Джоузеф Лармор

Джоузеф Лармор Joseph Larmor
северноирландски теоретичен физик и математик
Роден	11 юли 1857 г. Магерагал, Антрим, Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Починал	19 май 1942 г. Хоулиуд, Даун, Северна Ирландия
Погребан	Холиуд, Великобритания
Националност	Северна Ирландия, Великобритания
Учил в	Кеймбриджки университет
Научна дейност
Област	физика, математика
Работил в	Кеймбриджки университет (1885 – 1932) Нуиг (1880 – 1885)
Джоузеф Лармор в Общомедия

Сър Джоузеф Лармор (на английски: Joseph Larmor) е северноирландски физик и математик, който въвежда иновации в разбирането на електричеството, динамиката, термодинамиката и електронната теория на материята. Една от най-внушителните му разработки е „Етер и Материя“ – книга по теоретична физика публикувана през 1900 г.

Биография

Роден е на 11 юли 1857 г. в Магерагал, Антрим, Великобритания, в семейството на Хю Лармор – магазинер от Белфаст, и Ана Райт. Учи в Кралската академична институция в Белфаст. Продължава образованието си в Кралския университет Белфаст, където изучава математика, а след това в Колеж „Св. Йоан“ в Кеймбридж, където става старши учител.

След като преподава няколко години физика в Националния университет на Ирландия в Галуей, той започва да преподава математика в Кеймбридж през 1885 г. През 1892 г. е приет като член на Кралското научно дружество в Лондон и става почетен сътрудник на Кралското научно дружество в Единбург през 1910 г.

През 1903 г. е назначен като Луказиански професор по математика в Кеймбридж.

Мотивиран от силната опозиция към Движение „Самоуправление за Ирландия“, през февруари 1911 г. Лармор се кандидатира и бива избран за член на парламента за район Кеймбриджки университет заедно с либералосъюзническата партия. Остава в парламента до общите избори през 1922 г., когато Ирландският въпрос е договорен. След пенсионирането си от Кеймбридж през 1932 г., Лармор се мести обратно в Северна Ирландия.

Лармор никога не се жени. Умира на 19 май 1942 г. в Хоулиуд, Северна Ирландия, на 84-годишна възраст.

Научна дейност

Лармор предлага, че етерът може да бъде репрезентиран като хомогенна течна среда, която е перфектно несвиваема и еластична. Лармор вярвал, че етерът е отделна форма на материята. Той комбинира моделът на Лорд Келвин за въртящ се жиростат (виж Вихрова теория на атома) с тази теория.

Паралелно с развиването на Лоренцовата теория за етера, Лармор публикува Лоренцови трансформации във философските трудове на Кралското научно дружество през 1897 г. – няколко години преди Хендрик Лоренц (1899, 1904) и 8 години преди Алберт Айнщайн (1905). Въпреки това Лармор не разполага с правилните скоростни трансформации, включително законът за събиране на скоростите, който е по-късно открит от Анри Поанкаре. Лармор предвижда феноменът на времеразширяване, поне за електрони в орбита, и потвърждава че Лоренцово съкращение (свиване на дължината) би се получило за тела, чиито атоми са държани заедно от електромагнитни сили. В книгата си „Етер и Материя“ (1900), той отново показва Лоренцови трансформации, времеразширяване и свиване на дължината (третирайки ги като динамични, вместо кинематични ефекти). Лармор се противопоставя на теорията на относителността на Алберт Айнщайн, въпреки че за кратко време я признава. Лармор отхвърля както изкривяването на пространството, така и специалната теория на относителността, до степен в която твърди че абсолютното време е от фундаментално значение за астрономията (Лармор 1924, 1927).

Лармор вярва в това, че материята е съставена от частици движещи се в етера. Лармор също така вярва, че източникът на електрическия заряд е „частица“ (която още през 1894 нарича електрон). Впоследствие, в това което изглежда като първото специфично предвиждане на времеразширяване, той пише: "... индивидуални електрони описват съответни части от техните орбити за време, по-кратко от това на [останалата] система в съотношение (1 – v²/c²)^1/2" (Лармор 1897).

Лармор вярва, че потокът от заредени частици съставлява тока в проводника (но не е част от атома). Лармор изчислява скоростта на енергийното лъчение от ускоряващ електрон. Той обяснява разделянето на спектралните линии в магнитно поле чрез трептенията на електроните.

През 1919 г. Лармор предлага, че слънчевите петна са само-регенериращо се динамоподобно явление върху повърхността на слънцето.

Признание

• почетна титла Доктор на законите (LL.D) от Глазгоуски университет (юни, 1901)
• удостоен с рицарско звание от крал Едуард VII (1909)
• награда Понцелет от Френската академия на науките (1918)

Вижте също

• Лоренцови трансформации
• Прецесия на Лармор
• Лармор (кратер)

Външни препратки

• ((en)) Macrossan, M. N. „A note on relativity before Einstein“, British Journal for the Philosophy of Science, 37 (1986): 232 – 234.
• Warwick, Andrew, „On the Role of the FitzGerald–Lorentz Contraction Hypothesis in the Development of Joseph Larmor's Electronic Theory of Matter“. Archive for History of Exact Sciences 43 (1991): 29 – 91.
• Darrigol, O. The Electron Theories of Larmor and Lorentz: A Comparative Study. Historical Studies in the Physical and Biological Sciences. Т. 24. 1994. DOI:10.2307/27757725. с. 265 – 336.
• ((en)) A very short biography of Joseph Larmor
• ((en)) „Ether and field theories in the late 19th century“, VictorianWeb: History of science in the Victorian era
• ((en)) Papers of Sir Joseph Larmor Архив на оригинала от 2019-05-09 в Wayback Machine.. Janus, University of Cambridge.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Joseph Larmor в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​