Фредерик Дар

Фредерик Дар
	Фредерик Дар
	Фредерик Дар през 1992 г.
Псевдоним	Сан Антонио, и други
Роден	29 юни 1921 г. Бургоан Жалийо\|Жалийо, Франция
Починал	6 юни 2000 г. (78 г.) Бонфонтен, Швейцария
Професия	писател
Националност	Франция
Активен период	1940 – 2000
Жанр	криминална литература, хумористична литература
Направление	ироничен криминален роман
	Повлиян от Фокнър, Стайнбек;
Съпруга	Одет Дамезин,; Франсоаз де Каро
Уебсайт	Страница в IMDb
	Фредерик Дар в Общомедия

Фредерик Дар (на френски: Frédéric Dard), e френски писател, по-известен по света под псевдонима Сан Антонио, автор на повече от 250 криминални романа на френски език.

Биография

Фредерик Дар е роден 29 юни 1921 г. в Жалио (днес Бургоен-Жалио-Изер, Франция, починал е на 6 юни 2000 г. в Бонфонтен, Швейцария. Единствен син на Франциск Дар и Жозефин-Ана Каде той е роден с дефект на едната ръка. Родителите му, които са заети със семейния бизнес, го оставят на отглеждане при баба му. На нея той дължи любовта си към четенето и литературата.

Икономическата криза през 1929 г. води до фалит на семейството и имущество им е разпродадено пред очите им. Те се местят да живеят в малък апартамент Лион. Дар изучава без интерес търговия в Екол Нормал Политекник „Ла Маритиниер“ в Лион.

През 1938 г. той е представен от чичо си на Марсел Гранше, основател на издателство „Lugdunum“ и на вестника „Le Mois à Lyon“. Нает е като стажант, а през 1940 г. става редактор на рекламите. Първите му статии, насърчавани от ръководителите му – д-р Едмон Локар и романиста Макс-Андре Дазерг, се публикуват анонимно във вестника от 1939 г. Привлечен от журналистиката той започва да пише и през октомври 1940 г. публикува първия си роман – „La Peuchère“. През март 1941 г. издава романа „Monsieur Joos“, който получава първа награда от издателство „Lugdunum“ и го прави известен. От 1940 до 1944 година благодарение на Марсел Гранше сътрудничи на различни парижки вестници: „Пари-Соар“, „7 жур“, в които между другото публикува разкази и новели.

Сключва брак през 1942 г. с Одет Дамезин, с която имат две деца – Патрис и Елизабет. Настанява се с нея в Лион, на ул. „Калас“ 4, където живеят от 1944 до 1949 г. Пише дески книги и популярни романи, за да изхранва семейството си, и бързо придобива популярност. Силно повлиян от американския „черен“ роман (Фокнър, Стайнбек, и др.), той се сприятелява с Жорж Сименон. Под ръководството на Клемент Жаке пише първите си романи под цветисти англоезични псевдоними. През 1949 г. след раздяла с Гранше се преместват да живеят в крайградска къща в Мусо. След няколко слаби години, през които той пише и работи за театъра.

Първият му роман „Вижте му сметката“ (1949), от издателство „Жакие“, Лион, подписан с псевдонима Сан Антонио и разказваща за героя му в първо лице, дават началото на цяла огромна серия романи. Много скоро от този роман се заинтересува Арман дьо Каро, поставил вече началото на голямото издателство за полицейски и шпионски романи – „Fleuve noir“, спечелило по-късно световна известност, и публикува два нови романа. През 1954 г. Дар и Робърт Хосейн започват дълго театрално сътрудничество.

Нарастващата популярност на комисаря Сан Антонио го кара да пише бързо и да издава все повече произведения джобен формат, дотам, че му донася проблеми с френските данъчни власти.

Бракът му с Одет Дамезин не е щастлив и в месеците преди раздялата им, той се опитва да се обеси. Оженва се отново на 14 юни 1968 г. за Франсоаз де Каро, дъщеря на Арман дьо Каро. С нея той поема към Швейцария, където строи новия си дом „Вила Сан Антонио“ в Гщаад. През 1970 г. се ражда дъщеря им Жозефин. През март 1983 г. тя е отвлечена от един телевизионен оператор искащ откуп от 2 млн. швейцарски франка, заради което вилата е трябвало да бъде продадена. Похитителят е хванат, а откупът възстановен, но това за дълго травмира писателя и дъщеря му.

Фредерик Дар поддържа много добри приятелства с писатели, артисти и художници. Любител е на сюрреализма (Рене Магрит) и хиперреализма (Доменико Ноли).

През 1978 г. купува ферма, която възстановява във вида и от 18 век, в градчето Bonnefontaine (Бонфонтен) в областта „L'Eau vive“. Там установява по-късно и новия си дом, където почива на 6 юни 2000 г. Погребан е, съгласно волята му, в гробището „Saint-Chef“ в Дофин, селото на баба му, където е живял като дете през 1930 г.

