Направо към съдържанието

Солунска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за каноничната православна епархия. За старостилната православна вижте Солунска епархия (Църква на истинно-православните християни на Гърция). За римокатолическата вижте Солунска архиепархия (Римокатолическа църква).
Солунска епархия
Митрополитският храм „Свети Григорий Палама“
Местно имеΙερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης
ЦъркваВселенска патриаршия
(управлявана от Църквата на Гърция)
СтранаГърция
ЦентърСолун
Катедрална църква„Света София“
Митрополитска църква„Свети Григорий Палама“
ПредстоятелФилотей
Санмитрополит
Сайтwww.imth.gr
Солунска епархия в Общомедия
Посещение на солунския митрополит по време на байрама (преди 28 ноември 1904 година).

Солунската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης) е епархия на Вселенската патриаршия, управлявана от Църквата на Гърция, със седалище в македонския град Солун (Тесалоники). Титлата на предстоятеля е митрополит солунски, ипертим и екзарх на цяла Тесалия.[1]

Митрополити[2][3]

[редактиране | редактиране на кода]
Писмо на солунския митрополит Йоасаф, XVI век
Писмо на солунския митрополит Йоаким, с което позволява на манастира Каракал събиране на помощи в Солунската епархия, 1730 г.
„Благовещение“, икона на анонимен зограф от Църковния музей на Солунската митрополия, 1825 г.
Кръщелно от енория „Рождество Богородично“, 1887 г.
Кръщелно свидетелство на Ташо, син на Никола Стоянов, подписано от свещеник Константин Хаджинаков и архиерейския наместник иконом Григорий Попдимитров, Българска църковна община в Полянин, Солунска епархия, 17 януари 1910 г.
Документ на Солунската митрополия за гръцкото училище в Епаноми с подписа на митрополит Александър
Кръщелно свидетелство на Панче Панов от Солунската българска екзархийска епархия, 19 август 1912 г., подписано от свещеник Христо Шумаров
Име Име Светец Години
Гай Γάιος светец
Николай I Νικόλαος Α΄ светец 160
Артемий Ἀρτέμιος светец
Александър I Ἀλέξανδρος Α΄ светец 305 – 335
Йоан I Ἰωάννης Α΄
Аеций Ἀέτιος 342 – 347
Ириний Εἰρήνιος 355
Павлин Παυλῖνος
Ахолий или Асхолий Ἀχόλιος, Ἀσχόλιος светец 379 – 384
Анисий Ἀνύσιος светец 384 – 407
Руф Ῥοῦφος светец 407 – 434
Анастасий I Ἀναστάσιος Α΄ светец 434 – 451
Евкситей, Авкситей, Евдоксий Ευξιθεος, Αὐξίθεος, Εὐδόξιος светец 451 – ?
Андрей Ἀνδρέας светец след 474 – след 497
Доротей I Δωρόθεος Α΄ светец след 497 – 520
Аристид Ἀριστείδης 520 – 535
Илия Ἠλίας светец 553
Талалей Θαλαλεὺς
Теодосий I Θεοδόσιος Α΄ 585
Евсевий Εὐσέβιος 585 – 603
Йоан II Ἰωάννης Β΄ светец 603 – 610
Плотин Πλωτῖνος 616
Йоан II Ἰωάννης Β΄ светец 617 – 626
Павел I Παῦλος Α΄ 649
Йоан III Ἰωάννης Γ΄ 680
Сергий Σέργιος 690
Константин I Κωνσταντῖνος Α΄
Василий I Βασίλειος Α΄ 772
Теофил Θεόφιλος светец 787
Тома Θωμᾶς светец
Йосиф I Студит Ἰωσὴφ Α΄, ὁ στουδίτης светец 807 – 809
Неизвестен 809 – 811
Йосиф I Студит Ἰωσὴφ Α΄, ὁ στουδίτης светец 811 – 821
Лъв Математик Λέων, ὁ φιλόσοφος 839 – 840
Антоний Омологит Ἀντώνιος, ὁ ὁμολογητὴς светец 843
Василий II Βασίλειος Β΄ 843 – 865
Теодор Θεόδωρος 866 – 869
Павел II Παῦλος Β΄ 880 – 882
Григорий I Γρηγόριος Α΄ 882
Методий Μεθόδιος 889
Йоан IV Тесалиец Ἰωάννης Δ΄, ὁ Θεσσαλὸς 892 – 904
Василий III Омологит Βασίλειος Γ΄, ὁ ὁμολογητὴς светец 904 – ?
