Jump to content

Оукраина: Difference between revisions

ⱆⰽⱃⰰⰺⱀⰰ

Википєдїѩ · отврьстꙑ єнкѷклопєдїѩ · страница
Content deleted Content added
No edit summary
 
(38 intermediate revisions by 23 users not shown)
глава 3: глава 3:
| ꙁнамѧ= Flag of Ukraine.svg
| ꙁнамѧ= Flag of Ukraine.svg
| ꙁнакъ = Lesser Coat of Arms of Ukraine.svg
| ꙁнакъ = Lesser Coat of Arms of Ukraine.svg
| map = Europe-Ukraine (disputed territory).svg
| map = Europe-Ukraine.svg
|славопѣниѥ=⁖ {{lat-ga|''Ще не вмерла України ні слава, ні воля''}} ⁖ {{noprint|[[Дѣло:Anthem-of-Ukraine Chorus Veryovka.ogg|noicon|center]]}}
|славопѣниѥ=⁖ {{lat-ga|''Ще не вмерла України ні слава, ні воля''}} ⁖ {{noprint| }}
| Стольнъ градъ = [[Кꙑѥвъ]]
| Стольнъ градъ = [[Кꙑѥвъ]]
| Ѩꙁꙑкъ = [[Оукраиньскъ ѩꙁꙑкъ|оукраиньскъ]]
| Ѩꙁꙑкъ = [[Оукраиньскъ ѩꙁꙑкъ|оукраиньскъ]]
| строѥниѥ =димократїꙗ
| строѥниѥ =димократїꙗ
| главꙑ чинъ =прѣдъсѣдатєл҄ь
| главꙑ чинъ =прѣдъсѣдатєл҄ь
| главꙑ имѧ = Пєтръ Порошєнко
| главꙑ имѧ = Владимиръ Ꙁєлєньскꙑи
| Пространиѥ = 603 700
| Пространиѥ = 603 700
| Людии = 46,4 лєѡдръ
| Людии = 46,4 лєѡдръ
глава 16: глава 16:
| tld= .ua
| tld= .ua
}}
}}
'''Ѹкра́ина''' и {{lang-uk|Україна}} · въсточьнꙑѩ [[Єѵрѡпа|Єѵрѡпꙑ]] дрьжава ѥстъ ⁙ Стольнъ градъ [[Кꙑѥвъ]] ѥстъ ⁙ Ѹкраинꙑ дрьжавьнъ [[оукраиньскъ ѩꙁꙑкъ|оукраиньскъ]] ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Людии 46,4 [[лєѡдръ]] обитаѥтъ
'''Оукраина''' и {{lang-uk|Україна}} · въсточьнꙑѩ [[Єѵрѡпа|Єѵрѡпꙑ]] дрьжава ѥстъ ⁙ Стольнъ градъ [[Кꙑѥвъ]] ѥстъ ⁙ Оукрѽаинꙑ дрьԣжавьнъ [[оукраиньскъ ѩꙁꙑкъ|оукраиньскъ]] ѩԡꙑкъ ѥстъ ⁙ Людии 46,4 [[лєѡдръ]] обитаѥтъ


