Хоенцолерн (замък)
| Хоенцолерн Hohenzollern | |
 | |
  Хоенцолерн Местоположение в Баден-Вюртемберг | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Германия |
| Терит. единица | Баден-Вюртемберг |
| Местоположение | Хехинген |
| Стил | Викторианска Готика |
| Архитект | Фридрих Август Щюлер |
| Строителство | 1846 – 1867 г. |
| Състояние | музей |
| Собственик | Хоенцолерн |
| Сайт | burg-hohenzollern.de |
| Хоенцолерн в Общомедия | |
Замъкът Хоенцолерн (на немски: Burg Hohenzollern) е замък, намиращ се на около 50 км южно от Щутгарт, Германия. Смятан е за резиденцията на династията Хоенцолерн, които трупат власт още от Средновековието и властват на Прусия и Бранденбург до края на Първата световна война.
Замъкът се намира на връх Хоенцолерн, издигащ се на 855 м над морското равнище над Хехинген и близкия Бисинген, намиращи се в полите на Швабските Алпи.
Замъкът е първоначално построен в първата част на XI век. Унищожен е напълно след 10-месечна обсада през 1423 г. от имперските градове на Швабия. Втори по-голям и по-здрав бива построен в от 1454 до 1461 г. Той служи за убежище за швабските Хоенцолерни по време на война, какъвто е случаят през унищожителната Тридесетгодишна война. Към края на XVIII обаче се смята, че замъкът е изгубил своята стратегическа значимост и постепенно изпада в застой, което води до разрушаването на няколко застрашително занемарени сгради. Днес от средновековния замък е останала само черквата. Благодарение на Крал Вилхелм I, брат на Фредерик Вилхелм IV, замъкът е построен отново през 1867. Понеже Хоенцолерн е построен единствено с цел да бъде паметник на династията, нито един член от знатното семейство не живее там до 1945 г., когато става дом на последния пруски Вилхелм Пруски. Той и съпругата му - кронпринцеса Сесил, са погребани в замъка.
Сред историческите артефакти от пруската история, намиращи се в замъка днес, са короната на Вилхелм II, някои лични вещи на Фридрих Велики и писмо от американски президент Джордж Вашингтон, в което той благодари на барон фон Щойбен - потомък на Хоенцолерните, за неговото участие в Американската война за независимост. В днешни дни замъкът е популярна туристическа дестинация.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Rolf Bothe: Burg Hohenzollern. Von der mittelalterlichen Burg zum nationaldynastischen Denkmal im 19. Jahrhundert. Berlin 1979, ISBN 3-7861-1148-0
- Ulrich Feldhahn (Hg.): Beschreibung und Geschichte der Burg Hohenzollern. Berlin Story Verlag, Berlin, 1.Auflage 2006, ISBN 3-929829-55-X
- Patrick Glückler: Burg Hohenzollern. Kronjuwel der Schwäbischen Alb. Hechingen 2002; 127 Seiten; ISBN 3-925012-34-6
- Günter Schmitt: Burgen, Schlösser und Ruinen im Zollernalbkreis. Herausgegeben vom Landratsamt Zollernalbkreis. Jan Thorbecke Verlag. Ostfildern, 2007. ISBN 978-3-7995-0186-6
- Rudolf Graf von Stillfried-Alcantara: Beschreibung und Geschichte der Burg Hohenzollern. Nachdruck der Ausgabe von 1870. Berlin Story Verlag, Berlin 2006, ISBN 3-929829-55-X
- Friedrich Hossfeld und Hans Vogel: Die Kunstdenkmäler Hohenzollerns, erster Band: Kreis Hechingen. Holzinger, Hechingen 1939, S. 211 ff.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) ((en)) Официален уебсайт на замъка Архив на оригинала от 2008-08-15 в Wayback Machine.
- ((de)) Песента за Хоенцолерн - Hohenzollernlied
- ((de)) ((en)) Информация за замъка Архив на оригинала от 2008-03-02 в Wayback Machine.
- 3D модел на замъка от Гугъл Скечъп[неработеща препратка]