Направо към съдържанието

Константин Муравиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Муравиев
български политик
Роден
Константин Владов Муравиев
Починал
31 януари 1965 г. (71 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вРобърт колеж
Национален военен университет
Политика
ПартияБЗНС Врабча 1
Народен представител в:
XX ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   
31-ви министър-председател на България
2 – 9 септември 1944
Семейство
Други родниниАлександър Стамболийски (вуйчо)
Константин Муравиев в Общомедия

Константин Владов Муравиев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС).

Участва в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на 20 век. Той е министър-председател на България в 62-рото правителство, свалено след Деветосептемврийския преврат 1944 г.

Народен представител е в XX (1923), XXII (1927 – 1931) и XXIII (1931 – 1934) обикновено народно събрание.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Муравиев е роден в Пазарджик през 1893 година. По майка произхожда от еленския род Робови, от който произлиза Дойно Граматик, автор на Еленския препис на Паисиевата История от 1784 г. Баща му е руски офицер от Освободителната война.

След като се ражда синът му, баща му изоставя семейството и Муравиев израства под опеката на свако си Александър Стамболийски, чиято съпруга Милена е сестра на майка му.

Завършва Френския институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912).[1] Участва в Балканските войни и Първата световна война, завършва Военно училище в София (1915).[2] През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.

Паметна плоча пред дома на Лазар Нишков и Константин Муравиев на улица „Хан Аспарух“ № 53 в София

Член на БЗНС от 1918 г., след напускането на армията Константин Муравиев става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото управление той е началник на „Обществена безопасност“ (1919 – 1920), консул в Ротердам (1920), управляващ българската легация в Нидерландия (1921) и Турция (1922 – 1923), министър на войната (1923).[3]

След Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и съден, заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926 г., той е сред водачите на БЗНС Врабча 1. Кореспондент е на вестниците „Соар“ и „Котидиен“ през 1927 – 1928. Муравиев е последователно министър на народното просвещение (1931 – 1932) и на земеделието и държавните имоти (1932 – 1934) в правителствата на Народния блок до Деветнадесетомайския преврат.

От 2 до 9 септември 1944 г. Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати Съветският съюз да обявяви война на България.[4] За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва да изтегля българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември решението е обнародвано, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се едновременно във война със САЩ, Великобритания и СССР от една страна, а от друга страна – с Германия.

И въпреки това, на 9 септември правителството на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов и на Кимон Георгиев.

Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. Муравиев е помилван, но оставен под домашен арест, в навечерието на изборите през есента на 1945 година.[5] По-късно отново е в затвора, освободен е 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г.

Константин Муравиев е женен за Добринка Лазарова (1904 – 1978), от която има две дъщери – Мария (1929 – 2000) и Надежда-Венера (1929 – 2005).

Автор на мемоарната книга „Събития и хора. Спомени“. Умира в София на 31 януари 1965 г.

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На Константин Муравиев е наречена улица в квартал „Малинова долина“ в София (Карта).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, 2015, с. 287 – 288. Събев оспорва информациите, според които Муравиев е завършил Робърт колеж, като се позовава на факта, че името му не се среща в ученическите списъци на колежа, както и на дипломата му от Френския институт в Цариград, съхранена в ЦДА – ф. 935К, оп. 4, а.е. 1
  2. ↑ Златев, М. Пагони в изпълнителната власт. В. Търново: Абагар, 2018, с. 176
  3. ↑ Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 14, 14 март 1923 г., стр. 1
  4. ↑ Вачков, Даниел. Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 96 – 97.
  5. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Златев, М. Пагони в изпълнителната власт. В. Търново: Абагар, 2018, с. 176
  • Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, 2015, с. 287 – 288
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Димитър Гичев → министър на земеделието и държавните имоти
(31 декември 1932 – 19 май 1934) 		→ Коста Бояджиев
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Константин_Муравиев&oldid=12343094“.