Хиенови

	Хиенови
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
надсемейство:	Herpestoidea
семейство:	Хиенови (Hyaenidae)
	Научно наименование
	Hyaenidae Gray, 1821
	Разпространение
	Обхват на вкаменелости
	хатий – настояще, 26 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Хиенови в Общомедия
	[ редактиране ]

Хиеновите (Hyaenidae) са семейство хищници, които се срещат в Африка и Азия.

Семейството е представено от 4 съвременни вида, всеки отделен в самостоятелен род. Хиеновите са известни с това, че се хранят предимно с мърша (ивичеста и кафява хиена), но петнистите хиени често ловуват, а земният вълк е специализиран в храненето с термити и други насекоми.

Хиеновите произхождат от вивероподобни хищници, подобни на днешната Ивичеста палмова цивета. Първите хиени Plioviverrops, били дребни циветоподобни хищници обитавали Евразия преди около 20 – 22 милиона години. Въпреки че съвременните хиени приличат на кучета, те са най-близкородствени с Мангустовите (Herpestidae) и всъщност са Коткоподобни.

Класификация

Последната класификация на изкопаемите представители на хиеновите е тази на McKenna и Bells – Classification of Mammals от 1997^[1] а тези на Wozencraft (2005) и Wilson and Reeders Mammal Species of the World са последните включващи съвременните представители.^[2]

Семейство Хиенови

†Tongxinictis (Среден миоцен, Азия)
†Подсемейство Ictitheriinae
- †Herpestides (Ранен миоцен, Африка и Евразия)
- †Plioviverrops (От ранен миоцен до ранен плиоцен в Европа и в късен миоцен в Азия)
- †Ictitherium (Среден миоцен в Африка, от късен миоцен до ранен плиоцен в Евразия)
- †Thalassictis (От среден до късен миоцен в Азия, късен миоцен в Ахрика и Европа)
- †Hyaenotherium (От късен миоцен до ранен плиоцен в Евразия)
- †Miohyaenotherium (Късен миоцен в Европа)
- †Lychyaena (Късен миоцен в Евразия)
- †Tungurictis (Среден миоцен в Африка и Евразия)
- †Proictitherium (Среден миоцен в Африка и Азия, Среден до късен миоцен в Европа)
Подсемейство Hyaeninae
- †Palinhyaena (Късен миоцен в Азия)
- †Ikelohyaena (Ранен плиоцен в Африка)
- Hyaena (Ранен плиоцен до днес в Африка, късен плиоцен в Европа, късен плиоцен до днес в Азия)
- †Hyaenictis (Късен миоцен в Евразия, ранен плиоцен в Африка)
- †Leecyaena (Късен миоцен и/или ранен плиоцен в Азия)
- †Chasmaporthetes (От късен миоцен до ранен плейстоцен в Евразия, от ранен плиоцен до късен плиоцен в Африка, от късен плиоцен до ранен плейстоцен в Северна Америка)
- †Pachycrocuta (От плиоцен до плейстоцен в Евразия и Африка)
- †Adcrocuta (От късен миоцен до ранен плиоцен в Евразия и Северна Африка)
- Crocuta (От късен плиоцен до днес в Африка, от късен плиоцен до късен плейстоцен в Евразия)
Подсемейство Protelinae
- Proteles (От плейстоцен до днес в Африка)

Съвременните видове са както следва:

семейство Hyaenidae – Хиенови
- род Hyaena – Хиена
  - Hyaena hyaena – Ивичеста хиена
  - Hyaena brunnea – Кафява хиена
- род Crocuta
  - Crocuta crocuta – Петниста хиена
- род Proteles
  - Proteles cristatus – Земен вълк

Източници

↑ Malcolm C. McKenna, Susan K. Bell: Classification of Mammals: Above the Species Level, Columbia University Press, New York 1997, 631 Seiten, ISBN 0-231-11013-8
↑ Wozencraft, W. C. Mammal Species of the World. 3rd edition. Johns Hopkins University Press, 16 November 2005. ISBN 0-801-88221-4. с. 532 – 548.

[McKenna_&_Bell-1] Malcolm C. McKenna, Susan K. Bell: Classification of Mammals: Above the Species Level, Columbia University Press, New York 1997, 631 Seiten, ISBN 0-231-11013-8

[MSW3-2] Wozencraft, W. C. Mammal Species of the World. 3rd edition. Johns Hopkins University Press, 16 November 2005. ISBN 0-801-88221-4. с. 532 – 548.

[1]

[2]