Ямаширо (линеен кораб, 1915)

„Ямаширо“ 山城
Линейният кораб „Ямаширо“ преди модернизацията
Флаг	Япония
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Фусо“
Производител	Арсенал на ВМС Йокосука в Йокосука, Япония.
Служба
Заложен	20 ноември 1912 г.
Спуснат на вода	3 ноември 1915 г.
Влиза в строй	31 март 1917 г.
Изведен от експлоатация	потопен на 25 октомври 1944 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	29 797 (стандартна); 35 500 t (пълна) След модернизацията: 34 700 (стандартна); 39 154 t (пълна)
Дължина	202,7 m (по ВКЛ) 205,1 m (максимална) След модернизацията: 210,0 m (по ВКЛ) 212,8 m (максимална)
Ширина	28,7 m (максимална) След модернизацията: 33,1 m (максимална)
Газене	8,7 m След модернизацията: 9,69 m
Броня	главен пояс: 102 – 305 mm; горен пояс: 203 mm; траверси: 102 – 305 mm; палуба: 76 – 30 mm (след модернизацията: 51 – 152 mm); барбети: 305 mm; кули ГК: 351 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 351 mm
Задвижване	4 парни турбини Brown-Curtis; 24 парни водотръбни котли Miyabara; 4 гребни винта; 40 000 к.с. След модернизацията: 4 парни турбини Kampon; 6 парни водотръбни котли Kampon; 4 гребни винта; 75 000 к.с.
Скорост	23 възела (43 km/h) След модернизацията: 24,7 възела (45,4 km/h)
Далечина на плаване	8000 морски мили при 14 възела ход След модернизацията: 8000 морски мили при 16 възела ход
Екипаж	1198 души (1915 г.) 1396 души (1935 г.) 1800 – 1900 души (1941 – 1944 г.)
Радиолокационни станции (РЛС)	1 x радар Type 21 за въздушно наблюдение; 1 x радар Type 13 за ранно предупреждение; 1 x радар Type 22 за контрол на повърхността
Въоръжение
Артилерия	6x2 356 mm; 16x1 152 mm; Зенитна артилерия: 5x1 76/40 mm След модернизацията: 6x2 356 mm; 14x1 152 mm; Зенитна артилерия: 4x2 127 mm; 8x3 6x2 и 23x1 25 mm
Торпедно въоръжение	3x2 533 mm ТА (свалени при модернизацията)
Самолети	След модернизацията: 1 катапулт; 3 хидросамолета
„Ямаширо“ в Общомедия

Ямаширо (на японски: 山城, на английски: Yamashiro) е линеен кораб на ВМС на Япония. Вторият кораб от типа „Фусо“. Корабът е кръстен в чест на старинно име на град Киото и едноименната стара японска провинция Ямаширо, разположена в региона Кинки на остров Хоншу. Днес съответства на южната част на съвременната префектура Киото.

„Ямаширо“ е заложен през 1915 и влиза в строй през 1917 г. В началото на своята служба линкорът патрулира недалеч от бреговете на Китай и не взема участие в Първата световна война. През 1923 г. участва в спасяването на оцелелите след великото земетресение в Канто.

От 1930 до 1935 година линкорът „Ямаширо“ преминава модернизация, в процеса на която е подобрена неговата броня и оборудване, преустроени са надстройките в стил „пагода“. По въоръжение линкорите от типа „Фусо“ отстъпват на японските линкори от следващите поколения, за това по време на Втората световна война линкорът играе спомагателна роля.

Към 1944 г., след големите загуби на японския флот, „Ямаширо“ оставя службата си в бреговата отбрана и влиза в състава на флота, който води активни бойни действия. Линкорът е флагмански кораб на Южната група на вицеадмирал Шоджи Нишимура. Участва в сражението в пролива Суригао, най-южното от сраженията в залива Лейте. През нощта и ранното утро на 25 октомври „Ямаширо“ се сражава против превъзхождащия американски флот. Линкорът е потопен с торпеда и оръдеен огън на американските линкори. Вицеадмирал Нишимура загива заедно с кораба, и само 10 члена на екипажа оцеляват.

Конструкция и модернизации

Скоро след Първата световна война са свалени 76,2-мм противоминни оръдия и са поставени четири 76-мм зенитки.

В периода 1923 – 1924 г. линкора преминава през първата си модернизация. Размерите на носовата надстройка е увеличена, последната, със своите очертания, започва да прилича на главната кула на японски замък. На самия ѝ връх е разположен КДП с 8 м далекомер, всички кули на главния калибър също са снабдени с 6 м далекомери.