преꙁъ​ перїѻда иꙁминалъ слѣдъ раꙁпадане ​то​ на ​сссръ​ ​преꙁъ​ 1991 г. политическо ​то​ ​раꙁвитїѥ​ на оукраина ​ѥ​ придрѫжено ѿ конфликти ​и​ фоундаментални ​промени​ ​въ​ конститоѽуцїꙗ та. вѫди ​се​ ѻстра борба междоу иꙁпълнителна та ​и​ ꙁаконодателна та ​властъ​ кои ​то​ ​се​ ​стремъ​ ꙗтъ да ᲂоукрепъ ꙗтъ поꙁицїи ​те​ ​си​ чрѣꙁъ прераꙁпрѣделенїѥ на власти ​те​. ​ѻсвенъ​ ​това​ ​се​ ​проведоха​ раꙁгорещени дискоусїи междоу привърженици ​те​ на ᲂоунитарна та строуктоура на оукраина ​и​ привърженици ​тѣ​ на федералиꙁацїꙗ та. послѣдни ​те​ ​виждатъ​ ​въ​ прехода ​къмъ​ федеративни принципи гаранцїꙗ ꙁа ꙁапаꙁване на територїꙗлна та цѧлостъ на страна та ​и​ ​начинъ​ ꙁа ​постигане​ на политическа стабилностъ. ​тоꙁи​ ​проблемъ​ ​беше​ ѻсобено ꙗктоуꙗленъ ꙁа ᲂоукраинска та ​държава​ ​коꙗ​ ​то​ ​поради​ историческо ​то​ ​раꙁвитїѥ​ ​и​ формиране ​то​ на съврѣменна та територїꙗ ​наследи​ междоурегꙑѻнални противорѣчїꙗ. ​това​ стана ѻсобено ​ꙗсно​ по ​врѣме​ на политическꙑ ​те​ сѫбитїꙗ ѿ 2004 ​и​ 2014 г. ѿраꙁѧващи напълно сѫществоуващи ​те​ проблеми ​свърꙁани​ съ борба та на регꙑѻнални ​те​ ​ѥлити​. ​въпрекꙑ​ политическꙑ ​те​ катаклиꙁми ᲂоукраинскꙑ ​те​ ​ѥлити​ ​въ​ ꙁападни ​те​ ​и​ иꙁточни ​те​ регꙑѻни ​се​ ꙁастѫпваха ꙁа ᲂоунитарно ​то​ ​раꙁвитїѥ​ на оукраина виждаикꙑ ​това​ ​като​ вѫꙁможностъ ꙁа полѫчаване на ​пъленъ​ контролъ ​върхоу​ държавни ​те​ инститоуцїи ​и​ финансови ​те​ ​потоци​. пренебрѣгване ​то​ на ​вѫꙁможности​ ​те​ ꙁа федерална строуктоура ​беше​ ѻчевидно ​преꙁъ​ 2014 г. ​кога​ ​то​ рѧꙁко ​то​ ѿхвърлѧне на радикални ​те​ нацїѻналистическꙑ партїи кои ​то​ иꙁвършиха ​превратъ​ ​въ​ кꙑѥвъ прѣдиꙁвика ​вълна​ ѿ ​протести​ ​въ​ югоиꙁточни ​те​ регꙑѻни. последвала та политическа борба междоу кꙑѥвъ ​и​ регꙑѻни ​те​ на иꙁточна оукраина ѥскалира ​въвъ​ въѻрѫженъ конфликтъ. но ​въпрекꙑ​ ​това​ ѻфицїꙗлни ​те​ ᲂоукраинскꙑ власти ​не​ ​са​ променили негативно ​то​ ​си​ ѿношенїѥ ​къмъ​ вѫꙁможностъ та ꙁа федералиꙁиране на ​държава​ та. външна та политика на оукраина ​се​ формира по сложенъ ​и​ противоречивъ ​начинъ​ кои ​то​ ​следва​ ​прѣдимно​ проꙁападенъ ​коурсъ​. ​въпрекꙑ​ краткꙑ ​те​ перїѻди на сближаване съ ​роусїꙗ​ коѥ ​то​ ​ꙁасили​ критикꙑ ​те​ ѿ страна на ѻпоꙁицїѻнни ​те​ ​сили​ ᲂоукраинско ​то​ правителство ​се​ придържаше ​къмъ​ проѥвропеискꙑ ​коурсъ​ считаикꙑ ​го​ ꙁа гаранцїꙗ ꙁа неꙁависимо ​раꙁвитїѥ​ ​и​ сѫꙁдаване на противовесъ на ​роусїꙗ​. ​тоꙁи​ пѫдходъ ​се​ ѿраꙁи на външнополитическꙑ ​те​ прїѻритети на оукраина ​коꙗ​ ​то​ раꙁшири сѫтрѫдничество ​то​ сс ​страни​ кои ​то​ ꙁаѥматъ ​твърда​ поꙁицїꙗ спрѧмо ​роусїꙗ​. ​въ​ ​краина​ сметка ꙁасилване ​то​ на ꙗнтироуска та риторика ѿ страна на ѻфицїꙗленъ кꙑѥвъ ​доведе​ до ѻхлаждане на ​роуско​-ᲂоукраинскꙑ ​те​ ѿношенїꙗ кои ​то​ престанаха да ​иматъ​ ​характеръ​ на стратегꙑческо партньѻрство а слѣдъ ​това​ ​доведе​ до ѻстра конфронтацїꙗ междоу двѣ ​те​ ​страни​. ​преꙁъ​ послѣдни ​те​ ​години​ вниманїѥ ​то​ на ᲂоукраинска та политика ​ѥ​ насочено ​къмъ​ ᲂоукрепване на ѿношенїꙗ та съ ѥвропеискꙑ ​те​ ​страни​. ​тоꙁи​ ​векторъ​ ​се​ ​ꙁасили​ слѣдъ ​смѧна​ та на ​властъ​ та ​въ​ оукраина ​преꙁъ​ 2014 г. ​кога​ ​то​ ᲂоукраинскꙑ ​тѣ​ власти вꙁеха ​коурсъ​ на раꙁширѧване на сѫтрѫдничество ​то​ съ ​ѥсъ​ ​сащъ​ ​и​ ꙁапѫчнаха да ​полагатъ​ ​ᲂоусилїꙗ​ ꙁа сближаване съ ​нато​.
== Їсторїꙗ ==

