Симеон Варчев
 Симеон Варчев | |||
 | |||
| Персонална информация | |||
|---|---|---|---|
| Роден | 7 август 1943 г. | ||
| Починал | 23 ноември 2020 г. | ||
| Националност | България | ||
| Кариера | |||
| |||
| |||
| |||
| |||
| Симеон Варчев в Общомедия | |||
Симеон Нанев е български баскетболист и баскетболен треньор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 август 1943 г. в с. Побит камък, община Разград.[1]
Започва да тренира баскетбол на 14-годишна възраст, като стартира с юношеския отбор на „Лудогорец“ (Разград).[2]
Като студент във ВИФ е част от баскетболния отбор, трениран от Кирил Семов. Печели Купата на България за младежи.[2]
През 1967 – 1968 г. играе в „Миньор“ (Перник).[2] През 1968 г. става част от „Лъсков“ (Ямбол). След поредица от травми през 1969 г. прекратява активната си състезателна дейност и започва да тренира деца.[2] Трикратен шампион е с детско-юношеската школа на „Лъсков“: с отбор пионери през 1972 г. и 1973 г., а през 1976 г. – с юношеския състав на клуба.[2] Под негово ръководство мъжкият отбор на „Лъсков“ за първи път печели бронзови медали на Купа България през 1977 г. и в републиканското първенство през сезон 1978/1979 г.[2]
През 1980 г. се мести в Ботевград, където две години е начело на местния отбор „Балкан“.[3]
От 1 септември 1982 г. живее във Варна, където последователно е начело на „Академик“ (Варна) и „Черно море“ (Варна). Като треньор на „Черно море“ печели титлите на страната през 1985, 1998 и 1999 г. и турнира за Купата на България през 1998, 1999 и 2000 г.[3] Има също така сребърни медали от първенствата през 1990, 1991, 1996, 1997, 2000 и бронзови медали от 1979, 1982, 1984, 1993.
Начело е на мъжкия национален отбор от 1989 до 1993 г., с който стига осмо място на Европейското първенство през 1991 г. и 13-о през 1993 г.[4]
През 1992 г. е избран в анкетата на вестник Труд за треньор номер 1 на България.[2][4]
От 2001 г. е изпълнителен директор на Двореца на културата и спорта в гр. Варна.[1]
Носител е на най-високото отличие в българския баскетбол – Приз за изключителни заслуги.
По случай 80-годишнината на баскетбола у нас федерацията по баскетбол го включва в почетната десятка на най-добрите треньори за всички времена.[4]
В последните си години страда от болестта на Паркинсон.[3] Заради напредването на болестта през 2014 г. напуска поста си начело на Двореца на културата и спорта, а през 2016 г. се оттегля изцяло от баскетболна дейност.[4]
Почетен гражданин е на три града – Варна, Ямбол и Разград.[4][1]
Негова заслуга е откриването на десетки баскетболни таланти, сред които Георги Глушков, Тодор Стойков, Деян и Калоян Иванови и много други.[5][2]
Умира през 2020 г. на 77-годишна възраст.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Община Разград - Симеон Нанев Варчев
- ↑ а б в г д е ж з Симеон Варчев – големите успехи захочнаха от него
- ↑ а б в Варчев за болестта на Паркинсон: Треперех, хората ме бяха забравили
- ↑ а б в г д Напусна ни голяма личност в баскетбола – Симеон Варчев
- ↑ а б Напусна ни една епоха в българския баскетбол - Симеон Варчев
