Направо към съдържанието

STS-400

от Уикипедия, свободната енциклопедия
STS-400 (STS-401)
Данни за кораба
Име на корабаИндевър (Дискавъри)
Полет на совалка №127 (126)
Полет на „Индевър“ №(23)
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39В
Продължителност на полета~ 7 денонощия (не е летяла)
Височина на орбитата570 км
Наклон на орбитата28,47°
Период91,6 мин
Данни за екипажа
Членове на екипажа4 при излитането, 11 при кацането
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-125 ?
STS-400 в Общомедия

STS-400 e означението на планирана, но неизпълнена спасителна мисия по програма Спейс шатъл на НАСА на совалката „Индевър“. Това е щял да бъде двадесет и трети полет за совалката и сто двадесет и седми и вероятно последен за програмата. Целта на мисията е прибиране на Земята на седемте члена на екипажа на совалката Атлантис, мисия STS-125 в случай на непоправими щети по топлозащитното покритие на совалката.

До месец март 2008 г. екипажът на спасителната мисия е част от този на STS-123:

Първият екипаж на STS-400.
Пост Астронавт
Командир Доминик Гори
пети космически полет
Пилот Грегъри Харалд Джонсън
втори космически полет
Специалист на мисията 1 Майкъл Форман
втори космически полет
Специалист на мисията 2
Робърт Бенкън
втори космически полет
Вторият екипаж на STS-400.

След март 2008 г. поради отлагане на STS-125 и провеждане на мисия STS-123, за „спасителен“ екипаж е назначен част от този на следващата планирана мисия (STS-126) на совалката „Индевър“:

Пост Астронавт
Командир Кристофър Фергюсън
трети космически полет
Пилот Ерик Боу
втори космически полет
Специалист на мисията 1 Стивън Боуен
втори космически полет
Специалист на мисията 2
Робърт Кимбро
втори космически полет

Полетът се забавя и междувременно е изпълнена и мисия STS-126. За спасителна совалка остава Дискавъри, а екипажът е част от STS-119. Самата мисия е преименувана на STS-401.

Поради ново забавяне на мисията е изпълнена STS-119, а за спасителна совалка е отново „Индевър“ и е върнато името STS-400.

Диаграма на прехвърлянето на членовете на екипажа и оборудването по време на мисия STS-400.

За спасителните мисии на НАСА STS-3xx се предвиждало екипажът на повредената совалка да се придвижи до МКС и там да дочака спасителна мисия на совалка. Поради различните параметри на орбитите на МКС и телескопа Хъбъл (наклон и височина) това е невъзможно. Разработеният спасителен план е подобен на тези от преди ерата на МКС. Спасителната мисия трябва да стартира 3 дни след откриването на повредата и не повече от 7 дни след старта на STS-125 поради ограничените ресурси за самостоятелен на совалката (до 3 седмици).

Първите 2 дни след старта протичат в търсене и среща на двете совалки. Първото излизане в открития космос е планирано за третия ден от полета. Следващите две излизания са планирани за четвъртия ден, като за тогава трябва да се подготви совалката за повторно навлизане в атмосферата и унищожаване над акваторията на Тихия океан, северно от Хавайските острови. На петия ден се прави пълна проверка на топлоизолацията на „Индевър“ и подготовка за приземяване.

Провеждането на тази мисия би могло да означава край на програмата „Спейс шатъл“, тъй като НАСА остава с две совалки – „Дискавъри“ и „Индевър“. На 21 май 2009 г. НАСА официално отменя мисия STS-400 и започва подготовка на совалката за мисия STS-127.

STS-125 и STS-400 на стартовата площадка