Анатолий Ἀνατόλιος
Исидор I Ἰσίδωρος Α΄ 1016
Никита I Νικήτας Α΄ около 1020
Георгий Γεώργιος[4]
Теофан I Θεοφάνης Α΄ 1031 – 1038
Прометей Προμηθεὺς 1038
Неизвестен 1063
Теодул Θεόδουλος 1086 – 1107
Константин II Κωνσταντῖνος Β΄ 1110
Михаил I Хумн Μιχαὴλ Α΄ Χούμνος 1122
Никита II Νικήτας Β΄ 1133
Василий IV Охридски Βασίλειος Δ΄, ὁ Ἀχρίδος 1145 – 1168
Евстатий Катафлор Εὐστάθιος, ὁ Κατάφλωρος светец 1175 – 1197 или 1198
Константин III Месопотамит Κωνσταντῖνος Γ΄,ὁ Μεσοποταμίτης 1198 – 1199
Йоан Хрисант Χρύσανθος 1199 – 1202
Константин III Месопотамит Κωνσταντῖνος Γ΄,ὁ Μεσοποταμίτης 1204 – 1227
Никита III Νικήτας Γ΄
Йосиф II Ἰωσὴφ Β΄ 1232 – 1235
Михаил II Палатан Μιχαὴλ Β΄, ὁ Παλατάνος 1235
Мануил Опсарас Дисипатос Μανουὴλ 1235 – 1261[5]
Йоаникий Кидонски Ἰωαννίκιος, ὁ Κυδώνης 1261
Димитрий Веаск Δημήτριος Βεά­σκος 1282 – 1285
Игнатий I Ἰγνάτιος Α΄ 1285 – ?
Яков I Ἰάκωβος Α΄ 1295 – 1305/1306[6]
Малахия Μαλαχία 1305/1306[6] – 1310[7]
Йеремия Ἱερεμίας 1315 – 1322
Евфимиан Εὐφημιανὸς 1322
Йоан V Калека Ἰωάννης Ε΄, ὁ Καλέκας 1322 – 1334
Григорий II Γρηγόριος Β’ 1334
Игнатий Глава Ἰγνάτιος Γλαβᾶς 1339 – 1340
Макарий I Μακάριος Α΄ 1342 – 1345
Хиацинт Υάκινθος 1345 – 1346[8]
Григорий IV Палама Γρηγόριος Γ΄, ὁ Παλαμᾶς светец 1347 – 1359
Нил Кавасила Νεῖλος, ὁ Καβάσιλας светец 1360 – 1361
Николай II Кавасила Νικόλαος Β΄, ὁ Καβάσιλας светец 1361 – 1363
Неизвестен 1363 – 1371
Доротей II Δωρόθεος Β΄ 1371 – 1379
Исидор II Солунски Ἰσίδωρος Β΄, ὁ Γλαβᾶς светец 1380 – 1396
Гавриил I Γαβριὴλ Α΄ светец 1396 – 1416
Симеон Мистагог Συμεών, ὁ μυσταγωγός светец 1410 – 1429
Григорий III Γρηγόριος Γ΄ 1430
Нифонт Νήφων светец 1482 – 1484
Максим Μάξιμος 1486/7 – 1515[9]
Макарий II Μακάριος Β΄ 1517 – 1536
Теона Θεωνᾶς, ὁ ἀπὸ Ἡγουμένων светец 1539 - 1565
Теофан II Θεοφάνης Β΄ 1544
Григорий-Давид Γρηγόριος-Δαβὶδ
Йоасаф I Ἰωάσαφ Α΄, ὁ Ἀργυρόπουλο 1565 – 1578
Митрофан Μητροφάνης 1585
Гавриил II Γαβριὴλ Β΄ 1594
Матей I Ματθαῖος Α΄ 1596
Йоасаф II Ἰωάσαφ Β΄ς 1596
Софроний I Σωφρόνιος Α΄ 1606
Зосим Ζωσιμᾶς 1607
Партений Παρθένιος 1611
Атанасий Ἀθανάσιος Α΄ светец 1622 – 1634
Дамаскин I Δαμασκηνὸς Α΄ 1634 – 1636
Калиник I Καλλίνικος Α΄ 1636 – 1639
Теоклит Θεόκλητος 1645 – 1651
Йоаким I Ἰωακεὶμ Α΄ 1651 – 1666
Дионисий Διονύσιος 1666 – 1671
Анастасий II Ἀναστάσιος Β 1671
Мелетий I Μελέτιος Α΄ 1672 – 1680
Неофит I Νεόφυτος Α΄ 1680 – 1686
Методий II Μεθόδιος 1686 – 1687
Неофит I Νεόφυτος Α΄ 1687 – 1688
Методий II Μεθόδιος 1688 – 1696
Игнатий Лесбосец Ἰγνάτιος Β΄ 1696 – 1712
Яков II Ἰάκωβος Β΄ 1712
Игнатий Лесбосец Ἰγνάτιος Β΄ 1723
Ананий Ἀνανίας 1728
Йоаким II Ἰωακεὶμ Β΄ 1730 – 1744
Гавриил III Γαβριὴλ Γ΄ 1745 – 1752
