Сперматозоид

Сперматозоид
	Сперматозоид, приближаващ яйцеклетка
	Диаграма на човешки сперматозоид
Латински	spermatozoon
Атлас	Сперматозоид
MeSH	Spermatozoa
Elsevier	Spermatozoa
	Сперматозоид в Общомедия

Сперматозоидът е мъжка полова клетка при растенията и животните. Той се състои от глава (ядро и акрозома), шийка, свързваща част (съдържаща митохондрии, даващи енергията за движението му) и опашка. Човешкият сперматозоид е открит през 1677 г. от Антони ван Льовенхук.^[1]

Устройство

Сперматозоидът се състои от главичка, шийка, свързваща (междинна) част и опашка. В главата се намира клетъчното ядро — пронуклеос, обвито с тънък слой цитоплазма, малко по-дебел в предната част на главичката, където образува аерозола. Тя е запълнена с хидролистични ензими, предимно хиалуроказа. В междинната част се разполагат центриола и митохондриите, които в някои случаи представляват спираловидно завита нишка. Опашката се състои от централна нишка, около която продължава тънък слой от цитоплазмата. Сперматозоидът се движи в течна алкална среда чрез ритмични змиевидни движения на опашката. При бозайниците сперматозоидите се движат в женските полови пътища с около 3 мм в минута.

Половите жлези, в които се образуват мъжки гамети - нар. сперматозоиди, се наричат семенници или тестиси. При повечето животни половите жлези са две, но има и животни, при които те са повече от две или само една. Произведените от тях полови клетки се извеждат от семенника чрез семеотводния канал и се изнасят от половата система на мъжа чрез еякулация. Зрелите сперматозоиди се натрупват в надсеменниците.

Акрозома

Акрозомата е специфична структура на сперматозоидите, с важна роля при оплождането. Тя представлява мембранно мехурче, което като шапчица покрива по-голямата част от ядрото. Акрозомата съдържа ензими, които могат да разграждат обвивките на яйцеклетката.

Средна част

Средната част на клетката съдържа митохондрии, синтезиращи аденозинтрифосфат, която осигурява енергия за движението на сперматозоида чрез опашката.

Размер и форма

Размерът, формата и строежът на сперматозоидите зависят в голяма степен от видовата принадлежност на организмите. Сперматозоидите на рака притежават три заострени израстъка, които пробиват повърхностната обвивка на яйцето и по този начин здраво закрепват сперматозоида за него. В същото време междинната част се развива като пружина и изтиква ядрото на сперматозоида в яйцето.

Дължината на сперматозоида зависи от вида на животното, но не и от неговия размер. Така например сперматозоидите на кита са дълги 41 μm, а на тритона (чиито размери са нищожни в сравнение с тези на кита) достигат 500 μm. Дължината на човешките сперматозоиди варира между 52 μm и 62 μm.^[2]

Производство на сперматозоиди

Семенните каналчета на тестиса са покрити отвътре по цялата дължина с хиляди родоначални клетки, които влизат последователно в сперматогенезата, осигурявайки производството на милиони сперматозоиди дневно.

Нормалната сперма винаги съдържа малко количество неподвижни или увредени сперматозоиди. Увеличеното съдържание на такива сперматозоиди е една от причините за стерилитет — понижена или отсъстваща оплодителна способност на спермата.

Вижте също

Източници

↑ Timeline: Assisted reproduction and birth control // Архивиран от оригинала на 5 август 2003. Посетен на 26 ноември 2008.
↑ Обща биология, Медицина и физкултура, София 1974

[1] Timeline: Assisted reproduction and birth control // Архивиран от оригинала на 5 август 2003. Посетен на 26 ноември 2008.

[2] Обща биология, Медицина и физкултура, София 1974

[1]

[2]