Пета армия

Пета българска армия
	Пета българска армия
Информация
Активна	май 1913 – 22 август 1913; 27 май 1940 – 7 октомври 1944
Държава	България
Битки/войни	Междусъюзническа война ; Битка при Калиманци (1913); Битка при Брегалница (1913); Втора световна война ; Южна Сърбия и Македония (1941 – 44)

Пета армия е българска военна част формирана като резервна на командването армия.

Формиране

Пета армия е формирана през май 1913 година под името Първа резервна армия, като в състава и влизат две пехотни дивизии, всяка от които с по един артилериийски, седем пехотни полка, една конна бригада и три погранични роти.^[1]

Междусъюзническа война (1913)

След съсредоточаването на българските войски преди започване на Междусъюзническата война, на генерал-майор Стефан Тошев (тогава командир на Първа пехотна софийска дивизия) е възложено да формира и поеме Първа резервна армия. За личен състав на армията (състояща се от Първа и Втора резервни дивизии) служи Трета бригада от Девета пехотна плевенска дивизия (53^-ти и 54^-ти пехотни полкове). В Първа резервна дивизия влиза 53^-ти пехотен полк, който също разформиран, а от състава му се образуват 59^-и, 60^-и и 61^-ви пехотни полкове, а към Втора – 54^-ти пехотен полк, който същият месец е разформиран и от състава му се образуват 62^-ри, 63^-ти и 64^-ти пехотни полкове, като към тях са придадени допълващи дружини.

На 17 май армията е преименувана на Пета отделна армия. Дивизиите стават съответно 12^-а и 13^-а, а полковете, съответно 59^-и, 60^-и, 61^-ви, 62^-ри, 63^-ти, 64^-ти. Назначението на армията на първо време е да прикрива столицата. На 26 май в столицата пристигат Първа и Четвърта пехотна преславска дивизия. Четвърта е включена в Пета армия на мястото на 13^-а дивизия, която заедно с 1^-ва пехотна софийска остава в състава на Трета българска армия, за да прикрива София.

Пета армия воюва срещу сърбите по Осогово. Разформирована е на 22 август 1913 година.

Втора световна война (1941 – 1945)

На 17 май 1940 година във връзка с избухването на Втората световна война (1941 – 1945) е формирана Пета прикриваща армия. Получава задача да прикрива югозападната граница на България, а в състава и влизат 9^-а пехотна плевенска дивизия, 2^-ра бърза дивизия, както и прикриващите части на 3-та, 8^-а и 10^-а дивизионна област, 3-ти армейски орляк и съответните интендантски части. На югоизточната граница е до юли 1940 година, когато е заменена от Четвърта прикриваща армия. ^[1]

Съгласно спогодбата „Клодиус-Попов“ (1941) България поема ангажимент да замени почти напълно германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде своя администрация на тези райони.^[2]

Първоначално за целта българското военно ръководство формира отново Пета българска армия с командир Никола Михов. Тя е съставена от най-близко разположените съединения на бълг. територия – Шеста пехотна бдинска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия и Първа кавалерийска дивизия, като са им придадени още части и формирования. Заемането на територията започва на 19 април 1941 г., когато армията е преименувана на Пета отделна армия и приключва до 24 април 1941 г.

По-късно бълг. войски имат следното разпределение:

Щаб на Пета армия – в Скопие;
50-и пехотен полк (от Първа ПД) – в Пирот, югоизточна Сърбия;
52-ри пехотен полк (от 14-а ПД) – Враня, югоизточна Сърбия;
Шеста ПД – Зайчар, югоизточна Сърбия;
14-а ПД – Скопие, Македония;
15-а ПД – Битоля, Македония;
Първи кавалерийски полк (от Първа кавалерийска бригада) – Щип;
Втори кавалерийски полк (от Първа кавалерийска бригада) – Скопие.

В началото на септември 1944 г. Пета армия (14-а, 15-а, 17-а и 29-а пехотна дивизии и 1-ва конна бригада в Македония и Южна Сърбия) започва изтегляне към старите граници на България. Самото изтегляне не протича по организиран начин и на 6 септември 14-а и 29-а пехотна дивизии са обезоръжени от немците и престават да съществуват като боеспособни единици. Само 17-а пехотна дивизия, която е най-близо до старата граница успява да се изтегли. 15-а дивизия единствена оказва съпротива и води боеве при Битоля и Прилеп с подкрепата на българската авиация след което се изтегля на малки групи към България.

На 2 октомври 1944 армията е преименувана на Шеста армия, а на 7 октомври 1944 е разформирана.^[1]

Наименования

През годините армията носи различни имена според претърпените реорганизации:

Първа резервна армия (май 1913 – 17 май 1913)
Пета отделна армия (17 май 1913 – 22 август 1913)
Пета прикриваща армия (27 май 1940 – 19 април 1941)
Пета отделна армия (19 април 1941 – 1943)
Пета армия (1943 – 2 октомври 1944)
Шеста армия (2 октомври 1944 – 7 октомври 1944)

Командващи

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Генерал-майор	Стефан Тошев	17 май 1913 – 22 август 1913
2.	Генерал-майор	Никола Михов	19 април 1941 – 11 август 1941
3.	Генерал-майор	Васил Бойдев	11 август 1941 – 11 май 1944
4.	Генерал-майор	Константин Стоянов	11 май 1944 – 6 септември 1944 (самоубива се)
5.	Генерал-майор	Александър Попдимитров	7 септември 1944 – 12 септември 1944
6.	Генерал-майор	Владимир Кецкаров	12 септември 1944 – 7 октомври 1944

Вижте също

Бележки

↑ ^а ^б ^в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 81 – 82
↑ Македонски преглед: издава Македонският научен институт, Том 28, 2005, стр. 61.

Източници

Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр.
Тодоров, Т., Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.

Портал „Военна история на България“

[paf-1] а ^б ^в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 81 – 82

[2] Македонски преглед: издава Македонският научен институт, Том 28, 2005, стр. 61.

[1]

[2]