Слюнка

Слюнката още плюнка, представлява воднисто-пенеста субстанция, произвеждана от слюнчените жлези в устната кухина на някои животни и човека. Има рН ≈ 7.

Функции и свойства

Слюнката изпълнява функция в храносмилателната система, като омокря приеманата храна и така я прави по-лесна за преглъщане. Съдържащият се в слюнката ензим – амилаза, разгражда някои скорбяли до малтоза и декстрин, преди те да постъпят в стомаха.

Слюнката има и предпазно действие в различни ситуации. Например при повръщане, слюнчените жлези имат рефлекса да произвеждат повече слюнка, която да неутрализира разрушителния за зъбния емайл ефект на високата киселинност на стомашните киселини.

Популярно схващане е, че слюнката в устата представлява естествен дезинфектант, поради което много хора вярват, че е полезно да ближат раните си. Няма доказателства, че слюнката има свойството да лекува, макар че облизването на раната може да спомогне прочистването ѝ, когато няма по-добър вариант (чиста вода, дезинфектант).

Изследователи в университета в Гейнсвил, Флорида, са открили в слюнката на мишките белтък, наречен от тях фактор за растеж на нервите (на английски: nerve growth factor, NGF). Рани, овлажнявани с NGF, зарастват два пъти по-бързо от рани, които не са третирани или близани. Така учените правят извода, че слюнката на някои животински видове може да има лечебно действие. Факторът NGF обаче не е открит в човешката слюнка. Въпреки това, тя съдържа антибактериални агенти като лактоферин и лактопероксидаза.

Съдържание

Съдържание на животинската слюнка:

Вода – около 98,5 – 99%.
Неорганични електролити – натриев хлорид, натриев карбонат, калциев карбонат, калциеви фосфати и сулфати, и др. При отлагането си по зъбите, карбонатите и фосфатите образуват зъбния камък.

натрий: 2 – 21 mmol/l
калий: 10 – 36 mmol/l
калций: 1,2 – 2,8 mmol/l
магнезий: 0,08 – 0,5 mmol/l
хлориди: 5 – 40 mmol/l
бикарбонати: 2 – 13 mmol/l
фосфати: 1,4 – 39 mmol/l

Органични вещества – това са ензимите α-амилаза, лизозим, липаза и малтаза, слюнчени кисели фосфатази, слюнчена лактопероксидаза, и слузесто белтъкоподобното вещество муцин. Наличието на тези ензими в слюнката понякога става причина за нейната неприятна миризма.

Амилаза (птиалин) – действа върху полизахаридите и чрез присъединяване на вода ги разглобява до дизахарида малтоза.
Малтазата в комбинация с водата разглобява малтозата до глюкоза.
Муцинът слепва раздробените парчета храна в една хапка, като я прави хлъзгава и удобна за поглъщане и придвижване по хранопровода.

Слуз – основно се състои от мукополизахариди (гликозаминогликан) и гликопротеини.
Антибактериални съединения – тиоцианат, водороден пероксид, отделителен имуноглобулин-А.

Има разногласия по въпроса за количеството произвеждана слюнка на ден от един здрав човек. Днес се счита, че средното количество е около 700 ml, което е много по-малко от оценките, правени в миналото. Това количество обаче зависи от много фактори – възраст, хранене, наличие на заболявания, прием на лекарства и пр. Например, при възрастните хора слюноотделянето е около два пъти по-слабо от това при юношите. Също така при консумиране на суха храна се отделя повече слюнка, отколкото при приемане на течна храна.

Вижте също

Плюене

Външни препратки

The Biology of ...Saliva Архив на оригинала от 2007-02-03 в Wayback Machine., Discover