Направо към съдържанието

Тувалу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тувалу
Tuvalu
      
Девиз: Tuvalu mo te Atua
„Всемогъщо Тувалу“
Химн: God Save the King
Местоположение на Тувалу
Местоположение на Тувалу
География и население
Площ26 km²
(на 192-ро място)
Водинезначителен%
Климатсубекваториален
СтолицаФунафути
Най-голям градФунафути
Официален език
Религияхристиянство
Демонимтувалувинец
Население (2021)11 900
(на 225-о място)
Население (2017)10 645
Гъстота на нас.454 души/km²
(на 27-о място)
Градско нас.64%
(на 88-о място)
Управление
Формаунитарна парламентарна конституционна монархия
МонархЧарлз III
Генерал-губернаторТофига Ваевалу Фалани
ОрганизацииООН
Законодат. властПарламент
История
Независимост от Великобритания1 октомври 1978 г.
Икономика
БВП (ППС, 2016)39 млн. щ.д.
(на 226-о място)
БВП на човек (ППС)3566 щ.д.
(на 156-о място)
БВП (ном., 2020)45 млн. щ.д.
(на 194-то място)
БВП на човек (ном.)2970 щ.д.
(на 118-о място)
ИЧР (2021)0,641 (среден)
(на 130-о място)
Джини (2010)39,1 (среден)
Прод. на живота66,9 години
(на 173-то място)
Детска смъртност23,9/1000
(на 179-о място)
ВалутаАвстралийски долар (AUD)
Други данни
Часова зонаUTC+12
Автомобилно движениеляво
Код по ISOTV
Интернет домейн.tv
Телефонен код+688
ITU префиксT2A-T2Z
Тувалу в Общомедия

Тува̀лу (на тувалуански: Tuvalu, звуков файл и буквени символи за произношение [1]) е тихоокеанска държава, преди 1976 г. позната и като Острови Елис (на английски: Elis, Ellice Islands). Разположена е върху група атоли в Полинезия, в югозападната част на Тихия океан.

Намира се по средата между Хаваите и Австралия. Получава държавна независимост през 1978 г. Най-близките ѝ съседи са Кирибати, Самоа и Фиджи.

Площ: 25,6 km2. Население: 12 373 души. Език: английски. Валута: долар на Тувалу ($Т) = 100 цента.

Островите Тувалу се простират като верига от северозапад на югоизток на протежение от 560 km, между 5°40′ – 10°45′ ю.ш. и 176°06′ – 179°50′ и.д. Състоят се от 4 рифови острова и 5 пет атола с обща площ от само 25,6 km². Най-големият атол е Ваитупо (5,09 km²), а най-малкия – Ниулакита (0,4 km²). Главният остров на страната е Фунафути (2,54 km²), където е разположена и столицата (виж приложената таблица). Височината на островите над нивото на океана е 3 – 5 m. Всички са обкръжени от коралови рифове, а в средата имат лагуна. В пределите на 200-милната морска икономическа зона попадат около 13 млн. km² водно площ.[1]

Политическа карта на Тувалу
Изглед от атол Фунафути
СПИСЪК на ОСТРОВИТЕ и АТОЛИТЕ в о-вите ТУВАЛУ
Название на остров или атол (алтернативно название) Площ km2 Население (2002 г.) Координати Откривател (година на откриване)
остров Ваитупу (Трейси) (Vaitupu) 5,09 1591 7°29′ ю. ш. 178°41′ и. д. / 7.483333° ю. ш. 178.683333° и. д. Обид Старбак (1825)
остров Нануманга (Хъдсън) (Nanumanga) 3,00 589 6°17′ ю. ш. 176°19′ и. д. / 6.283333° ю. ш. 176.316667° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568),
Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично)
атол Нанумеа (Сент Огъстин) (Nanumea) 3,87 664 5°40′ ю. ш. 176°06′ и. д. / 5.666667° ю. ш. 176.1° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568),
Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично)
остров Ниулакита (София) (Niulakita) 0,40 35 10°45′ ю. ш. 179°30′ и. д. / 10.75° ю. ш. 179.5° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (29 август 1595)
остров Ниутао (Линкс) (Niutao) 2,53 663 6°07′ ю. ш. 177°20′ и. д. / 6.116667° ю. ш. 177.333333° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568)
атол Нуи (Ег, Нетерланд) (Nui) 3,37 548 7°13′ ю. ш. 177°09′ и. д. / 7.216667° ю. ш. 177.15° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568),
капитани Курцен и Ег (1825, вторично)
атол Нукулаелае (Мичъл) (Nukulaelae) 1,66 393 9°22′ ю. ш. 179°50′ и. д. / 9.366667° ю. ш. 179.833333° и. д. Джордж Барет (1821)
атол Нукуфетау (де Пейстер) (Nukufetau) 3,07 586 8°00′ ю. ш. 178°22′ и. д. / 8° ю. ш. 178.366667° и. д. Аренд де Пейстер (1819)
атол Фунафути (Елис) (Funafuti) 2,54 5070 8°30′ ю. ш. 179°07′ и. д. / 8.5° ю. ш. 179.116667° и. д. Аренд де Пейстер (1819)

Релефът на Тувалу е нисък – до 5 m н.в. с пясъчни лагуни, плажове и бедни засолени почви, върху които растат само някои растителни видове. Заради повишаването на равнището на океаните поради глобалното затопляне, островите на Тувалу бавно потъват.[1]