Творчество

Най-популярната част от творчеството на Фредерик Дар си стават разследванията на непобедимия полицейски инспектор Сан Антонио, съвременния Гаргантюа, са описани с много хумор в 175 романа (според Дружеството на приятелите на Сан Антонио). За стила му са характерни хумор и сарказъм, изобилства с игри на думи, жаргон и неологизми и същевременно висок регистър на литературния френски. Във Франция дори е издаден „Речник на Сан Антонио“, който съдържа около 15 000 думи.

Под истинското си име Фредерик Дар е публикувал около шестдесет романа. Той използва и най-различни псевдоними за своите романи – San-Antonio (със или без тире), Frédéric Valmain, James Carter, J. Redon, Virginia Lord..., и още много, много други. За някои тях семейството му отрича да са негови, затова и броят на романите му често варира в различните изследвания и публикации. Популярния си псевдоним „Сан Антонио“ той придобива случайно след като посочва с пръст картата на САЩ в търсене на англоезично име за своя герой (град Сан Антонио, Тексас).

Изключително плодотворен писател той е автор на 288 романа, 250 новели, 20 театрални постановки (като „Снегът беше мръсен“ по Сименон, „Бел Ами“ по Мопасан, „Плътта на орхидеята“ по Джеймс Хадли Чейз, както и „Сан Антонио“, „Дамата от Чикаго“, „Мъглите на Манчестер“) и 16 киносценария. Последният роман на Фредерик Дар излиза след смъртта му и е завършен от неговия син Дара Патрис, който продължава да пише под този псевдоним.

Фредерик Дар е един от най-четените автори на ХХ век и началото на XXI век. Неговите книги са преведени в над 33 страни и в над 300 млн. екземпляра. Много от произведенията на Сан Антонио са преиздавани неведнъж – така например „История на Франция“ е препечатана 18 пъти в родината му. Всеки месец се правят не по-малко от 3 нови публикации. По романите на Сан Антонио са заснети много филми, но те не могат да предадат цялото езиково богатство на автора.

Фредерик Дар (Сан Антонио) е включен в три френски енциклопедии и речници: „Ларус“, „Робер“ и „Ашет“, нещо, което само по себе си говори за неговия голям принос към френската и световната култура.

През 1997 г. е основано Дружество на приятелите на Сан Антонио^[1].

До 1992 г. в България не са издавани произведения на автора. Поради специфичния стил на автора преводът на книгите му е много труден. Преводачите на български са Любомир Найденов, Гриша Атанасов, и постигналия най-добро съответствие Теодор Михайлов.

