Петър Пенчев (офицер)
| Петър Пенчев | |
| български генерал | |
| Звание | |
|---|---|
| Години на служба | от 1949 г. |
| Дата и място на раждане | 11 октомври 1924 г.
|
Петър Ганчев Пенчев е български политически офицер (генерал-майор), началник на политическия отдел на 11-а танкова бригада (1959 – 1965), заместник-началник на Политотдела на втора армия – Пловдив (1965 – 1972) и началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив (1973 – 1981).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Пенчев е роден на 11 октомври 1924 г. в с. Върбен. Основното образование завършва в родното си село, а средното в Пловдивската търговска гимназия, след което продължава образованието си във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. От октомври 1949 г. служи в Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“ в София, след което завършва 1-ви випуск на Военно-политическото училище.[1]
Служи като заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на учебната рота в учебен танков батальон в Горна Баня, а година по-късно е ЗКПЧ на танков полк в същата бригада. През 1954 г. постъпва във Военната академия „Г. С. Раковски“, която завършва с отличие през 1957 г. и е изпратен за ЗКПЧ на танков полк в Ямбол.[1]
През 1959 г. става началник на политическия отдел на 11-а танкова бригада в Карлово, след което от 1965 до 1972 г. е заместник-началник на политическия отдел на втора армия – Пловдив, а през 1973 г. е назначен за началник на Окръжното управление на МВР – Пловдив, където служи до 1981 г., когато е назначен за завеждащ консулската служба при посолството на България в Будапеща, където служи до 1990 г., когато се пенсионира.[1][2] До 1982 г. е член на Бюрото на ОК на БКП в Пловдив.[3] Награждаван е с орден „Народна република България“ – II ст. (1984).[4]
Генерал-майор Петър Пенчев е автор на документалния разказ „Танкисти“ (1981) и мемоарната книга „Вярност за цял живот“ (2004).
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Народна република България“ – ІІ степен (1984).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пенчев, кратка биографична справка
- ↑ Решение № 756 на Секретариата на ЦК на БКП от 6 авг. 1982 г. за назначаване на ген. Петър Ганчев Пенчев за съветник в посолството на България в Будапеща, Унгария, на мястото на Петко Иванов Ферков.
- ↑ Решение № 244 на Секретариата на ЦК на БКП от 17 март 1982 г. за избиране на ген.майор Панайот Костов Панайотов и полк. Запрян Атанасов Калудов за членове на Бюрото на ОК на БКП-Пловдив на мястото на ген. лейтенант Цоцо Николов Цоцов и ген.майор Петър Ганчев Пенчев.
- ↑ Решение № 813 от 9 окт. 1984 г., докладна записка и характеристика за награждаване на ген.-майор Петър Ганчев Пенчев с орден "Народна република България" - ІІ степен.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Пенчев, Петър. Вярност за цял живот. София, Българско войнство, 2004.