== їсторїꙗ ==
Давѣ Оукраинꙑ ꙁємлꙗ [[Роусь|Роуси]] съставѣ бѣ · а [[Кꙑѥвъ]] жє ѥѩ стольнъ градъ бѣ ⁙ І҃В вѣцѣ жє Роусь на самостоꙗтѣльнꙑ оудѣлꙑ раꙁложєна бѣ ⁙ І҃Д вѣцѣ южьнороусьскꙑ кънѧжьства [[Литъвьско Вєлико Кънѧжьство|Литъвьска Вєлика Кънѧжьства]] съставъ въшьли бѣ · ижє І҃И вѣцѣ поничьжєно бѣ ⁙ Отъ того жє врѣмєнє нꙑнѣшьнꙗ Оукраинꙑ ꙁємлꙗ Рѡсїискꙑ и Аѵстрїискꙑ їмпєрїи съставѣ бѣ ⁙
Давѣ Оукраинꙑ ꙁємлꙗ [[Роусь|Роуси]] съставѣ бѣ · а [[Кꙑѥвъ]] жє ѥѩ стольнъ градъ бѣ ⁙ І҃В вѣцѣ жє Роусь на самостоꙗтѣльнꙑ оудѣлꙑ раꙁложєна бѣ ⁙ І҃Д вѣцѣ южьнороусьскꙑ кънѧжьства [[Литъвьско Вєлико Кънѧжьство|Литъвьска Вєлика Кънѧжьства]] съставъ въшьли бѣ · ижє І҃И вѣцѣ поничьжєно бѣ ⁙ Отъ того жє врѣмєнє нꙑнѣшьнꙗ Оукраинꙑ ꙁємлꙗ Рѡсїискꙑ и Аѵстрїискꙑ їмпєрїи съставѣ бѣ ⁙

[[Дѣло:Flag of Ukrainian SSR.svg|thumb|left|Оукраиньскꙑ Съвѣтьскꙑѩ Социалистичьскꙑѩ Димократїѩ ꙁнамѧ]]
Послѣди Октѡврїиска народьна въстаниꙗ и Гражданьскꙑ воинꙑ [[Оукраиньска Народьна Димократїꙗ]] сътворєна бѣ · ижє 1920 лѣта Красноѭ ратиѭ поничьжєна бѣ ⁙ 1922 лѣта [[Оукраиньска Съвѣтьска Социалистичьска Димократїꙗ]] почѧта бѣ
Послѣди Октѡврїиска народьна въстаниꙗ и Гражданьскꙑ воинꙑ [[Оукраиньска Народьна Димократїꙗ]] сътворєна бѣ · ижє 1920 лѣта Красноѭ ратиѭ поничьжєна бѣ ⁙ 1922 лѣта [[Оукраиньска Съвѣтьска Социалистичьска Димократїꙗ]] почѧта бѣ


