Led Zeppelin North American Tour 1972
| Led Zeppelin North American Tour 1972 | ||||
| Турне на Лед Зепелин | ||||
| Информация | ||||
|---|---|---|---|---|
| Дестинации | САЩ  Канада  | |||
| Начална дата | 2 октомври 1972 | |||
| Крайна дата | 10 октомври 1972 | |||
| Брой етапи | 1 | |||
| Изнесени концерти | 19 (с двата европейски) | |||
| Хронология на турнетата на Лед Зепелин | ||||
| ||||
Led Zeppelin North American Tour 1972 е осмото турне на Английската рок-група Лед Зепелин в Америка (САЩ и Канада) между 27 май и 28 юни 1972 г. То включва и два подгряващи концерта в Белгия и Нидерландия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Китаристът Джими Пейдж определя този период като артистичния връх в кариерата на Лед Зепелин[1]. Въпреки това, от единайсетте тура в Северна Америка Led Zeppelin North American Tour 1972 е най-слабо продаваният. В този момент Ролинг Стоунс също гастролират в САЩ и отчитат (за неудоволствие на Пейдж и компания) по-големи приходи[2][3][4]. За бъдещите турнета Питър Грант наема пиар консултанти, които предварително анонсират концертите.
За кратко групата спира в Ню Йорк и смесва записани в Olympic Studios, Лондон, парчета за предстоящия пети албум[2].
Според биографите на Лед Зепелин Дейв Луис и Саймън Палет, по това време Питър Грант започва безпрецедентната политика да изисква от промоутърите 90% от билетните приходи:
Статусът на състава по онова време не позволява на организаторите на концерти продължителни пазарлъци с мениджъра. Всеки договор с тази група е по-добър от липса на такъв. В резултат богатството на островитяните започва да расте с по-бързи темпове отпреди[2].
За звука и осветлението по време на престоя в Америка е наета Showco – компания, базирана в Далас и съпровождаща турнетата на Лед Зепелин до последното през 1977 г.[5]
Аудио
[редактиране | редактиране на кода]Както в другите турнета, така и тук няколко концерта са записани от фенове и издадени като бутлези (като Burn Like a Candle). Шоутата в L.A. Forum и Long Beach Arena, съответно на 25 и 27 юни, са ремастерирани от Джими Пейдж и издадени в How the West Was Won.
Официално издадено видео от тези концерти също не е излизало. В интервю за The Times от 2010 г., на въпроса коя от изявите на групата би отличил, той споменава това турне, но съжалява за липсата на видео материал:
Мисля, че това което направихме в How the West Was Won, имам предвид специално гига от 1972 г., е много добро наследство и представа за нас в онези дни. Би било по-добре, ако имахме и видео, но какво да се прави. Това е мистерията Лед Зепелин.[6]
Сетлист
[редактиране | редактиране на кода]Това е първата серия концерти, на които се изпълняват песни от петия албум Houses of the Holy (Over the Hills and Far Away, Dancing Days, и The Ocean), както и последната с акустична част, възобновена чак 1975 г. за петте шоута в Ърлс Корт. Решението за отпадането е, че лайфовете обикновено траят 3 часа, а понякога до 4 – 4,5 часа, което е допълнително данъчно бреме за музикантите[2][3].
Основен сетлист:
- LA Drone (само на 25 юни)
- Immigrant Song
- Heartbreaker
- Celebration Day
- Black Dog
- Over the Hills and Far Away
- Since I've Been Loving You
- Stairway to Heaven
- Going to California
- Black Country Woman (само на 19 юни)
- That's the Way
- Tangerine
- Bron-Y-Aur Stomp
- Dazed and Confused
- What Is and What Should Never Be
- Dancing Days
- Moby Dick
- Whole Lotta Love
Бисове (варират):
- Rock and Roll
- Thank You
- The Ocean
- Communication Breakdown
- Bring It On Home
- Money (само на 19 юни)
Концерти
[редактиране | редактиране на кода]| Дата | Град | Държава | Място |
|---|---|---|---|
| Подгряващи концерти в Европа | |||
| 27 май 1972 г. | Амстердам | Нидерландия |
Oude Rai |
| 28 май 1972 г. | Брюксел | Белгия |
Vorst Nationaal |
| Северна Америка | |||
| 6 юни 1972 г. | Детройт | САЩ |
Cobo Hall |
| 7 юни 1972 г. | Монреал | Канада |
Montreal Forum |
| 8 юни 1972 г. | Бостън | САЩ |
Boston Garden |
| 9 юни 1972 г. | Шарлът | Charlotte Coliseum | |
| 10 юни 1972 г. | Бъфало | Buffalo Memorial Auditorium | |
| 11 юни 1972 г. | Балтимор | Baltimore Civic Center | |
| 13 юни 1972 г. | Филаделфия | The Spectrum | |
| 14 юни 1972 г. | Юниъндейл | Nassau Coliseum | |
| 15 юни 1972 г. | |||
| 17 юни 1972 г. | Портланд | Memorial Coliseum | |
| 18 юни 1972 г. | Сиатъл | Seattle Center Coliseum | |
| 19 юни 1972 г. | |||
| 21 юни 1972 г. | Денвър | Denver Coliseum | |
| 22 юни 1972 г. | Сан Бернардино | Swing Auditorium | |
| 23 юни 1972 г. | Сан Диего | San Diego Sports Arena | |
| 25 юни 1972 г. | Ингълуд | The Forum | |
| 27 юни 1972 г. | Лонг Бийч | Long Beach Arena | |
| 28 юни 1972 г. | Тусон | Tucson Community Center | |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ How the West Was Won liner notes
- ↑ а б в г Lewis, Dave and Pallett, Simon (1997) Led Zeppelin: The Concert File, London: Omnibus Press. ISBN 0-7119-5307-4, pp. 76 – 77.
- ↑ а б Luis Rey (1997) Led Zeppelin Live: An Illustrated Exploration of Underground Tapes, Ontario: The Hot Wacks Press, p. 186.
- ↑ Interview with Jimmy Page and Robert Plant, January 1975, архив на оригинала от 7 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120207132140/http://www.iem.ac.ru/zeppelin/docs/interviews/pp_75.rs, посетен на 4 декември 2012
- ↑ Lewis, Dave. Led Zeppelin: The Tight But Loose' Files: Celebration II. 1st Edition. London, Omnibus Press, 2003. ISBN 1-84449-056-4. с. 32.
- ↑ James Jackson, Jimmy Page on Led Zeppelin IV, the band's peak and their reunion Архив на оригинала от 2011-08-09 в Wayback Machine., The Times, 8 януари 2010.