Никола Йотов: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Родени в Пазарджик using HotCat |
м →Биография: Профилирана гимназия „Иван Сергеевич Аксаков“ |
||
| (Не са показани 16 междинни версии от 8 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|юрист |
|||
{{Биография инфо| |
|||
| вложки = {{Личност/Политик |
|||
име= Никола Йотов |
|||
| категория = юрист |
|||
| портрет= |
|||
| партия = |
|||
| описание= български политик |
|||
| убеждения = |
|||
| наставка= |
|||
| институция1 = Депутат |
|||
| роден-дата= [[20 ноември]] [[1892]] |
|||
| ⚫ | |||
| роден-място=[[Пазарджик]], [[България]] |
|||
| известен-с = |
|||
| починал-дата=[[23 ноември]] [[1961]] |
|||
| отличия = }} |
|||
| починал-място= [[Пазарджик]], [[България]] |
|||
| още= |
|||
| ⚫ | |||
}} |
}} |
||
'''Никола Костадинов Йотов''' е български [[юрист]] и [[политик]].<ref name="Псалтова">Псалтова, Валентина, Никола и д-р Иван Йотови – видни земеделски дейци от Пазарджик. В: Земеделското движение в България. История, развитие, личности. Пазарджик, 2004. с. 258 – 263.</ref> |
|||
'''Никола Костадинов Йотов''' е български политик. |
|||
==Биография== |
== Биография == |
||
Роден е на 6 (20) октомври 1892 г. в [[Пазарджик|Татар Пазарджик]]. През 1910 година завършва [[Профилирана гимназия „Иван Сергеевич Аксаков“|Мъжката гимназия]] в родния си град. До 1913 г. учителства в селата [[Добровница]] и [[Славовица (област Пазарджик)|Славовица]], където се сближава с [[Александър Стамболийски]]. През 1918 г. завършва [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]] и се установява на адвокатска практика в Пазарджик. По това време поема издръжката на сестра си Ставрида и брат си Иван, които заминават да учат [[медицина]] във [[Виена]]. Става член на [[БЗНС]]. В периода 1920 – 1934 година е [[адвокат]]. Председател е на настоятелството на читалище „Свети Константин“, член на археологическо дружество „Бесапара“ при читалище „Виделина“, член на есперантското дружество, поддържа връзки с видни общественици. След убийството на Александър Стамболийски е арестуван и известно време престоява в затвора без присъда. Изпраща информация на есперанто на брат си във Виена за управлението на [[Александър Цанков]] и убийствата след [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]], която е публикувана в органа на Австрийската социалдемократическа партия „Арбайтер цайтунг“, откъдето е препечатана и в издавания в [[Прага]] вестник „Земеделско знаме“. През 1925 г. е обявен за разбойник. В Пазарджик е разгласено, че който го срещне, може да го убие, без да отговаря за това.<ref name="Псалтова"/> |
|||
През 1910 година завършва гимназия в родния си град. През 1915 година завършва Юридическия факултет на [[Софийски университет|Софийският университет]] и става член на [[БЗНС]]. В периода 1920-1934 година е адвокат. |
|||
През 1935 година е назначен за министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а между 1938 и 1939 е министър на правосъдието. От 1940 до 1956 години отново работи като адвокат. |
Избран е за народен представител в [[XXIII обикновено народно събрание|ХХIII]] и [[XXIV обикновено народно събрание]]. През 1935 година е назначен за [[Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството]], а между 1938 и 1939 г. е [[Министър на правосъдието на България|министър на правосъдието]] и върховен прокурор. От 1940 до 1956 години отново работи като адвокат, като безплатно защитава в съда комунисти и земеделци от [[Пазарджишко]], [[Панагюрско]] и [[Пещерско]], обвинени по [[Закон за защита на държавата|Закона за защита на държавата]] – Елисавета Юрукова, Добри Брадистилов, Михаил Манев, Иван Ранчев, Геро Грозев и др.<ref name="Псалтова"/> |
||
За особени заслуги към държавата е награден от цар [[Борис III]] с орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ II степен.<ref name="Псалтова"/> |
|||
По време на Унгарската революция от 1956 година е вкаран в Белене<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 187, ISBN 954-528-790-X</ref>. |
|||
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е член на БЗНС-опозиционен. По време на подготовката на изборите за [[XXVI обикновено народно събрание]] през лятото на 1945 г. той е регистриран като водач на листа. Репресиран заради политическите си възгледи, през 1949 г. той е изпратен в лагера „[[Богданов дол]]“, където остава 4 месеца.<ref name="Псалтова"/> По време на [[Унгарско въстание (1956)|Унгарската революция]] от 1956 година е вкаран в [[Белене (лагер)|Белене]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 187, ISBN 954-528-790-X</ref> за една година и му е отнето правото да практикува професията си. Умира на 21 ноември 1961 г. в Пазарджик.<ref name="Псалтова"/> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
