Направо към съдържанието

Слатина (дем Мъглен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За други значения вижте Слатина.
Слатина
Χρυσή
— село —
Икона на света Злата в църквата на нейното родно село Слатина, 1886 г.
Икона на света Злата в църквата на нейното родно село Слатина, 1886 г.
Гърция
40.9442° с. ш. 22.1169° и. д.
Слатина
Централна Македония
40.9442° с. ш. 22.1169° и. д.
Слатина
Воденско
40.9442° с. ш. 22.1169° и. д.
Слатина
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина120 m
Население256 души (2021 г.)

Слатина или Слатино (на гръцки: Χρυσή, Хрисѝ, до 1926 година Ζλάτινα, Златина[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 120 m надморска височина на 5 km южно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена).[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Развалините на крепостта Мъглен край Слатина

Античност и Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

Край село Слатина са развалините на средновековната крепост Мъглен,[3] отбранявана от кавхан Дометиан и болярина на Мъгленската област Илица[4] срещу войските на Василий II Българоубиец, който я превзема в 1015 година.[5] Крепостта е обявена за археологически обект в 1980 година.[6] Южно от селото има останки от антично селище, свързано с античния град Алорос.[7] В селото в XVIII век е родена и живяла до смъртта си св. Злата Мъгленска – българска светица.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В средата на XVIII век Слатина е село в нахия Караджа ова, каза Енидже Вардар. По това време селото води съдебен спор с жителите на съседното село Каплян, които са обвинени в насилственото отнемане на пасищата на Слатина.[8] В селото е разположена старата църква „Света Злата (Слатина)|Света Злата“.[9]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Слатино (Slatino) е посочено като село във Воденска каза с 69 къщи и 146 жители българи.[10]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Слатино живеят 950 българи-мохамедани.[11]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Слатина с 42 жители българи християни и 980 българи мюсюлмани.[2]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Слатина има 86 къщи славяни мохамедани и 5 къщи цигани християни.[12]

В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени 270 малоазиатски и понтийски гърци, бежанци от Турция.[2] В 1926 година селото е преименувано на Хриси на името на българската светица Злата Мъгленска, родена и починала в селото.[13] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 159 бежански семейства и 664 души.[14]

Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво, а турският - слабо.[15]

Населението се изселва към големите градове. В селото се произвежда жито, тютюн, овошки, като частично е развито и скотовъдството.[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Пребъдище на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чаир[17] Τσαΐρι Ливади Λιβάδι[18] местност на Ю от Слатина[17]
Гримна[17] Γκρύμνα Врахиоли Βραχιόλι[18] връх в Паяк на И от Слатина[17]
Оба[17] Όβάς Авгулас Αύγουλάς[18] местност на С от Слатина[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 657[2] 641[2] 575[2] 825[2] 812[2] 834[2] 613[2] 450[2] 461[2] 395 281 256

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Слатина

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 100. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Χρυσή, www.exaplatanos.com, архив на оригинала от 10 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111010211704/http://www.exaplatanos.com/dimi/chrisi.html, посетен на 27 март 2011 
  4. ↑ Пламен Павлов, Пламен Павлов. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: Абагар, 2000.
  5. ↑ Чолпанов, Борис. Векове от слава, том 1. Военно издателство, 1976. с. 90.
  6. ↑ Η Χρυσή // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  7. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1 /Φ43/56014/2795/25-5-2012 - ΦΕΚ 223/ΑΑΠ/15-6-2012 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 април 2018.[неработеща препратка]
  8. ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  9. ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
  10. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  13. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  16. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 101. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Слатина_(дем_Мъглен)&oldid=12188136“.