Петър Вариклечков
| Петър Вариклечков | |
| български офицер | |
 Подполковник Вариклечков като командир на отделение от 4-ти артилерийски полк (декември 1905) | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1881 – 1913, 1915 – 1918 |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Военно формирование | 1-ви арт. полк 4-ти арт. полк |
| Командвания | 6-и арт. полк (1911 – 1913) |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Дата и място на раждане | 8 февруари 1861 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
.svg){kind=small}
Петър Иванов Вариклечков е български офицер (полковник), участник Сръбско-българска война (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Той е баща на първия български контраадмирал Иван Вариклечков.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Вариклечков е роден на 8 февруари 1861 година в Самоков. В началото на Руско-турската война (1877 – 1878) Вариклечков заминава за Габрово, където се записва доброволец в руската армия и се сражава в битката при Шипка.[1] След войната Вариклечков емигрира в Русия, където постъпва в Елисаветградското военно училище, което завършва през 1881 година.[2] На 8 септември същата година е произведен в чин подпоручик. Като младши офицер е зачислен в Софийското артилерийско отделение, което след това е попълнено с батареи и реорганизирано в 1–ви артилерийски полк. На 30 август 1884 г. е произведен в чин поручик.
При избухването на Сръбско-българската война (1885) поручик Вариклечков командва полубатарея от 1-ви артилерийски полк, с който участва в Сливнишкото отбранително сражение (5 – 7 ноември 1885), а при контранастъплението и в Пиротското сражение (14 – 15 ноември).
След войната с планински взвод е изпратен в Пловдив. Командва батарея от 1-ви артилерийски полк.[3] След това Петър Вариклечков служи в 4-ти артилерийски полк и на 30 август 1886 е произведен в чин капитан. По-късно е назначен за началник на Софийския артилерийски склад и арсенал. На 2 август 1889 г. е произведен в чин майор и назначен на служба в 6-и артилерийски полк. Като майор е назначен за началник на артилерийско отделение в 4-ти артилерийски полк.[3] През 1898 е произведен с чин подполковник и продължава да командва артилерийското отделение. По-късно е назначен за командир на 6-и артилерийски полк. На 19 септември 1906 е произведен в чин полковник. През 1891 година се ражда сина му Иван Вариклечков (по-късно контраадмирал и командващ Военноморския флот). С полка си взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като в последната е тежко ранен и напуска армията.
През Първата световна война (1915 – 1918) отново е мобилизиран и назначен за началник на артилерията на Шуменския укрепен пункт, а след това е началник на артилерията при Беломорската отбрана. Служи и като началник на артилерията на 4-та армия. След края на войната е уволнен от служба.
Полковник Петър Вариклечков умира на 17 май 1958 г. в София.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (8 септември 1881)
- Поручик (30 август 1884)
- Капитан (30 август 1886)
- Майор (2 август 1889)
- Подполковник (1898)
- Полковник (19 септември 1906)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Княжески орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие, същия орден IV и V степен на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985. с. 64.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Атанасов, Димитър. Първостроители на българската артилерия. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“, 1992. ISBN 954-528752-7.