Спиридон Σπυρίδων 1760 – 1761
Неофит II Νεόφυτος 1767
Теодосий II Θεοδόσιος Β΄ 1767 – 1769
Дамаскин II Δαμασκηνὸς Β΄ 1769 – 1780
Яков IV Ἰάκωβος Γ΄ 1780
Герасим Γεράσιμος 1788 – 1810
Йосиф III Ἰωσὴφ Γ΄, ὁ Ἱερομάρτυς светец 1810 – 1821
Матей II Ματθαῖος Β΄ 1821 – 1824
Макарий III Μακάριος Γ΄ 1824 – 1830
Мелетий II Μελέτιος Β΄ 1830 – 1841
Йероним Ἱερώνυμος 1841 – 1853
Калиник II Καλλίνικος Β΄ 1853 – 1858
Неофит III Νεόφυτος Β΄ 1858 – 1874
Йоаким III Ἰωακεὶμ Γ΄ 1874 – 1878
Калиник III Καλλίνικος Γ΄, ὁ Φωτιάδης 1878 – 1884
Григорий IV Γρηγόριος Δ΄, ὁ Καλλίδης светец 1885 – 1889
Софроний II Σωφρόνιος Β΄ 1889 – 1893
Атанасий II Ἀθανάσιος Β΄, ὁ Μεγακλῆς 1893 – 1903
Александър II Ἀλέξανδρος Β΄, ὁ Ῥηγόπουλος 1903 – 1910
Йоаким IV Ἰωακεὶμ Δ΄, ὁ Σγουρὸς 1910 – 1912
Генадий Γεννάδιος, ὁ Ἀλεξιάδης 1912 – 1951
Пантелеймон I Παντελεήμων Α΄, ὁ Παπαγεωργίου 1951 – 1968
Леонид Λεωνίδας, ὁ Παρασκευόπουλος 1968 – 1974
Пантелеймон II Παντελεήμων Β΄, ὁ Χρυσοφάκης 1974 – 2003
Антим Ἄνθιμος, ὁ Ῥούσας 2004 - 2023
Филотей Φιλόθεος, ὁ Θεοχάρης 2023

Храмове и манастири

[редактиране | редактиране на кода]
Енорийски храмове
Църква Църква
„Света Екатерина“ Αγία Αικατερίνα
„Света Анастасия“ Αγία Αναστασία
„Света Варвара“ Αγία Βαρβάρα
„Света Неделя“ Αγία Κυριακή
„Света Марина“ Αγία Μαρίνα
„Света Троица“ Αγία Τριάς
„Свети Безсребреници“ Άγιοι Ανάργυροι
„Свети Апостоли“ Άγιοι Απόστολοι
„Св. св. Константин и Елена“ Άγιοι Κωνσταντίνος & Ελένη
„Свети Николай и Свети Димитър“ Άγιοι Νικόλαος & Δημήτριος
„Свети Атанасий“ Άγιος Αθανάσιος
„Свети Василий“ Άγιος Βασίλειος
„Свети Георги“ Άγιος Γεώργιος Πανοράματος
„Свети Григорий Палама“ Άγιος Γρηγόριος Παλαμάς
„Свети Елевтерий“ Άγιος Ελευθέριος
„Свети Терапонт“ Άγιος Θεράπων
„Свети Йоан Златоуст“ Άγιος Ιωάννης Χρυσόστομος
„Свети Мина“ Άγιος Μηνάς
„Свети Пантелеймон“ Άγιος Παντελεήμων Πανοράματος
„Свети Павел“ Άγιος Παύλος
„Свети Илия“ Άγιος Προφήτης Ηλίας Πόλεως
„Свети Илия“ Άγιος Προφήτης Ηλίας Πυλαίας
„Свети Спиридон“ Άγιος Σπυρίδων Τριανδρίας
„Свети Фанурий и Свети Йоан Предтеча“ Άγιος Φανούριος – Τίμιος Πρόδρομος
„Свети Фотий“ Άγιος Φώτιος
„Свети Христофор“ Άγιος Χριστοφόρος
„Възнесение Господне“ Ανάληψις του Κυρίου
„Свети Трима Светители“ Ἀγιοι Τρεις Ιεράρχαι
„Благовещение Богородично“ Ευαγγελίστρια
„Успение Богородично“ Κοίμησις της Θεοτόκου
„Преображение Господне“ Μεταμόρφωσις του Σωτήρος
„Света Богородица Нова“ Νέα Παναγία
„Света Ксения“ Οσία Ξένη
„Свети Архангели“ Παμμέγιστοι Ταξιάρχαι Ακροπόλεως
„Света Богородица Неръкотворна“ Παναγία Αχειροποίητος
„Света Богородица Дексия“ Παναγία Δεξιά
„Света Богородица Лаодигитрия“ Παναγία Λαοδηγήτρια
„Света Богородица Фанеромени“ Παναγία Φανερωμένη