В хода на модернизацията от 1930 – 1933 г. надстройката на линкора е увеличена, поставена е фокмачта. Задната надстройка е преустроена за разполагане на 127-милиметрови зенитни оръдия и са поставени допълнителни постове за управлението на огъня. На „Ямаширо“ е преустроена и подводната част – увеличени са противоторпедните були за подобряване на подводната защита и за компенсиране на теглото на допълнителното оборудване и снаряжение. От 18 декември 1930 г. „Ямаширо“ преминава втора, по-обширна модернизация. Тя преминава в Йокосука. Старата силова установка е заменена с много по-мощна (четири турбозъбчати агрегата, шест парни котли „Kampon“, 75 000 к.с.). Тя се оказва почти с 2000 т по-лека и заема по-малко място, което позволява да се премахне първия комин. Ъгълът на възвишение на оръдията на главния калибър е увеличен до 43°, а на противоминния калибър до 30°. Числото на 152-мм оръдия е съкратено до 14. 76-мм зенитки са заменени с четири сдвоени 127-мм/40 установки и няколко 13,2 мм картечници. На покрива на третата кула е монтиран катапулт за пуск на хидросамолети.

В хода на втория етап от реконструкцията през 1934 – 1935 г. подводната част е разширена, а кърмата е удължена със 7,62 м. Тези изменения увеличават общата дължина на кораба до 212,75 метра, а ширината до 33,1 м. Водоизместимостта на линкорите в процеса на модернизациите се увеличава почти с 4000 тона и съставя 39 154 дълги тона (39 782 т) при пълно натоварване.

Бронева защита

По време на своята първа реконструкция бронята на „Ямаширо“ е съществено усилена. Палубната броня е увеличена до максималната дебелина 114 мм. Надлъжни прегради от високоякостна стомана с дебелина 76 мм са добавени за подобряване на подводната защита. Противоторпедната защита е подобрена за сметка на оборудването на нова противоторпедна преграда с дебелина 37 – 63 мм и поставяне на бордови були, които увеличават ширината на корпуса по водолинията от 28,7 до 30,6 м. Заради поставените були всички подводни торпедни апарати са демонтирани.

Авиационно въоръжение

„Ямаширо“ получава площадка за излитане на самолети, монтирана върху кула №2 през 1924 г. В хода на първия етап от модернизацията на линкора площадката е преместена на покрива на кула №3. Предполага се базирането на 3 самолета, макар корабите да нямат самолетен хангар.

Изначално на корабите са базирани бипланите Накаджима E4N2, през 1938 г. те са заменени с Накаджима E8N2. В хода на втория етап на модернизацията от 1940 – 1941 г. на кърмата на кораба е поставен нов катапулт и са подобрени условията за базиране на самолетите. От 1942 г. линкорът „Ямаширо“ получава новия биплан Mitsubishi F1M вместо Накаджима E8N2.

История на службата

Гибел

Сражението в залива Суригао (схема)

„Ямаширо“ в състава на съединението си излиза в морето, с намерение да се присъедини към силите на вицеадмирал Такео Курита в залива Лейте. Корабите преминават западно от остров Минданао в пролива Суригао, където се срещат с голямо американско съединение. Сражението в пролива Суригао става най-важното събитие в битката в залива Лейте.

На 24 октомври 1944 г. в 03:52 линкорът „Ямаширо“ е подложен на нападение от голямо американско съединение на контраадмирал Джеси Олдендорф. Американското съединение се състои от три тежки крайцера: „USS Louisville (CA-28)“, „USS Portland (CA-33)“ и „USS Minneapolis (CA-36)“, четири леки крайцера: „Денвър“, „Колумбия“, „Финикс“ и „Бойсе“, а също и шест линкора. Линкорите формират линията на фронта; линкорът „USS West Virginia (BB-48)“, ветеран от Пърл Харбър, е първи, съпровождан от „USS Tennessee (BB-43)“ и „USS California (BB-44)“. „Западна Вирджиния“ открива огън и уцелва минимум в една цел с 406-милиметров снаряд от 20 800-метрово разстояние. „USS Maryland (BB-46)“ снабден с по-стара радиолокационна станция, се присъединява към сражението късно. „USS Pennsylvania (BB-38)“ нито веднъж не стреля, а линкорът „USS Mississippi (BB-41)“ успява да постигне едно точно попадение. Австралийският тежък крайцер HMAS „Шропшир“ също е с остарял радар и открива огън в 03:56.