Произведения

Серия романи за полицейския инспектор Сан Антонио

Réglez-lui son compte
Laissez tomber la fille
Les souris ont la peau tendre ()
Гаджетата имат нежна кожа, изд. „Сибия“ (1992), прев. Любомир Найденов
Mes hommages à la donzelle
Du plomb dans les tripes
Des dragées sans baptême
Des clientes pour la morgue
Descendez le à la prochaine
Passez-moi la Joconde
Sérénade pour une souris défunte
Rue des Macchabées
Bas les pattes !
Deuil express
J'ai bien l'honneur de vous buter
C'est mort et ça ne sait pas
Messieurs les hommes
Du mouron à se faire
Le fil à couper le beurre
Fais gaffe à tes os
A tue … et à toi
Ca tourne au vinaigre
Les doigts dans le nez
Au suivant de ces messieurs
Des gueules d'enterrement
Les anges se font plumer
La tombola des voyous
J'ai peur des mouches
Le secret de Polichinelle
Du poulet au menu
Tu vas trinquer San-Antonio
En long, en large et en travers
La vérité en salade
Prenez-en de la graine
On t'enverra du monde
San-Antonio met le paquet
Entre la vie et la morgue
Tout le plaisir est pour moi
Du sirop pour les guêpes
Du brut pour les brutes ()
На зла кучка зъл прът, изд.: ИК „Колибри“, София (1993), прев. Росица Тошева
J'suis comme ça
San-Antonio renvoie la balle
Berceuse pour Bérurier
Ne mangez pas la consigne
La fin des haricots
Y a bon, San-Antonio
De „A“ jusqu'à „Z“
San-Antonio chez les Mac
Fleur de nave vinaigrette
Ménage tes méninges
Le loup habillé en grand-mère
San-Antonio chez les „gones“
San-Antonio polka
En peignant la girafe
Le coup du Père François
Le gala des emplumés
Votez Bérurier ()
Гласувайте за Берю, изд.: ИК „Колибри“, София (1994), прев. Росица Тошева
Bérurier au sérail
La rate au court-bouillon
Vas-y Béru !
Tango chinetoque
Salut, mon pope !
Mange et tais-toi
Faut être logique
Y a de l'action !
Béru contre San-Antonio
L'archipel des Malotrus
Zéro pour la question
Bravo, docteur Béru
Viva Bertaga ()
Вива Берта!, изд.: ИК „Колибри“, София (1993), прев. Тони Начева
Un éléphant ça trompe
Faut-il vous l'envelopper ?
En avant la moujik
Ma langue au Chah
Ca mange pas de pain
N'en jetez plus !
Moi, vous me connaissez ?
Emballage cadeau
Appelez-moi chérie
T'es beau, tu sais !
Ca ne s'invente pas
J'ai essayé: on peut !
Un os dans la noce
Les prédictions de Nostrabérus
Mets ton doigt où j'ai mon doigt
Si, signore
Maman, les petits bateaux
La vie privé de Walter Klozett
Dis bonjour à la dame
Certaines l'aiment chauve
Concerto pour porte-jarretelles
Sucette boulevard,
Булевард „Близалез“
Remets ton slip, gondolier
Chérie, passe-moi tes microbes!
Une banane dans l'oreille
Hue, dada !
Vol au-dessus d'un lit de cocu
Si ma tante en avait
Fais-moi des choses
Viens avec ton cierge
Mon culte sur la commode
Tire-m'en deux, c'est pour offrir
A prendre ou à lécher
Baise-ball à la Baule
Meurs pas, on a du monde
Tarte à la crème story
On liquide et on s'en va
Champagne pour tout le monde
La pute enchantée
Bouge ton pied que je voie la mer
L'année de la moule
Du bois dont on fait les pipes
Va donc m'attendre chez Plumeau
Morpions circus
Remouille-moi la compresse
Si maman me voyait!
Des gonzesses comme s'il en pleuvait
Les deux oreilles et la queue
Pleins feux sur le tutu
Laissez pousser les asperges
Poison d'avril, ou la vie sexuelle de Lili Pute
Bacchanale chez la mère Tatzi
Dégustez, gourmandes
Plein les moustaches
Après vous s'il en reste, monsieur le Président
Chauds, les lapins (1986)
Дерзайте пичове!, изд.: ИК „Колибри“, София (1992), прев. Теодор Михайлов
Alice au pays des merguez
Fais pas dans le porno
La fête des paires
Le casse de l'oncle Tom
Bons Baisers où tu sais
Le trouillomètre à zéro
Circulez! Y'a rien à voir
Galantine de volaille pour dames frivoles
Les morues se dessalent
Ca baigne dans le béton
Baisse la pression, tu me les gonfles!
Renifle, c'est de la vraie
Le cri du morpion
Papa, achète-moi une pute
Ma cavale au Canada
Valsez, pouffiasses
Tarte aux poils sur commande (1989)
Торта рунтавелка, изд.: ИК „Труд“, София (1998), прев. Гриша Атанасов
Cocottes-minute
Princesse patte-en-l'air
Au bal des rombières
Buffalo-Bide
Bosphore et fais reluire
Les cochons sont lâchés
Le hareng perd ses plumes
Têtes et sacs de noeuds
Le silence des homards
Y en avait dans les pâtes
Al Capote (1992)
Ал Капоте или бЛедна ти е фантазията, изд.: ИК „Колибри“, София (1994), прев. Максим Благоев
Faites chauffer la colle ()
Аржентсвински истории, изд.: ИК „Колибри“, София (1997), прев. Максим Благоев
La matrone des sleepinges
Foiridon à Morbac City
Allez donc faire ça plus loin
Aux frais de la princesse
Sauce tomate sur canapé
Mesdames vous aimez „ça“
Maman, la dame fait rien qu'à me faire des choses
Les huîtres me font bâiller
Turlute gratos les jours fériés
Les eunnuques ne sont jamais chauves
Le pétomane ne répond plus
T'assieds pas sur le compte-gouttes
De l'antigel dans le calbute
La queue en trompette
Grimpe-la en danseuse
Ne soldez pas grand-mère, elle brosse encore
Du sable dans la vaseline
Ceci est bien une pipe
Trempe ton pain dans la soupe
Lâche-le, il tiendra tout seul
Céréales killer

Други романи

L’histoire de France (1964)
История на Франция, изд.: ИК „Колибри“, София (2007), прев. Теодор Михайлов
La nurse anglaise ()
Джуджето, изд.: ИК „Колибри“, София (2009), прев. Теодор Михайлов

Външни препратки

((en)) Frédéric Dard в Internet Movie Database
((fr)) Frédéric Dard in Encyclopædia Britannica Online
((fr)) Analysis of the San-Antonio crime novels
((fr)) Сайт на Дружеството на приятелите на Сан Антонио
Произведения на Фредерик Дар в Моята библиотека

Източници

↑ Дружество на приятелите на Сан Антонио

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Frédéric Dard в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Дружество на приятелите на Сан Антонио

[1]