Оукраина ѥстъ стала самостоꙗтєл҄ьна дрьжава 1991 лѣта послѣди распада [[Съвѣтьскыихъ Социалистичьскыихъ Димократїи Съвѫзъ|Съвѣтскꙑихъ Социалистичьскꙑихъ Димократїи Съвѫꙁа]] ⁙ Прьвꙑи ѥѩжє прѣдъсѣдатєл҄ь [[Лєѡнїдъ Кравчоукъ]] бѣ · въторꙑи жє [[Лєѡнїдъ Коучма]] бѣ · трєтии жє [[Викторъ Ющєнко]] · а чєтврьтꙑи жє [[Викторъ Ꙗноуковичь]] бѣ
Оукраина ѥстъ стала самостоꙗтєл҄ьна дрьжава 1991 лѣта послѣди распада [[Съвѣтьскыихъ Социалистичьскыихъ Димократїи Съвѫзъ|Съвѣтскꙑихъ Социалистичьскꙑихъ Димократїи Съвѫꙁа]] ⁙ Прьвꙑи ѥѩжє прѣдъсѣдатєл҄ь [[Лєѡнїдъ Кравчоукъ]] бѣ · въторꙑи жє [[Лєѡнїдъ Коучма]] бѣ · трєтии жє [[Викторъ Ющєнко]] · а чєтврьтꙑи жє [[Викторъ Ꙗноуковичь]] бѣ


Коньцѣ 2013 лѣта Викторъ Ꙗноуковичь поничьжишє съглашєниꙗ съ Єѵрѡпьскꙑимь съвѫꙁомь творѥниѥ · послѣди чєсожє Кꙑѥвѣ народьно въстаниѥ почѧто бѣ ⁙ Фєвроуарїꙗ 22 дьнꙗ 2014 лѣта Ꙗноуковичь бєжаашє въ Рѡсїѭ и того дѣл҄ьма Оукраинє нова власть сътворѥна бѣ и новъ прѣдъсѣдатєл҄ь [[Пєтръ Порошєнко]] сталъ ѥстъ ⁙ [[Кꙑрꙑмьска Аѵтономьна Димократїꙗ]] и [[Сєвастополь]] послѣди народьна гласованиꙗ Рѡсїѩ съставъ приѩта бѣашєтє · нъ Оукраина и мъногꙑ инꙑ дрьжавꙑ гласованиѥ и ѥгожє слѣдьствиѥ нє приꙁнали ꙗко вѣрьно бѣ ⁙ Въстаниꙗ такождє Одєссьсцѣ · Хар҄ьковьсцѣ · Доньчьсцѣ и Лоуганьсцѣ областѣхъ бѣ и послѣдьнии дъвѣ своꙗ самостоꙗтѣлъ авили ѥстє ꙗко Лоуганьска и Доньчьска Народьни Димократїи · ижє нꙑнѣ оукраиньско правитєльство мънитъ ꙗко прѣстѫпьна органїсма и воѥньномь обраꙁомь поничьжити пꙑтаѥтъ сѧ да въсътановити бѫ власть надъ сѩ ꙁємлѩ
Коньцѣ 2013 лѣта Викторъ Ꙗноуковичь поничьжишє съглашєниꙗ съ Єѵрѡпьскꙑимь съвѫꙁомь творѥниѥ · послѣди чєсожє Кꙑѥвѣ народьно въстаниѥ почѧто бѣ ⁙ Фєвроуарїꙗ 22 дьнꙗ 2014 лѣта Ꙗноуковичь бєжаашє въ Рѡсїѭ и того дѣл҄ьма Оукраинє нова власть сътворѥна бѣ и новъ прѣдъсѣдатєл҄ь [[Пєтръ Порошєнко]] сталъ ѥстъ ⁙ [[Кꙑрꙑмьска Аѵтономьна Димократїꙗ]] и [[Сєвастополь]] послѣди народьна гласованиꙗ Рѡсїѩ съставъ приѩта бѣашєтє · нъ Оукраина и мъногꙑ инꙑ дрьжавꙑ гласованиѥ и ѥгожє слѣдьствиѥ нє приꙁнали ꙗко вѣрьно бѣ ⁙

