Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Обединено кралство Великобритания и Ирландия United Kingdom of Great Britain and Ireland | |
1801 – 1922 | |
Химн: Бог да пази Краля/Кралицата | |
Местоположение на Обединеното кралство | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Лондон |
Официален език | |
Форма на управление | |
Монарх | |
1801 – 1820 | Джордж III |
1820 – 1830 | Джордж IV |
1830 – 1837 | Уилям IV |
1837 – 1901 | Виктория и други ... |
Законодателна власт | |
Камара на лордовете | Горна камара |
Долна камара | |
Площ | |
315 093 km2 | |
Население | |
По оценка от 1801 | 16 000 000 |
Валута | Британска лира |
| |
Днес част от | Великобритания Ирландия |
Обединено кралство Великобритания и Ирландия в Общомедия |
Обединено кралство Великобритания и (Северна) Ирландия от 1801 до 1922 г. е официалното име на държавата Обединено кралство, заемаща Британските острови. В 1922 година, след основаването на Ирландската свободна държава, държавата получава името Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Създаване
[редактиране | редактиране на кода]Създадено е на 1 януари 1801 г. чрез сливане на кралство Великобритания (възникнало на свой ред от сливането на кралство Англия и кралство Шотландия през 1707 г.) с кралство Ирландия. Сливането става след Ирландското въстание от 1798 г. Съюзът е оформен в Акт за съюз, приет от Парламента на Ирландия и Парламента на Великобритания.
Ирландският парламент е закрит, като Ирландия следвало да получи глас в обединения парламент. Заради ирландските католици е предложено да се въведе равноправие на католиците, на което яростно се съпротивлява напълно англиканският ирландски парламент. Предложението е блокирано от крал Джордж III, който счел изравняването на католиците за нарушение на неговата коронационна клетва. Католиците все пак получават равноправие през 1829 г.
Права за Ирландия
[редактиране | редактиране на кода]Дълги години ирландските политици настояват за самоуправление, наричано „хоумрул“ (на английски: Home Rule), и то почти е постигнато при британския премиер Уилям Гладстон през 1880-те години. Постоянното отсрочване на самоуправлението довежда до недоволство, после до насилие и накрая до независимост.
През 1919 г. парламентаристи от Шин Фейн сформират едностранно независим ирландски парламент в Дъблин. Следва Войната за независимост на Ирландия (1919 – 1921) и провъзгласяване на т.нар. Ирландска република (1919 – 1922) от 26 ирландски графства (католически). Другите 6 графства (протестантски), наречени Северна Ирландия, остават в състава на Обединеното кралство.
Прекратяване на съюза
[редактиране | редактиране на кода]Съюзният договор е прекратен след получаване от Ирландия на независимост на 6 декември 1922 г., когато договорът между правителството на Великобритания и представители на самопровъзгласилата се Ирландска република създава Ирландската свободна държава в завършек на Войната за независимост на Ирландия.
Договорът създава самоуправляем доминион (подобно на Канада, Австралийския съюз, Нова Зеландия и др.), наречен Ирландска свободна държава, в състава на Британската империя. Той предвижда войските на Великобритания да бъдат изведени от по-голямата част от острова, новата държава да поеме дял от дълговете на дотогавашната обединена държава, а протестантска Северна Ирландия, създадена през 1920 г., да може при желание да излезе от новата държава.
Последствия
[редактиране | редактиране на кода]Северна Ирландия се възползва от правото си и след 2 дена официално обявява, че се отделя от новата държава. Едва през 1927 г., в съответствие с Акта за кралския и парламентския титули, Обединеното кралство Великобритания и Ирландия е преобразувано в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Ирландската свободна държава, в съответствие с новоприетата си конституция, се преобразува в Република Ирландия, считано от 29 декември 1937 г.
Днес част от ...
[редактиране | редактиране на кода]Обединеното кралство Великобритания и Ирландия заема териториите на днешните държави: