STS-59
STS-59 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Име на кораба | „Индевър“ |
Полет на совалка № | 62 |
Полет на „Индевър“ № | 6 |
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39А |
Старт | 9 април 1994 11:05:00 UTC |
Кацане | 20 април 1994 16:54:29 UTC |
Място на кацане | База на ВВС „Едуардс“, писта 22 |
Продължителност на полета | 11 денонощия 5 часа 49 минути 29 секунди |
Брой обиколки | 183 |
Изминато разстояние | 7 571 762 км |
Височина на орбитата | 224 км |
Апогей | 218 км |
Перигей | 204 км |
Наклон на орбитата | 56,9° |
Период | 88,7 мин |
Маса | при приземяването: ? кг полезен товар: 12 490 кг |
NSSDC ID | 1994-020А |
NORAD ID | 23042 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 6 |
Снимка на екипажа | |
от ляво надясно преден ред: Джоунс, Апт, среден ред: Годуин, Клифърд, заден ред: Чилтън, Гутиерес | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
STS-62 | STS-65 |
STS-59 в Общомедия |
STS-59 e шевстдесет и втората мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и шести полет на совалката Индевър. Това е и първата мисия на: т. нар. „Космическа радарна лаборатория“ SRL-1 (Space Radar Laboratory), изведена с помощта на модула Spacelab.
Екипаж
[редактиране | редактиране на кода]Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Сидни Гутиерес втори космически полет |
Пилот | Кевин Чилтън втори космически полет |
Командир на полезния товар Специалист на мисията 1 |
Линда Годуин втори космически полет |
Специалист на мисията 2 | Джером Апт трети космически полет |
Специалист на мисията 3 | Майкъл Клифорд втори космически полет |
Специалист на мисията 4 | Томас Джоунс първи космически полет |
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът
[редактиране | редактиране на кода]След две отлагания совалката стартира успешно за шести път на 9 април 1994 г. Основната цел на мисия STS-59 е изучаване на глобалните процеси в атмосферата на Земята и измененията на климата. Веднага след излизането в орбита екипажът активира намиращата се в товарния отсек на совалката „Космическа радарна лаборатория“ SRL-1 (Space Radar Laboratory), в състава на която влизат два радара: радар за радиолокационно заснимане SIR-C (Shuttle Imaging Radar) и Х-бандов радар със синтезирана апертура X-SAR (X-band Synthetic Aperture Radar). На борда се намира и прибор за наблюдение и изследване на замърсеността на атмосферата MAPS (Measurement of Air Pollution from Satellite). Екипажът е разделен на два екипа, тъй като работата трябва да се извършва денонощно.
На петия ден от полета, екипажът на совалката „Индевър“ се свързват с екипажа на орбиталната станция Мир с помощта на любителско радио и си разменят поздравления помежду си.
По време на полета са:
- Събрани са данни за размера и разпределението на въглеродния окис в горните слоеве на атмосферата на Земята.
- Направени са чрез радарните наблюдения, океанографско, геоложко, хидроложко и сеизмоложко проучване и наблюдение на движението на тектоничните плочи на планетата.
- Данните, записани по време на мисия STS-59 са с еквивалентен обем от 20 000 писмени енциклопедии, а получените на борда радарни изображения, са от около 70 милиона кв. km от повърхността на Земята, включително суша и море, което представлява около 25% от цялата площ на планетата.
Полетът е удължен с един ден заради лошото време в района на кацането.
Параметри на мисията
[редактиране | редактиране на кода]- Маса:
- При кацане: ? кг
- Маса на полезния товар: 12 490 кг
- Перигей: 204 км
- Апогей: 218 км
- Инклинация: 56,9°
- Орбитален период: 88.7 мин.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- STS-59 Видеоакценти от мисията Архив на оригинала от 2013-11-02 в Wayback Machine.
- Хронология на мисията Архив на оригинала от 2012-02-22 в Wayback Machine.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Поглед към товарния отсек на совалката.
-
Кацането на совалката.
|