Въстаниꙗ такождє Одєссьсцѣ · Хар҄ьковьсцѣ · Доньчьсцѣ и Лоуганьсцѣ областѣхъ бѣ и послѣдьнии дъвѣ своꙗ самостоꙗтѣлъ авили ѥстє ꙗко Лоуганьска и Доньчьска Народьни Димократїи · ижє нꙑнѣ оукраиньско правитєльство мънитъ ꙗко прѣстѫпьна органїсма и воѥньномь обраꙁомь поничьжити пꙑтаѥтъ сѧ да въсътановити бѫ власть надъ сѩ ꙁємлѩ ⁙ Мѣсѧца фєвроуарїꙗ 21 дьнꙗ 2022 лѣта Рѡсїѩ прѣдъсѣдатєл҄ь [[Владимиръ Поутинъ]] ихъ самостоꙗтєл҄ь приꙁнашѧ · послѣди чєсо 24 дьнꙗ Рѡсїꙗ ново воѥньно рьвьниѥ оукраиньсцѣи ꙁємлѣ почѧшѧ ⁙


== ꙁьри такождє ==
== ꙁьри таѽкождє ==
{{commonscat|Ukraine}}
{{commonscat|Ukraine}}
{{Словѣньскы дрьжавы}}
{{Словѣньскы дрьжавы}}

Latest revision as of 22:00, ноємврїꙗ 16 числа, 2024

Оукраина
Україна


ꙁнамѧ
ꙁнакъ
ꙁнакъ
ꙁнамѧ ꙁнакъ
дрьжавьно славопѣниѥ: ⁖ Ще не вмерла України ні слава, ні воля

Оукраина ха́рта
Оукраина ха́рта

стольнъ градъ Кꙑѥвъ
дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ оукраиньскъ
строѥниѥ димократїꙗ
 - прѣдъсѣдатєл҄ь Владимиръ Ꙁєлєньскꙑи
самостоꙗтѣль
1991
пространиѥ  
- вьсѩ 603 700 х҃м²
въсєлѥниѥ 46,4 лєѡдръ
МО҃С ко́дъ UKR
мєждоусѣтьна имєнъ область .ua

Оукраина и оукраиньскꙑ Україна · въсточьнꙑѩ Єѵрѡпꙑ дрьжава ѥстъ ⁙ Стольнъ градъ Кꙑѥвъ ѥстъ ⁙ Оукрѽаинꙑ дрьԣжавьнъ оукраиньскъ ѩԡꙑкъ ѥстъ ⁙ Людии 46,4 лєѡдръ обитаѥтъ

