Петко Каравелов

Вижте пояснителната страница за други личности с името Каравелов.

---

Петко Каравелов
български политик
Роден	24 март 1843 г. (стар стил) Копривщица, Османска империя
Починал	24 януари 1903 г. София, Княжество България
Погребан	Свети Седмочисленици, София, Република България
Религия	православие
Учил в	Императорски московски университет Средно училище „Любен Каравелов“
Политика
Професия	–
Партия	Либерална партия (1879 – 1887) Демократическа партия (1896 – 1903)
Народен представител в: УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   IV ОНС   VIII ОНС   IX ОНС   X ОНС   XI ОНС
2-ри председател на НС
2 ноември 1879 – 7 април 1880 9 юли 1884 – 12 юли 1884
Министър на финансите
7 април 1880 – 9 май 1881 11 юли 1884 – 21 август 1886 4 март 1901 – 3 януари 1902
4-ти министър-председател на България
28 ноември 1880 – 27 април 1881 29 юни 1884 – 9 август 1886 12 август 1886 – 16 август 1886 20 февруари 1901 – 21 декември 1901
Министър на правосъдието
28 ноември 1880 – 27 април 1881
Министър на обществените сгради, земеделието и търговията
11 юли 1884 – 27 януари 1885
Министър на вътрешните работи
9 август 1886 – 12 август 1886
Министър на народното просвещение
25 април 1901 – 21 декември 1901
Семейство
Баща	Стойчо Каравелата
Майка	Неделя Доганова
Братя/сестри	Любен Каравелов
Съпруга	Екатерина Каравелова
Деца	Радка Каравелова Виола Каравелова Лора Каравелова
Петко Каравелов в Общомедия

Пѐтко Сто̀йчов Каравѐлов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на – Демократическата партия. Редовен член на Българското книжовно дружество. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов. Избиран многократно за народен представител. Подпредседател на Учредителното събрание 1879 г. Два пъти председател на обикновено Народно събрание, четири пъти министър-председател на България и министър в няколко други правителства.

Биография

Произход и образование

Петко Каравелов е роден на 5 април (24 март стар стил) 1843 г. в Копривщица в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Каравеловият род води началото си от средата на XVIII век, като според различни сведения неговият основоположник хаджи Стойчо произлиза от Златишко или от Костурско. Майка на Петко Каравелов е Неделя Доганова, произхождаща от знатния копривщенски род Доганови, а по майчина линия – от Чалъкови. Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца – четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали и три момичета: Рада, Велика и Мария (майка на Рашко Маджаров).

Първоначално Петко Каравелов учи в Копривщица, но през 1856 година баща му го изпраща в Енос, където да чиракува за абаджия при негов приятел. Там той учи в гръцкото училище и през 1858 година му предлагат стипендия, за да продължи образованието си в Атина, но баща му го връща в Копривщица. Малко по-късно, със съдействието на видния копривщенец Найден Геров и Женското благотворително дружество „Благовещение“, Петко Каравелов заминава за Москва, където вече учи по-големият му брат Любен. След две години подготовка той постъпва в Историко-филологическия факултет на Московския университет, но след три години следване напуска и започва да учи право, дипломирайки се успешно.

Политическа кариера

След Освобождението на България участва активно в изработването на Търновската конституция. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател на България (1880 – 1881). Свален е от власт от княз Александър, с което започва Режима на пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883 – 1884).

След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884 – 1886). На този пост той е по време на Съединението на България и на Сръбско-българската война. През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. След принудителната си абдикация Батенберг, с последния си манифест от 26 август 1886 г. при окончателното си напускане на България назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълен господар на регентите става Стамболов, а Каравелов напуска на 1 ноември 1886 г. Той и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари 1887 г. – русофилските бунтове. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев, но през 1894 г. е амнистиран.

Партиен лидер

През 1896 г. основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател на Княжество България четири пъти, като последния му кабинет е в коалиция с Прогресивнолибералната партия и завършва с министерска криза. Една от първите стъпки на правителството е отнемането на избирателните права на мнозинството от циганите (чергари и мюсюлмани), което остава в сила до 1919 година. Каравелов се аргументира пред парламента с това, че циганите мюсюлмани са по-слабо развити от циганите християни и, по думите му, „самите турци не ги приемат в джамиите, считат ги достатъчно нисша раса и не ги допускат в избори на мюфтии“.

Петко Каравелов умира през 1903 г. в София и е погребан зад абсидата на църквата „Свети Седмочисленици“. Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка. Една от известните му мисли за политиката е „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.

Семейство

Лора Каравелова (първата вляво) със свои съученички

Гробът на Петко и Екатерина Каравелови зад църквата „Свети Седмочисленици“ в София

Петко Каравелов се жени на 13 януари 1880 г. за Екатерина Великова Пенева (1860 – 1947), с която имат 3 деца:

• Радка, умира ненавършила 3-годишна възраст;
• Виола, угасва с помрачено съзнание след „безследното изчезване“ на съпруга ѝ, журналиста и общественика Йосиф Хербст
• Лора, съпруга на доктор Иван Дренков и впоследствие на поета Пейо Яворов. Лора загива от куршум, последвана от съпруга си.

Памет

На Петко Каравелов е наречен булевард в София (Карта).

Библиография

• Страшимиров, А. Реформаторът Петко Каравелов. Психологически очерк. С., 1934.
• Кожухаров, К. Петко Каравелов. С., 1968.
• Стателова, Е. Държавникът Петко Каравелов. – В: Спомени за Петко Каравелов. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 5 – 37.
• Саздов, Д. Петко Каравелов. Демократ, политик и държавник. С., 2002.
• Карамунчев, Д., Политикът и дипломатът Петко Каравелов. С., Симелпрес, 2011.
• Близнашки, Г. Петко Каравелов и демокрацията в България. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011.
• Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Будинов, П., „Прякорът „Каравела“. Т. II. с 145 – 146. 1926 г.

Вижте също

• Къща музей на Любен и Петко Каравелови

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Петко Каравелов

• Борислав Гърдев. Петко Каравелов – демократ и принципен противник на социализма – liternet.bg
• Биографични бележки за Петко Каравелов – koprivshtitza.com

Григор Начович	→	министър на финансите (7 април 1880 – 9 май 1881)	→	Георги Желязкович
Михаил Сарафов	→	министър на финансите (11 юли 1884 – 21 август 1886)	→	Тодор Бурмов
Тодор Икономов	→	и.д. министър на обществените сгради, земеделието и търговията (11 юли 1884 – 27 януари 1885)	→	министерството е закрито
Христо Бончев	→	министър на финансите (4 март 1901 – 3 януари 1902)	→	Михаил Сарафов