Климатът е влажен, субекваториален, морски. От март до октомври преобладават североизточните пасати и тогава се установява сух сезон. Дъждовният сезон продължава от октомври до март, като по това време господстват западните ветрове. Целогодишно температурата на въздуха се колебае между 22° – 32°С. Годишната сума на валежите на отделните острови е различна. На южните острови тя съставлява около 3000 – 3500 mm, а на северните – около 2500 mm. Често се наблюдават продължителни засушавания. Цялата паднала дъждовна вода се просмуква в плодородните песъчливи почви. Най-плодородни са почвите на атола Ваитупу, който е и един от най-населените. Реки е езера в Тувалу няма.[1]

Естествена растителност на островите почти не се е съхранила. Отглеждат се кокосови палми, банани, хлебно дърво и някои други култури. Плъховете са единствените бозайници. Местното население отглежда свине и домашни птици. Водите на лагуните и крайбрежните рифове са богати на риба.[1]

Тувалуански мъж в традиционно облекло, през 1841 година

Островите са заселени от полинезийци, дошли от Тонга и Самоа преди около 3000 години. Първият европеец, забелязал островите, е испанският мореплавател Алваро де Менданя де Нейра, който през 1568 г. минава покрай остров Нуи. Останалите острови, представляващи територията на днешната държава Тувалу, са открити по-късно от английски мореплаватели. През 1817 година островите са изследвани от канадския кораб „Ребека“ и получават името на неговия капитан Елис (затова са наречени Ellice islands).

Между 1862 и 1864 г. перуански кораби за търговия с роби отвличат от Фунафути и Нукулаилаи повече от 400 души, които никога не се завръщат на островите. След 1865 г. островите започват да се посещават от английски мисионери. През 1892 г. островите Елис, заедно с Гилбъртовите острови, стават протекторат на Великобритания, a през 1916 – тяхна колония.

През Втората световна война атолът Фунафути е база на американските военни сили. Тогава е построено и летището, което функционира (макар и осъвременено).

През 1974 г. е проведен референдум, на който мнозинството от жителите на Елис гласуват за отделяне на населените с полинезийци острови Елис от населените с микронезийци Гилбъртови острови. Новата територия получава името Тувалу и на 1 октомври 1975 г. става отделна колония. На 1 октомври 1978 г. Тувалу получава независимост.

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Тувалу е представителна демокрация в състава на Британската общност съгласно конституцията от 1978 г. Глава на държавата е кралят на Великобритания, представен от генерал-губернатор.

Законодателна власт – парламент от 12 депутати, избирани за срок от 4 години. Изпълнителна власт – правителство начело с министър-председател; отговаря пред парламента, който може да отстрани министър-председателя чрез вот на недоверие. Политически партии няма. Въоръжени сили 125 души.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление – 9 островни съвета:

Населението на Тувалу през юли 2010 година е 12 373 души, тя е най-слабо заселената държава в света след Ватикана. Естествен прираст – 18. Най-голям дял от населението са тувалу (полинезийци) – 92,5 %, следват полинезийско-микронезийски метиси – 7,5 %, които населяват атола Нуи. Официални езици в страната са тувалуански и английски. Азбука – латиница. Мнозинството от населението са християни – 97,8 % (протестанти 96,8%, католици 3,2%), следват бахайци – 1,6 % и други – 0,6%. Делът на неграмотните е около 9 %. Средната продължителност на живота при мъжете е 62 години, а при жените 65 години. На атола Фунафути живее 47% от населението, на атола Ваитупу – 17%, на атола Нанумеа – 6%. Градско население – 49%. Столица Ваитупу (5 хил. жители), на остров Фонгафале от атола Фунафути.

Основа на икономиката са риболовът и производството на копра (200 – 300 т годишно). Предприятия от леката промишленост (обувна и шивашка фабрика, цех за производство на сапун). Важно място в икономиката е продаването на пощенски марки и монети.

Изнася се копра, кокосови орехи, банани, риба, дрехи, обувки. Основни износни партньори са Фиджи, Нова Зеландия, Австралия, а в последните години също Франция и Германия.

Основен поминък на населението е отглеждането на кокосови палми, банани, ананаси, патици, свине и пилета. Туризмът е слабо развит, посещава се едва от 1000 души годишно.

Правото за риболов в рамките на 322-километровата зона около островите е предоставено на траулерни компании от Тайван, Южна Корея и САЩ срещу заплащане. С чуждестранна помощ се осъществяват проекти за електродобив чрез слънчеви батерии.

В пълна противоположност на този бизнес са комуникациите на самите острови на Тувалу, които нямат собствена телевизия и ежедневен печат. Има само 1 радиостанция и двумесечни печатни издания. През 2000 година Тувалу продаде правата си върху националния идентификационен интернет код .tv и правата за използване на този домейн на канадска медийна компания за сумата от $50 милиона долара, които трябва да получи в 12-годишен срок.

Възможностите за работа на тези малки острови са твърде ограничени и затова много млади хора работят извън страната и изпращат на семействата си пари за издръжка. До голяма степен икономиката на Тувалу все още зависи от чуждестранните помощи.

Шосета – 8 km. Съотношение селско стопанство—промишленост—обслужване 18:28:54.