицата. На 26 май в столицата пристигат Първа и Четвърта пехотна преславска дивизия. Четвърта е включена в Пета армия на мястото на 13 дивизия, която заедно с 1-ва пехотна софийска остава в състава на Трета българска армия, за да прикрива София.

Пета армия воюва срещу сърбите по Осогово. Разформирована е на 22 август 1913 година.

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

На 17 май 1940 година във връзка с избухването на Втората световна война (1941 – 1945) е формирана Пета прикриваща армия. Получава задача да прикрива югозападната граница на България, а в състава и влизат 9 пехотна плевенска дивизия, 2-ра бърза дивизия, както и прикриващите части на 3-та, 8 и 10 дивизионна област, 3-ти армейски орляк и съответните интендантски части. На югоизточната граница е до юли 1940 година, когато е заменена от Четвърта прикриваща армия. [1]

Съгласно спогодбата „Клодиус-Попов“ (1941) България поема ангажимент да замени почти напълно германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде своя администрация на тези райони.[2]

Първоначално за целта българското военно ръководство формира отново Пета българска армия с командир Никола Михов. Тя е съставена от най-близко разположените съединения на бълг. територия – Шеста пехотна бдинска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия и Първа кавалерийска дивизия, като са им придадени още части и формирования. Заемането на територията започва на 19 април 1941 г., когато армията е преименувана на Пета отделна армия и приключва до 24 април 1941 г.

По-късно бълг. войски имат следното разпределение:

  • Щаб на Пета армия – в Скопие;
  • 50-и пехотен полк (от Първа ПД) – в Пирот, югоизточна Сърбия;
  • 52-ри пехотен полк (от 14-а ПД) – Враня, югоизточна Сърбия;
  • Шеста ПД – Зайчар, югоизточна Сърбия;
  • 14-а ПД – Скопие, Македония;
  • 15-а ПД – Битоля, Македония;
  • Първи кавалерийски полк (от Първа кавалерийска бригада) – Щип;
  • Втори кавалерийски полк (от Първа кавалерийска бригада) – Скопие.

В началото на септември 1944 г. Пета армия (14-а, 15-а, 17-а и 29-а пехотна дивизии и 1-ва конна бригада в Македония и Южна Сърбия) започва изтегляне към старите граници на България. Самото изтегляне не протича по организиран начин и на 6 септември 14-а и 29-а пехотна дивизии са обезоръжени от немците и престават да съществуват като боеспособни единици. Само 17-а пехотна дивизия, която е най-близо до старата граница успява да се изтегли. 15-а дивизия единствена оказва съпротива и води боеве при Битоля и Прилеп с подкрепата на българската авиация след което се изтегля на малки групи към България.

На 2 октомври 1944 армията е преименувана на Шеста армия, а на 7 октомври 1944 е разформирана.[1]

През годините армията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първа резервна армия (май 1913 – 17 май 1913)
  • Пета отделна армия (17 май 1913 – 22 август 1913)
  • Пета прикриваща армия (27 май 1940 – 19 април 1941)
  • Пета отделна армия (19 април 1941 – 1943)
  • Пета армия (1943 – 2 октомври 1944)
  • Шеста армия (2 октомври 1944 – 7 октомври 1944)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-майор Стефан Тошев 17 май 1913 – 22 август 1913
2. Генерал-майор Никола Михов 19 април 1941 – 11 август 1941
3. Генерал-майор Васил Бойдев 11 август 1941 – 11 май 1944
4. Генерал-майор Константин Стоянов 11 май 1944 – 6 септември 1944 (самоубива се)
5. Генерал-майор Александър Попдимитров 7 септември 1944 – 12 септември 1944
6. Генерал-майор Владимир Кецкаров 12 септември 1944 – 7 октомври 1944
  1. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 81 – 82
  2. Македонски преглед: издава Македонският научен институт, Том 28, 2005, стр. 61.