Бомбардировката на линкорите продължава 18 минути, седем от корабите на Олдендорф обстрелват „Ямаширо“. Първите попадения поразяват бака и мачтата „пагода“, скоро целият линкор е обхванат от пламъците на пожар. Двете предни кули на „Ямаширо“ водят огън по противника. Японският линкор продължава да стреля по всички посоки, но не може да води огън с другите четири действащи 14-дюймови оръдия до 04:00. След завой на запад, в 04:04, прогърмява голям взрив, възможно се взривява една от средните кули на ГК. В периода 04:03 — 04:09 „Ямаширо“ увеличава скоростта, независимо от широко разпространяващия се пожар и повреди. В това време линкорът получава торпедно попадение около машинното отделение на десния борд. В 04:09 неговата скорост пада до 12 възела. Вицеадмирал Нишимура телеграфира на адмирал Такео Курита: „Ние ще продължаваме движението, докато не бъдем напълно унищожени. Аз изпълнявам своята мисия, както е планирано. Бъдете уверени“. В същото време Олдендорф издава заповед за прекратяване на огъня за цялото формирование след като разрушителя „Алберт В. Грант“ получава повреди от приятелски огън. Скоро и японските кораби също прекратяват огъня.

„Ямаширо“ увеличава скоростта до 15 възла в опит да се оттегли, но линкорът вече е уцелен от две до четири торпеда, и след попаденията на още две торпеда при машинното отделение по десния борд, корабът започва да се накренява по борда. Командирът издава заповед да се напусне кораба, но без да предприема опит да напусне бойната рубка. Корабът се преобръща в течение на пет минути и бързо потъва, скривайки се под водата в промеждутъка 04:19 — 04:21. Оживяват само 10 души от екипажа съставен от приблизително 1636 намиращи се на борда.

Джон Бенет твърди, че е открил потъналия „Ямаширо“ през април 2001 г., но това не е потвърдено.

Литература

• Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
• Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
• Skulski J. The Battleship Fuso. London, Conway Maritime Press, 1998. ISBN 0-85177-665-5.
• Campbell, John. Naval Weapons of World War II. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
• Conway's All the World's Fighting Ships 1922 – 1946. Greenwich, UK, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
• Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1984. ISBN 0-85177-245-5.
• Hackett, Bob. IJN FUSO: Tabular Record of Movement // Combinedfleet.com, 2003. Посетен на 2013-02-16.
• Hackett, Bob. IJN Yamashiro: Tabular Record of Movement // Combinedfleet.com, 2010. Посетен на 2013-02-18.
• Jentschura, Hansgeorg; Jung, Dieter; Mickel, Peter. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1977. ISBN 0-87021-893-X.
• Parshall, Jonathan; Tully, Anthony. Shattered Sword: The Untold Story of the Battle of Midway. Washington, DC, Potomac Books Inc, 2007. ISBN 1-57488-924-9.
• Preston, Antony. Battleships of World War I: An Illustrated Encyclopedia of the Battleships of All Nations 1914 – 1918. New York, Galahad Books, 1972. ISBN 0-88365-300-1.
• Rohwer, Jurgen. Chronology of the War at Sea, 1939 – 1945: The Naval History of World War Two. Annapolis, Maryland, US Naval Institute Press, 2005. ISBN 1-59114-119-2.
• Silverstone, Paul H. Directory of the World's Capital Ships. New York, Hippocrene Books, 1984. ISBN 0-88254-979-0.
• Skulski, Janusz. The Battleship Fuso. London, Conway Maritime Press, 1998. ISBN 0-85177-665-5.
• Stille, Mark. Imperial Japanese Navy Battleships 1941 – 45. Т. 146. Botley, Oxford, UK, Osprey Publishing, 2008. ISBN 1-84603-280-6.
• Toland, John. The Rising Sun. New York, Random House, 1970. OCLC 944111.
• Tully, Anthony P. Battle of Surigao Strait. Bloomington, Indiana, Indiana University Press, 2009. ISBN 978-0-253-35242-2.

Външни препратки

• FUSO battleships (1915 – 1917) ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2021-01-23 в Wayback Machine. ((ru))
• Линкорите от типа „Фусо“ ((ru))
• История на създаването и службата на линкора „Фусо“. ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Ямаширо (линеен кораб, 1915)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ямасиро (линейный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​