преꙁъ​ перїѻда иꙁминалъ слѣдъ раꙁпадане ​то​ на ​сссръ​ ​преꙁъ​ 1991 г. политическо ​то​ ​раꙁвитїѥ​ на оукраина ​ѥ​ придрѫжено ѿ конфликти ​и​ фоундаментални ​промени​ ​въ​ конститоѽуцїꙗ та. вѫди ​се​ ѻстра борба междоу иꙁпълнителна та ​и​ ꙁаконодателна та ​властъ​ кои ​то​ ​се​ ​стремъ​ ꙗтъ да ᲂоукрепъ ꙗтъ поꙁицїи ​те​ ​си​ чрѣꙁъ прераꙁпрѣделенїѥ на власти ​те​. ​ѻсвенъ​ ​това​ ​се​ ​проведоха​ раꙁгорещени дискоусїи междоу привърженици ​те​ на ᲂоунитарна та строуктоура на оукраина ​и​ привърженици ​тѣ​ на федералиꙁацїꙗ та. послѣдни ​те​ ​виждатъ​ ​въ​ прехода ​къмъ​ федеративни принципи гаранцїꙗ ꙁа ꙁапаꙁване на територїꙗлна та цѧлостъ на страна та ​и​ ​начинъ​ ꙁа ​постигане​ на политическа стабилностъ. ​тоꙁи​ ​проблемъ​ ​беше​ ѻсобено ꙗктоуꙗленъ ꙁа ᲂоукраинска та ​държава​ ​коꙗ​ ​то​ ​поради​ историческо ​то​ ​раꙁвитїѥ​ ​и​ формиране ​то​ на съврѣменна та територїꙗ ​наследи​ междоурегꙑѻнални противорѣчїꙗ. ​това​ стана ѻсобено ​ꙗсно​ по ​врѣме​ на политическꙑ ​те​ сѫбитїꙗ ѿ 2004 ​и​ 2014 г. ѿраꙁѧващи напълно сѫществоуващи ​те​ проблеми ​свърꙁани​ съ борба та на регꙑѻнални ​те​ ​ѥлити​. ​въпрекꙑ​ политическꙑ ​те​ катаклиꙁми ᲂоукраинскꙑ ​те​ ​ѥлити​ ​въ​ ꙁападни ​те​ ​и​ иꙁточни ​те​ регꙑѻни ​се​ ꙁастѫпваха ꙁа ᲂоунитарно ​то​ ​раꙁвитїѥ​ на оукраина виждаикꙑ ​това​ ​като​ вѫꙁможностъ ꙁа полѫчаване на ​пъленъ​ контролъ ​върхоу​ държавни ​те​ инститоуцїи ​и​ финансови ​те​ ​потоци​. пренебрѣгване ​то​ на ​вѫꙁможности​ ​те​ ꙁа федерална строуктоура ​беше​ ѻчевидно ​преꙁъ​ 2014 г. ​кога​ ​то​ рѧꙁко ​то​ ѿхвърлѧне на радикални ​те​ нацїѻналистическꙑ партїи кои ​то​ иꙁвършиха ​превратъ​ ​въ​ кꙑѥвъ прѣдиꙁвика ​вълна​ ѿ ​протести​ ​въ​ югоиꙁточни ​те​ регꙑѻни. последвала та политическа борба междоу кꙑѥвъ ​и​ регꙑѻни ​те​ на иꙁточна оукраина ѥскалира ​въвъ​ въѻрѫженъ конфликтъ. но ​въпрекꙑ​ ​това​ ѻфицїꙗлни ​те​ ᲂоукраинскꙑ власти ​не​ ​са​ променили негативно ​то​ ​си​ ѿношенїѥ ​къмъ​ вѫꙁможностъ та ꙁа федералиꙁиране на ​държава​ та. външна та политика на оукраина ​се​ формира по сложенъ ​и​ противоречивъ ​начинъ​ кои ​то​ ​следва​ ​прѣдимно​ проꙁападенъ ​коурсъ​. ​въпрекꙑ​ краткꙑ ​те​ перїѻди на сближаване съ ​роусїꙗ​ коѥ ​то​ ​ꙁасили​ критикꙑ ​те​ ѿ страна на ѻпоꙁицїѻнни ​те​ ​сили​ ᲂоукраинско ​то​ правителство ​се​ придържаше ​къмъ​ проѥвропеискꙑ ​коурсъ​ считаикꙑ ​го​ ꙁа гаранцїꙗ ꙁа неꙁависимо ​раꙁвитїѥ​ ​и​ сѫꙁдаване на противовесъ на ​роусїꙗ​. ​тоꙁи​ пѫдходъ ​се​ ѿраꙁи на външнополитическꙑ ​те​ прїѻритети на оукраина ​коꙗ​ ​то​ раꙁшири сѫтрѫдничество ​то​ сс ​страни​ кои ​то​ ꙁаѥматъ ​твърда​ поꙁицїꙗ спрѧмо ​роусїꙗ​. ​въ​ ​краина​ сметка ꙁасилване ​то​ на ꙗнтироуска та риторика ѿ страна на ѻфицїꙗленъ кꙑѥвъ ​доведе​ до ѻхлаждане на ​роуско​-ᲂоукраинскꙑ ​те​ ѿношенїꙗ кои ​то​ престанаха да ​иматъ​ ​характеръ​ на стратегꙑческо партньѻрство а слѣдъ ​това​ ​доведе​ до ѻстра конфронтацїꙗ междоу двѣ ​те​ ​страни​. ​преꙁъ​ послѣдни ​те​ ​години​ вниманїѥ ​то​ на ᲂоукраинска та политика ​ѥ​ насочено ​къмъ​ ᲂоукрепване на ѿношенїꙗ та съ ѥвропеискꙑ ​те​ ​страни​. ​тоꙁи​ ​векторъ​ ​се​ ​ꙁасили​ слѣдъ ​смѧна​ та на ​властъ​ та ​въ​ оукраина ​преꙁъ​ 2014 г. ​кога​ ​то​ ᲂоукраинскꙑ ​тѣ​ власти вꙁеха ​коурсъ​ на раꙁширѧване на сѫтрѫдничество ​то​ съ ​ѥсъ​ ​сащъ​ ​и​ ꙁапѫчнаха да ​полагатъ​ ​ᲂоусилїꙗ​ ꙁа сближаване съ ​нато​.

