Направо към съдържанието

Тимотей Флорински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тимотей Флорински
Тимофей Дмитриевич Флоринский
руски филолог и историк

Роден
Починал
2 май 1919 г. (64 г.)
ПогребанКиев, Украйна

Учил вСанктпетербургски държавен университет
Научна дейност
ОбластФилология, история, византология
Учил приВладимир Ламански
Василий Василевски
Работил вКиевски университет „Свети Владимир“
Видни студентиКонстантин Радченко

Тимотей Дмитриевич Флорински (на руски: Тимофей Дмитриевич Флоринский) е руски филолог-славист, историк и византолог. Член-кореспондент на Императорската Санкт-Петербургската академия на науките. След Октомврийската революция е разстрелян от болшевишките чекисти като руски националист.

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство на православен свещеник, богослов и църковен историк. Получава образованието си в трета Санкт-Петербургска класическа гимназия, а след това учи в Историко-филологическия факултет на Санктпетербургския императорски университет, който завършва през 1876 г. Ученик на професорите Владимир Ламански и Василий Василевски. По време на следването си получава златен медал за разработката си „Критичен преглед върху свидетелствата на Константин Порфирогенет за южните славяни“.

През 1880/1881 г. преподава на Висшия женски курс, като в края на 1881 г. защитава магистърската си дисертация „Южните славяни и Византия през втората четвърт на XIV век“. През 1882 г. е назначен за асистент-професор в Киевския университет „Свети Владимир“. През 1888 г. защитава докторска си дисертация „Паметници на законодателната дейност на цар Душан“, след което е назначен за редовен професор и декан на Историко-филологическия факултет на Киевския университет. Защитата на докторския труд му носи световна академична слава, както членство и престижни награди от много чуждестранни академии на науките.

Флорински определя 4 основни наречия в българския език – източно, северозападно, югозападно и южно (родопско). Смята славянското население в Македония за българско, а в труда си „Славянското племе“ (1907) изчислява броя на българите на 5 440 000 души, като 1 290 000 от тях живеят извън границите на княжеството.[1]

Обществена дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Тимотей Флоренски активно се включва в обществения и политически живот на дореволюционна Русия. Председател е на Киевското славянско благотворително общество, като е и редактор на списание „Славянски ежегодник“. Съдбата на славянството не е безразлична на Тимотей Флорински. Като руски националист се включва активно в монархическото движение на Украйна. Тимотей Флорински е един от инициаторите и учредителите на Киевския клуб на руските националисти, ставайки негов почетен член, и противопоставяйки се на украинския сепаратизъм.

  • Византия во 2-й четв. XIV в. СПб., 1879.
  • Южные славяне и Византия во 2-й четв. XIV в. СПб., 1882.
  • Памятники законодательной деятельности Душана, царя сербов и греков. Киев, 1888.
  • Лекции по славянскому языкознанию. Киев, 1895 – 98. Ч. 1 – 2.
  • Несколько слов о малорусском языке (наречии) и новейших попытках усвоить ему роль органа науки и высшей образованности. Киев, 1899.
  • Зарубежная Русь и ее горькая доля. Киев, 1900.
  • Малорусский язык или „украіно-руський“ литературный сепаратизм. СПб., 1900. Архив на оригинала от 2010-10-28 в Wayback Machine.
  • Славянское племя. Статистико-этнографический обзор современного славянства. Киев, 1907.
  • История сербо-хорватской литературы. Киев, 1900.
  • Славяноведение. Киев, 1911.
  • Курс славяно-русской палеографии. Киев, 1913.
  • Пособие к лекциям по истории чехов. Киев, 1915.
  • Лекции по славянскому языкознанию. Киев, 1897.
  • Малорусский язык и украинско-русский литературный сепаратизм. СПб., 1900.
  • Критико-библиографический обзор новейших трудов и изданий по славяноведению. Киев, 1904.
  • Славянское племя. Статистико-этнографический обзор современного славянства (с приложением 2-х этнографических карт). Киев, 1907.
  • Этнографическая карта Западного славянства и Западной Руси. Приложение. Объяснения. Источники и пособия. Статистические данные. Поправки. Киев, 1911.
  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 608 – 609.


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Флоринский, Тимофей Дмитриевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​