Константа на киселинна дисоциация

Константата на киселинна дисоциация (изписва се Ка) е количествена мярка за силата на йонизиращите химични съединения в разтвор. Това е константата на химично равновесие при електролитна дисоциация, в контекста на химичните реакции между киселина и основа.

За една киселина HA, която дисоциира до протон H⁺ и анион A^- по уравнението

$HA\rightleftharpoons H^{+}+A^{-}$

константата на киселинна дисоциация K_a е дефинирана по следния начин:

$K_{a}={\frac {[H^{+}][A^{-}]}{[HA]}}$

където с квадратни скоби се означава моларната концентрация на съответния компонент/йон. Колкото по-голяма е стойността на K_a, толкова по-силна е киселината и толкова по-голяма е степента на дисоциация α. Стойностите на K_a са обикновено много малки, и освен това се различават за различните киселини често с няколко порядъка. Затова, по аналогия с водородния показател pH, се дефинира pK_a като отрицателен десетичен логаритъм от стойността на K_a

$pK_{a}=-\log _{10}{\left(K_{a}\right)}$

По-ниските стойности на pK_a показват по-силна киселина. По подобен начин за основи може да се дефинира константата K_b (и pK_b), която обаче се използва рядко, защото стойността ѝ може да се изчисли, ако се познава K_a (pK_a). Във водни разтвори двете константи са свързани чрез йонното произведение на водата K_w (pK_w)

$K_{a}\cdot K_{b}=K_{w}\approx 10^{-14}\ \left[{\frac {mol^{2}}{l^{2}}}\right]$

$pK_{a}+pK_{b}=pK_{w}\approx 14$

Познаването на pK_a е важно при разглеждането на равновесия, включващи киселини и основи. Пример: Константата на киселинна дисоциация има значение при определянето на pH на разтвори на слаби киселини, соли на слаби киселини със силни основи, буферни разтвори и др.

Вижте също

• Водороден показател