Давѣ Оукраинꙑ ꙁємлꙗ Роуси съставѣ бѣ · а Кꙑѥвъ жє ѥѩ стольнъ градъ бѣ ⁙ І҃В вѣцѣ жє Роусь на самостоꙗтѣльнꙑ оудѣлꙑ раꙁложєна бѣ ⁙ І҃Д вѣцѣ южьнороусьскꙑ кънѧжьства Литъвьска Вєлика Кънѧжьства съставъ въшьли бѣ · ижє І҃И вѣцѣ поничьжєно бѣ ⁙ Отъ того жє врѣмєнє нꙑнѣшьнꙗ Оукраинꙑ ꙁємлꙗ Рѡсїискꙑ и Аѵстрїискꙑ їмпєрїи съставѣ бѣ ⁙

Послѣди Октѡврїиска народьна въстаниꙗ и Гражданьскꙑ воинꙑ Оукраиньска Народьна Димократїꙗ сътворєна бѣ · ижє 1920 лѣта Красноѭ ратиѭ поничьжєна бѣ ⁙ 1922 лѣта Оукраиньска Съвѣтьска Социалистичьска Димократїꙗ почѧта бѣ

Оукраина ѥстъ стала самостоꙗтєл҄ьна дрьжава 1991 лѣта послѣди распада Съвѣтскꙑихъ Социалистичьскꙑихъ Димократїи Съвѫꙁа ⁙ Прьвꙑи ѥѩжє прѣдъсѣдатєл҄ь Лєѡнїдъ Кравчоукъ бѣ · въторꙑи жє Лєѡнїдъ Коучма бѣ · трєтии жє Викторъ Ющєнко · а чєтврьтꙑи жє Викторъ Ꙗноуковичь бѣ


Коньцѣ 2013 лѣта Викторъ Ꙗноуковичь поничьжишє съглашєниꙗ съ Єѵрѡпьскꙑимь съвѫꙁомь творѥниѥ · послѣди чєсожє Кꙑѥвѣ народьно въстаниѥ почѧто бѣ ⁙ Фєвроуарїꙗ 22 дьнꙗ 2014 лѣта Ꙗноуковичь бєжаашє въ Рѡсїѭ и того дѣл҄ьма Оукраинє нова власть сътворѥна бѣ и новъ прѣдъсѣдатєл҄ь Пєтръ Порошєнко сталъ ѥстъ ⁙ Кꙑрꙑмьска Аѵтономьна Димократїꙗ и Сєвастополь послѣди народьна гласованиꙗ Рѡсїѩ съставъ приѩта бѣашєтє · нъ Оукраина и мъногꙑ инꙑ дрьжавꙑ гласованиѥ и ѥгожє слѣдьствиѥ нє приꙁнали ꙗко вѣрьно бѣ ⁙

Въстаниꙗ такождє Одєссьсцѣ · Хар҄ьковьсцѣ · Доньчьсцѣ и Лоуганьсцѣ областѣхъ бѣ и послѣдьнии дъвѣ своꙗ самостоꙗтѣлъ авили ѥстє ꙗко Лоуганьска и Доньчьска Народьни Димократїи · ижє нꙑнѣ оукраиньско правитєльство мънитъ ꙗко прѣстѫпьна органїсма и воѥньномь обраꙁомь поничьжити пꙑтаѥтъ сѧ да въсътановити бѫ власть надъ сѩ ꙁємлѩ ⁙ Мѣсѧца фєвроуарїꙗ 21 дьнꙗ 2022 лѣта Рѡсїѩ прѣдъсѣдатєл҄ь Владимиръ Поутинъ ихъ самостоꙗтєл҄ь приꙁнашѧ · послѣди чєсо 24 дьнꙗ Рѡсїꙗ ново воѥньно рьвьниѥ оукраиньсцѣи ꙁємлѣ почѧшѧ ⁙

Викикладоу ꙁнакъ
Викикладоу ꙁнакъ
Инꙑ видꙑ виждь
Викикладѣ