{{пост списък|Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|16}} |
{{пост списък|Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|16}} |
||
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|66}} |
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|66}} |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Йотов, Никола}} |
{{СОРТКАТ:Йотов, Никола}} |
||
[[Категория:Български адвокати]] |
[[Категория:Български адвокати]] |
||
[[Категория:Дейци на БЗНС]] |
[[Категория:Дейци на БЗНС]] |
||
[[Категория:Български политици (1918 |
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
||
[[Категория:Лагеристи в Белене]] |
[[Категория:Лагеристи в Белене]] |
||
[[Категория:Родени в Пазарджик]] |
[[Категория:Родени в Пазарджик]] |
||
[[Категория:Министри на правосъдието на България]] |
|||
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] |
|||
[[Категория:Лагеристи в Богданов дол]] |
|||
[[Категория:Починали в Пазарджик]] |
|||
Текуща версия към 15:15, 9 май 2024
| Никола Йотов | |
| български юрист и политик | |
| Роден | Никола Костадинов Йотов
20 ноември 1892 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 ноември 1961 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XXIII ОНС XXIV ОНС | |
Никола Костадинов Йотов е български юрист и политик.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 (20) октомври 1892 г. в Татар Пазарджик. През 1910 година завършва Мъжката гимназия в родния си град. До 1913 г. учителства в селата Добровница и Славовица, където се сближава с Александър Стамболийски. През 1918 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет и се установява на адвокатска практика в Пазарджик. По това време поема издръжката на сестра си Ставрида и брат си Иван, които заминават да учат медицина във Виена. Става член на БЗНС. В периода 1920 – 1934 година е адвокат. Председател е на настоятелството на читалище „Свети Константин“, член на археологическо дружество „Бесапара“ при читалище „Виделина“, член на есперантското дружество, поддържа връзки с видни общественици. След убийството на Александър Стамболийски е арестуван и известно време престоява в затвора без присъда. Изпраща информация на есперанто на брат си във Виена за управлението на Александър Цанков и убийствата след Септемврийското въстание, която е публикувана в органа на Австрийската социалдемократическа партия „Арбайтер цайтунг“, откъдето е препечатана и в издавания в Прага вестник „Земеделско знаме“. През 1925 г. е обявен за разбойник. В Пазарджик е разгласено, че който го срещне, може да го убие, без да отговаря за това.[1]
Избран е за народен представител в ХХIII и XXIV обикновено народно събрание. През 1935 година е назначен за министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а между 1938 и 1939 г. е министър на правосъдието и върховен прокурор. От 1940 до 1956 години отново работи като адвокат, като безплатно защитава в съда комунисти и земеделци от Пазарджишко, Панагюрско и Пещерско, обвинени по Закона за защита на държавата – Елисавета Юрукова, Добри Брадистилов, Михаил Манев, Иван Ранчев, Геро Грозев и др.[1]
За особени заслуги към държавата е награден от цар Борис III с орден „Свети Александър“ II степен.[1]
След Деветосептемврийския преврат е член на БЗНС-опозиционен. По време на подготовката на изборите за XXVI обикновено народно събрание през лятото на 1945 г. той е регистриран като водач на листа. Репресиран заради политическите си възгледи, през 1949 г. той е изпратен в лагера „Богданов дол“, където остава 4 месеца.[1] По време на Унгарската революция от 1956 година е вкаран в Белене[2] за една година и му е отнето правото да практикува професията си. Умира на 21 ноември 1961 г. в Пазарджик.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Псалтова, Валентина, Никола и д-р Иван Йотови – видни земеделски дейци от Пазарджик. В: Земеделското движение в България. История, развитие, личности. Пазарджик, 2004. с. 258 – 263.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 187, ISBN 954-528-790-X
| |||||||||||
| |||||||||||||||