Патрик Модиано
| Патрик Модиано Patrick Modiano | |
 Патрик Модиано на пресконференция в Стокхолм, 6 декември 2014 г. | |
| Роден | 30 юли 1945 г. |
|---|---|
| Професия | писател, сценарист |
| Националност |  Франция |
| Активен период | 1968 – |
| Жанр | роман |
| Тема | самоидентичност в контекста на най-новата френска история |
| Направление | реализъм, минимализъм |
| Награди | Гонкур (1978) Нобелова (2014) |
| Съпруга | Доминик Зерфус |
| Деца | Зина Модиано, Мари Модиано |
| Уебсайт | |
| Патрик Модиано в Общомедия | |
Патрик Модиано (на френски: Patrick Modiano) е френски писател, автор на няколко десетки кратки романа, често смесващи биографични и художествени елементи. Кариерата му започва през 60-те години като няколко от първите му книги получават престижни награди.[1]
Удостоен е с Нобелова награда за литература за 2014 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Жан Патрик Модиано е роден на 30 юли 1945 г. в Булон Биянкур, Франция, в семейството на Алберт Модиано, италианец от еврейски произход, и фламандската актриса Луиза Копейн. Раждането му е регистрирано в пролетарското предградие Булон Биянкур, но реално семейството живее до административната граница на най-изискания парижки квартал. В младежките си години, макар да прекарва голяма част от времето в Латинския квартал, той не следва в университета, а се опитва да пише. Атмосферата от тези години се съдържа в множество негови романи.
Друга устойчива тема в неговото творчество са годините от младостта на баща му и към тях той се връща в опити да реконструира неговата твърде неясна биография. Стилът на Модиано е доста минималистичен, като залага на неизказано и страни от формализма. Екранизациите, каквито има на няколко от неговите романи, обикновено залагат на реализма от неговите текстове.
През 2005 г. Модиано публикува кратка автобиграфична книга,[2] в която се откриват множество елементи, използвани по-рано в неговите романи.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- La Ronde de nuit (1969)
„Нощна стража“, изд. „Делакорт“ – 2003 - Les Boulevards de ceinture (1972)
„Околовръстни булеварди“, изд. „Делакорт“ – 2003 - Villa Triste (1975)
„Вила „Тъга“, София, изд. „Народна култура“ – 1980 - Livret de famille (1977)
„Семейна книжка“, изд. „Делакорт“ – 2002 - Rue des boutiques obscures (1978)
Улица „Тъмните магазинчета“, Пловдив, изд. „Христо Г. Данов“ – 1980 - Une jeunesse (1981)
„Младост“, изд. „Делакорт“ – 2001 - De si braves garçons (1982)
„Добри момчета“, София, изд. „Народна култура“[3] – 1986 - Quartier perdu (1985)
„Изгубеният квартал“ – 1997 - Dimanches d'août (1986)
„Недели през август“, изд. „Делакорт“ – 2001 - Vestiaire de l'enfance (1989)
„Вратата на детството“, изд. „Делакорт“ – 2002 - Voyage de noces (1990)
„Сватбено пътешествие“, София, изд. „Медиум 999“, 1991 - Un cirque passe (1992)
„Циркът Минава“, изд. „Делакорт“ – 2003 - Du plus loin de l'oubli (1996)
„От дълбините на забравата“, изд. „Делакорт“ – 1998 - Dora Bruder (1997)
Дора Брюдер, София, изд. „Колибри“ – 1999 - Des inconnues (1999)
„Непознати“, изд. „Делакорт“ – 2000 - La Petite Bijou (2001)
„Малкото съкровище“, изд. „Делакорт“ – 2001 - Accident nocturne (2003)
„Среднощно произшествие“, изд. „Делакорт“ – 2008 - Un pedigree (2005)
„Кучешко потекло“, изд. „Делакорт“ – 2012 - Dans le café de la jeunesse perdue (2007)
- L'Horizon (2010)
„Хоризонтът“, изд. „Делакорт“ – 2014 - L'Herbe des nuits (2012)
- Pour que tu ne te perdes pas dans le quartier (2014)
- Encre sympathique (2019)
„Симпатично мастило“, София, изд. „Колибри“ – 2022 - Chevreuse (2021)
- La danseuse (2023)
Сценарии и екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1974: Lacombe Lucien (Лакомб, Люсиен), сценарий, (реж. Луи Мал)
- 1983: Une jeunesse, екранизация на Младост, (реж. Moshé Mizrahi)
- 1995: Le Parfum d'Yvonne, екранизация на Вила „Tъга“ (реж. Patrice Leconte)
- 1995: Le Fils de Gascogne, сценарий, (реж. Pascal Aubier)
- 2001: Te quiero, екранизация на Недели през Август (реж. Manuel Poirier)
- 2003: Bon Voyage, сценарий, (реж. Jean-Paul Rappeneau)
- 2006: Charell, екранизация на De si braves garçons (реж. Mikhael Hers)
- 2009: Des gens qui passent, екранизация на Циркът минава (реж. Alain Nahum ТV/DVD)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Prix Roger-Nimier (1968); Grand prix du roman de l'Académie française (1972); Prix des libraires (1976); Prix Goncourt (1978).
- ↑ Modiano P., (2005) Un Pedigree, Paris: Gallimard / Кучешко потекло, София: Делакорт, 2012.
- ↑ в сборника С най-хубав спомен. Добри момчета. Мястото от Франсоаз Саган, П. Модиано, А. Ерно
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Патрик Модиано в
Моята библиотека - Модиано, П., „Малкото бижу“, „Литературен вестник“, 11.07 – 17.07.2001 (#27)
- Модиано, П., Нобелова реч (2014), в-к „Култура“, бр. 5 (2797), 6 февруари 2015
- ((fr)) Сайт на Дени Конар, автор на монографията Dans la peau de Patrick Modiano, 2010
|