„Света Богородица Медникарска“ Παναγία των Χαλκέων
„Рождество Богородично“ Παναγούδα
„Свети Йоан Предтеча“ Τίμιος Πρόδρομος
„Сретение Господне“ Υπαπαντή του Χριστού[10]
Поклоннически храмове
Църква Църква
„Св. св. Кирил и Методий“ Άγιοι Κύριλλος & Μεθόδιος
„Свети Георги“ Άγιος Γεώργιος
„Свети Димитър“ Άγιος Δημήτριος
„Света София“ Η του Θεού Σοφία[11]
Параклиси на енорийските храмове
Църква Църква
„Света Анисия“ Αγία Ανυσία
„Света Гликерия“ Αγία Γλυκερία
„Света Ефросина“ Αγία Ευφροσύνη
„Света Соломония“ Αγία Σολομονή
„Света Фотина“ Αγία Φωτεινή
„Вси солунски светии“ Άγιοι Πάντες οι εν Θεσσαλονίκη
„Св. св. Сила и Тимотей“ Άγιοι Σίλας & Τιμόθεος
„Свети Василий“ Άγιος Βασίλειος
„Свети Елевтерий“ Άγιος Ελευθέριος
„Свети Йоан Предтеча“ Άγιος Ιωάννης Πρόδρομος
„Свети Нестор“ Άγιος Νέστωρ
„Свети Николай“ Άγιος Νικόλαος
„Свети Агапия, Ирина и Хиония“ Ἀγιαι Αγάπη, Ειρήνη, Χιονία
„Преображение Господне“ Μεταμόρφωσις του Σωτήρος
„Света Ксения и Свети Нектарий“ Οσία Ξένη – Άγιος Νεκτάριος
„Света Богородица Вратарница“ Παναγία η Πορταΐτισσα
„Въздвижение на Светия кръст“ Τίμιος Σταυρός[12]
„Свети Георги“ Άγιος Γεώργιος
Гробищни храмове
Име Име Гробище
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ Άγιοι Θεόδωροι Κοιμητηρίων Πυλαίας Пилейско гробище
„Свети Павел“ Άγιος Παύλος Κοιμητηρίων Μαλακοπής Малакопско гробище
„Възкресение Христово“ Ανάστασις του Κυρίου Νέων Κοιμητηρίων Ново гробище[13]
Параклиси в институции
„Преображение Господне“ в Училището за незрящи
Име Име Институция
„Покров Богородичен“ Αγία Σκέπη Νοσοκομείου Γεώργιος Γεννηματάς Солунска многопрофилна болница „Георгиос Гениматас“
„Свети Димитър“ Άγιος Δημήτριος Νοσοκομείου Άγιος Δημήτριος Солунска многопрофилна болница „Свети Димитър“
„Свети Лука“ Άγιος Ευαγγελιστής Λουκάς Νοσοκομείου Α.Χ.Ε.Π.Α. Университетска болница АХЕПА
„Свети Пантелеймон“ Άγιος Παντελεήμων Θεαγενείου Αντικαρκινικού Νοσοκομείου Солунска онкологична болница „Теагениос“
„Свети Пантелеймон“ Άγιος Παντελεήμων Ιπποκρατείου Νοσοκομείου Солунска многопрофилна болница „Хипократ“[14]
„Свети Трима Светители“ Τρείς Ιεράρχες Солунски университет[15]
„Свети Нектарий“ Άγιος Νεκτάριος Χαρισείου Γηροκομείου Старчески дом „Харисиос“
„Свети Стилиан“ Άγιος Στυλιανός βρεφοκομείου Άσυλο του Παιδιού Ясли „Закрила на детето“
„Преображение Господне“ Μεταμόρφωσις του Σωτήρος Σχολής Τυφλών Училище за незрящи[16]
Манастири
Име Име Селище Селище Мъжки/Женски
„Света Теодора“ Ιερά Μονή Αγίας Θεοδώρας Солун Θεσσαλονίκη Мъжки
„Успение Богородично“ Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου Панорама Πανόραμα Женски

