Направо към съдържанието

STS-63

от Уикипедия, свободната енциклопедия
STS-63
Данни за кораба
Име на корабаДискавъри
Полет на совалка №67
Полет на „Дискавъри“ №20
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39B
Старт3 февруари 1995 05:22:04 UTC
Кацане11 февруари 1995 11:51:40 UTC
Място на кацанеКЦ Кенеди, писта 15
Продължителност на полета8 денонощия 6 часа 29 минути 36 секунди
Брой обиколки129
Изминато разстояние4 816 454 км
Височина на орбитата394 км
Апогей341 км
Перигей306 км
Наклон на орбитата51,6°
Период91 мин
Масапри старта: ? кг
при кацането: ? кг
полезен товар: 8641 кг
NSSDC ID1995-004A
NORAD ID23469
Данни за екипажа
Членове на екипажа6
Снимка на екипажа

от ляво надясно седнали: Джанис Вос, А. Колинс, Уитърби, В. Титов, прави: Харис, Фоул
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-66 STS-67
STS-63 в Общомедия

STS-63 e шестдесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и двадесети полет на совалката Дискавъри. Това е първата мисия, пилот на която е жена – Айлин Колинс.

Пост Астронавт
Командир Джеймс Уитърби
трети космически полет
Пилот Айлин Колинс
първи космически полет
Специалист на мисията 1
Майкъл Фоул
трети космически полет
Специалист на мисията 2
Джанис Вос
втори космически полет
Специалист на мисията 3 Бърнърд Харис
втори космически полет
Специалист на мисията 4 Владимир Титов (РКА)
четвърти космически полет
Пост Астронавт
Специалист на мисията Сергей Крикальов (РКА) за В. Титов
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Основната цел на мисия STS-63 е извършване на среща и приближаване до руската космическа станция „Мир“. Това се прави с цел проверка на летателните техники, комуникации и навигация във връзка с предстоящото първо скачване на совалка със станцията (мисия STS-71).

Допълнително са планирани 20 експеримента в лабораторията Spacehab-3, извеждане и повторно прибиране на борда на спътника Spartan-204, както и едно излизане в открития космос.

Част от експериментите са:

  • Cryo Systems Experiment (CSE);
  • the Shuttle Glow (GLO-2);
  • Orbital Debris Radar Calibration Spheres (ODERACS-2);
  • the Solid Surface Combustion Experiment (SSCE);
  • the Air Force Maui Optical Site Calibration Test (AMOS);
  • the Midcourse Space Experiment (MSX) и др.

Първият ден от полета преминава в серия от маневри, които да доведат совалката до височината на орбита на орбиталната станция „Мир“. Планът предвиждал совалката да се доближи до не по-близо от 10 метра от станцията, а след това да направи обиколка около нея. Въпреки възникналите проблеми с маневрените двигатели совалката доближава станцията на 11,3 м. Полетът в това състояние продължава около 10 минути, след което совалката се отдалечава на около 122 м и прави обиколка около станцията по време на която са направени много снимки.

На третия ден от полета е освободен за автономен около 40-часов полет спътникът SPARTAN-204 (от английски: The Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for AstroNomy-204). Спътникът е оборудван с ултравиолетов спектрограф за заснемане на далечни небесни обекти за изследване състава на околозвездното пространство. На 9 февруари SPARTAN-204 е прибран обратно на борда чрез дистанционния манипулатор на совалката.

Малко след това специалистите на мисията Майкъл Фоул и Бърнърд Харис излизат в открития космос, по време на което основната задача е изпробване на модернизирани костюми за космически разходки с подобрена термоизолация. Това е двадесет и деветата космическа разходка в историята на Спейс шатъл, а Б. Харис става първият афроамериканец, осъществил такава.

Параметри на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маса:
    • При старта: ? кг
    • При кацането: ? кг
    • Полезен товар: 8641 кг
  • Перигей: 306 км
  • Апогей: 341 км
  • Инклинация: 51,6°
  • Орбитален период: 91.0 мин
  • Приближаване до станцията „Мир“ на 11 m на 6 февруари 1995 – 19:23:20 UTC.
Участници Начало Край Продължителност
1 Майкъл Фоул и Бърнърд Харис 9 февруари 1995 11:56 UTC 9 февруари 1995 16:35 UTC 4 часа 39 минути