Родопи (община)

Община Родопи
42.143365, 24.751032
	Община Родопи
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Пловдив
Площ	523.73 km²
Население	30 674 души
Адм. център	Пловдив
Брой селища	21
Сайт	rodopi-bg.org
Управление
Кмет	Павел Михайлов ; (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ; 2019)
Общ. съвет	29 съветници ГЕРБ (9); БСП (7); Движение Заедно за Промяната (2); ДПС (3); Земеделски съюз Александър Стамболийски (2); Обединени земеделци (6);

Вижте пояснителната страница за други значения на Родопи.

Община Родопи се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив. Тя, заедно с община Добрич-селска, община Марица и община Тунджа, е една от общините, чийто общински център е извън територията им. Административен център на общината е град Пловдив.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападна част на област Пловдив. С площта си от 523,729 km² заема 4-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 8,74% от територията на областта. Границите на общината са следните:

на запад – община Кричим, община Перущица, община Стамболийски и община Пазарджик, област Пазарджик;
на север – община Съединение, община Марица и община Пловдив;
на изток – община Садово, община Асеновград и община Куклен;
на юг – община Чепеларе, област Смолян;
на югозапад – община Девин, област Смолян.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен в северната, средно планински в средната и високо планински в най-южната част. Територията ѝ се простира в пределите на Горнотракийската низина и крайните северни части на Западните Родопи.

Северните райони на общината попадат в южната част на Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, като тук, в крайната ѝ североизточна точка, при устието на Чепеларска река в Марица се намира най-ниската ѝ точка – 148 m н.в.

В южната част на община Родопи се простират крайните северни разклонения на мощния западнородопски рид Чернатица. В нейните предели попадат части от двете северни разклонения на рида. На запад и югозапад между дълбоките долини на реките Въча на запад и Първенецка (Тъмръшка река) и десният ѝ приток Лилковска река на изток се простира Върховръшкия рид (северно продължение на рида Чернатица). В най-южната му част, на границата с община Девин, югозападно от село Лилково се извисява връх Модър 1991,9 m, най-високата точка на рида и общината.

Между Първенецка река (Тъмръшка река) и десният ѝ приток Лилковска река на запад и границата с община Куклен и община Асеновград на изток в пределите на община Родопи попада западната, най-висока част на Белочерковския рид (североизточно продължение на рида Чернатица). Южно от село Лилково, на границата с община Чепеларе се издига най-високият му връх Свети Илия (1705,4 m).

Води

На северозапад, на протежение от 13 km и на североизток, на протежение от 8 km през територията на община Родопи протича част от средното течение на река Марица. В нея отдясно се вливат три големи реки: Въча, Първенецка (Тъмръшка река) и Чепеларска. Река Въча протича през общината с последните си 4 km, преминава покрай село Кадиево и северно от него се влива в Марица. Чепеларска река протича по границата с община Садово с най-долното си течение и североизточно от село Ягодово се влива в Марица. Първенецка река (Тъмръшка река, 37 km) протича изцяло (с изключение на най-долното ѝ течение) през общината. Тя води началото си от северозападното подножие на връх Модър и се насочва на север, като протича в дълбока и залесена долина. Южно от хижа „Брановщица“ долината ѝ става каньоновидна със стръмни и на много места отвесни склонове. При село Храбрино излиза от каньона, а при село Първенец и от планината и навлиза в Пазарджишко-Пловдивското поле. Влива се отдясно в река Марица западно от град Пловдив, на територията на община Пловдив. Неин основен приток е Лилковска река (десен).

Населени места

Изглед към село Марково и град Пловдив (в далечината) през 2007 г.

Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Белащица	2400	13,782		Марково	3181	21,879
Бойково	131	29,847		Оризари	384	6,226	Айрене
Браниполе	2698	7,383	Ахланьово	Първенец	3592	16,491	Дермен дере, Фердинандово
Брестник	2181	20,752	Кара агач	Ситово	21	35,509
Брестовица	3168	54,526	Брястовица	Скобелево	44	44,720
Дедово	54	15,326	Дядово	Устина	1983	19,891
Златитрап	1398	5,699		Храбрино	700	13,881	Сотир, Свети Спас
Извор	86	17,380		Цалапица	3801	72,740
Кадиево	998	5,002		Чурен	–	13,577
Крумово	2868	19,265	Паша махла	Ягодово	2981	27,450
Лилково	20	62,399	Демирджи кьой	ОБЩО	32689	523,729	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

през 1878 г. – преименувано е с. Демирджи кьой на с. Лилково с губернаторско разрешение;
Указ № 273/обн. 31.05.1889 г. – преименува с. Дермен дере на с. Фердинандово;
Указ № 139/обн. 18.03.1890 г. – преименува с. Паша махла на с. Крумово;
Указ № 216/обн. 30.07.1905 г. – заличава с. Айрене поради изселване;
през 1912 г. – заличено е с. Тъмръш без административен акт поради изселване;
Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – възстановява заличеното през 1905 г. поради изселване с. Айрене и го преименува на с. Оризари;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ахланьово на с. Браниполе;

– преименува с. Кара агач на с. Брестник;

– преименува м. Кехайов чифлик на м. Кехайовци;

– преименува с. Дурмушево на с. Плочник;

– преименува с. Сотир на с. Свети Спас;

МЗ № 2709/обн. 31.07.1942 г. – обединява селата Богоридово и Катунско Конаре в едно ново населено място – с. Ягодово;
МЗ № 6628/обн. 29.06.1946 г. – преименува с. Фердинандово на с. Първенец;
Указ № 430/обн. 22.11.1960 г. – преименува с. Свети Спас на с. Храбрино;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Брястовица на с. Брестовица;

– уточнява името на с. Дядово на с. Дедово;

Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Брезовица (Брезово, Палас кьой) и Плочник поради изселване;

– заличава м. Кехайовци и я присъединява като квартал на с. Скобелево;

Указ № 3182/обн. 17.11.1987 г. – отделя всички населени места (с изключение на с. Цалапица) и техните землища разположени северно от река Марица от община Пловдив и създава община Марица с административен център гр. Пловдив.