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης // Εκκλησία της Ελλάδος. Архивиран от оригинала на 2008-09-15. Посетен на 21 май 2014 г.
  2. ↑ ΚΑΤΑΛΟΓΟΣ ΕΠΙΣΚΟΠΩΝ ΤΗΣ ΑΠΟΣΤΟΛΙΚΗΣ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-10-15. Посетен на 12 ноември 2013 г. (на гръцки)
  3. ↑ Κατάλογος Προκαθήμενων Θεσσαλονίκης // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 12 ноември 2013 г. (на гръцки)
  4. ↑ Γεώργιος // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2021-06-24. Посетен на 10 януари 2018.
  5. ↑ Според някои източници Мануил е наследен на солунската катедра от Василий Гликис. Виж: ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ ὁ ΓΛΥΚΥΣ, ἀρχιεπίσκοπος Θεσσαλονίκης (μέσα 13ου αἰ.) // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2017-08-17. Посетен на 16 август 2017.
  6. ↑ а б Νταγιούκλας, Σταύρος. Πολιτική και εκκλησιαστική διοίκηση της Βυζαντινής Θεσσαλονίκης από το 1300 έως το 1341. Θεσμοί και πρόσωπα // „Μακεδονικά“ XXX. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1995-96. σ. 129-130.
  7. ↑ Τρούπκου, Νικολέτα. Η ελληνική γραφή των εντοίχιων ψηφιδωτών της ύστερης βυζαντινής περιόδου. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ). Σχολή Φιλοσοφική. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας. Τομέας Αρχαιολογίας και Ιστορίας της Αρχαίας και Βυζαντινής Τέχνης και Πολιτισμού, 2016. σ. 56.
  8. ↑ ΜΑΡΤΖΕΛΟΥ, ΓΕΩΡΓΙΟΥ Δ. ΤΟ ΘΕΟΛΟΓΙΚΟ ΚΑΙ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣΤΙΚΟ ΚΛΙΜΑ ΤΗΣ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 14Ο ΑΙΩΝΑ ΚΑΙ ΤΟ ΚΙΝΗΜΑ ΤΩΝ ΖΗΛΩΤΩΝ // Посетен на 5 октомври 2016.
  9. ↑ Νικάνωρ, ὅσιος // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2017-08-25. Посетен на 5 март 2017.
  10. ↑ Ενοριακοί Ναοί // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2019-12-10. Посетен на 21 август 2016.
  11. ↑ Προσκυνηματικοί Ι.Ν. // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-10-18. Посетен на 21 август 2016.
  12. ↑ Παρεκκλήσια Ενοριακών Ναών // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-10-18. Посетен на 21 август 2016.
  13. ↑ Παρεκκλήσια Κοιμητηρίων // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-10-15. Посетен на 21 август 2016.
  14. ↑ Παρεκκλήσια Νοσοκομείων // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-10-15. Посетен на 21 август 2016.
  15. ↑ Πανεπιστημιακοί Ναοί // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-10-19. Посетен на 21 август 2016.
  16. ↑ Παρεκκλήσια Ιδρυμάτων // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-10-15. Посетен на 21 август 2016.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Солунска_епархия&oldid=12268187“.