– отделя всички населени места и техните землища разположени южно от река Марица (в т.ч и с. Цалапица, северно от реката) от община Пловдив и създава община Родопи с административен център гр. Пловдив;

Указ № 111/обн. 30.03.1998 г. – отделя гр. Кричим и землището му от община Родопи и създава нова община Кричим с административен център гр. Кричим, включваща населеното място гр. Кричим;

– отделя гр. Перущица и землището му от община Родопи и създава нова община Перущица с административен център гр. Перущица, включваща населеното място гр. Перущица;

– отделя гр. Стамболийски и селата Йоаким Груево, Куртово Конаре, Ново село и Триводици и техните землища от община Родопи и създава нова община Стамболийски с административен център гр. Стамболийски;

Указ № 167/обн. 03.07.2001 г. – отделя селата Гълъбово, Добралък, Куклен, Руен, Цар Калоян и Яврово и техните землища от Община Родопи и създава нова община Куклен с административен център с. Куклен;

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	32 602	22 410	1325	841	80	165	7781	100.00	68.73	4.06	2.57	0.24	0.50	23.86
Цалапица	4217	3324	5	282	3	85	518	Цалапица	78.82	0.11	6.68	0.07	2.01	12.28
Първенец	3652	2629	23	0	8	4	988	Първенец	71.98	0.62	0.00	0.21	0.10	27.05
Брестовица	3534	2078		179		9	1259	Брестовица	58.80		5.06		0.25	35.62
Крумово	3129	2138	0	7	8	4	972	Крумово	68.32	0.00	0.22	0.25	0.12	31.06
Ягодово	3021	2600	19	284	16	4	98	Ягодово	86.08	0.62	9.40	0.52	0.13	3.24
Браниполе	2624	1269	602			4	743	Браниполе	48.36	22.94			0.15	28.31
Марково	2499	2065			6	4	422	Марково	82.63			0.24	0.16	16.88
Устина	2240	1192	628	32	9	37	342	Устина	53.21	28.03	1.42	0.40	1.65	15.26
Белащица	1967	1491	4		3		467	Белащица	75.80	0.20		0.15		23.74
Брестник	1868	1280	33	0	3	3	549	Брестник	68.52	1.76	0.00	0.16	0.16	29.38
Златитрап	1318	821	0	4	6	4	483	Златитрап	62.29	0.00	0.30	0.45	0.30	36.64
Кадиево	1107	274		0			828	Кадиево	24.75		0.00			74.79
Храбрино	661	630		0	0		28	Храбрино	95.31		0.00	0.00		4.23
Оризари	374	321		48		0	3	Оризари	85.82		12.83		0.00	0.80
Извор	101	95			0	0	4	Извор	94.05			0.00	0.00	3.96
Бойково	100	86	0	0	0	0	14	Бойково	86.00	0.00	0.00	0.00	0.00	14.00
Скобелево	96	88	5	0			1	Скобелево	91.66	5.20	0.00			1.04
Дедово	54	13			0	0	40	Дедово	24.07			0.00	0.00	74.07
Лилково	19	3	0	0	0	0	16	Лилково	15.78	0.00	0.00	0.00	0.00	84.21
Ситово	16	10	0	0	0	0	6	Ситово	62.50	0.00	0.00	0.00	0.00	37.50
Чурен	5	3	0			0	0	Чурен	60.00	0.00			0.00	0.00

Транспорт

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 19,1 km.

в севената част, от запад на изток, участък от 6,9 km до община Пловдив и още 7,9 km след община Пловдив – общо 14,8 km трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград;
в източната част, от юг на север, началният участък от 4,3 km от трасето на жп линията Пловдив – Асеновград.

През общината преминават частично или изцяло 11 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 111,1 km:

участък от 8,3 km от автомагистрала Тракия (от km 106,3 до km 114,6;
два участъка от 6,5 km и 5,8 km от Републикански път I-8 (от km 208,9 до km 215,4 и от km 232,9 до km 238,7);
участък от 9 km от Републикански път II-86 (от km 7,7 до km 16,7);
участък от 7,1 km от Републикански път III-375 (от km 25,7 до km 32,8);
участък от 37,2 km от Републикански път III-862 (от km 0,7 до km 37,9);
последният участък от 0,7 km от Републикански път III-866 (от km 125,3 до km 126,0);
началният участък от 7,7 km от Републикански път III-8005 (от km 0 до km 7,7);
целият участък от 1,9 km от Републикански път III-8601;
два участъка от 10,3 km и 3,8 km от Републикански път III-8602 (от km 0,9 до km 11,2 и от km 16,1 до km 19,9);
началният участък от 7 km от Републикански път III-8604 (от km 0 до km 7,0);
началният участък от 5,8 km от Републикански път III-8606 (от km 0 до km 5,8).

Топографски карти

Лист от карта K-35-062. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-074. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 февруари 2019. (на английски)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Родопи
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[pop-stat.mashke.org-2] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 февруари 2019. (на английски)

[1]

[2]