Палеобалкански езици
Палеобалкански езици – наименование на индоевропейските езици, говорени от населението на Балканския полуостров до завоюването му от римляните и известно време след това.
Палеобалканските езици се делят на следните генетични групи:
- трако-дакийски
- илиро-месапски (илирийски)
- илирийски език – в западния Балкански полуостров като албански език
- либурнийски език – Либурния
- месапийски език – език на преселниците от Балкана, живеещи в Италия
- гръцко-тракийски-арменски
- гръцка подгрупа
- протогръцки език
- старогръцки език †
- древномакедонски език † – близък до фригийски език
- новогръцки език
- цаконски език – потомци на западните (дорически) диалекти на древногръцкия език
- тракийско-арменска подгрупа
- пеонийски език † – език на пеонийците, на юг от р. Дунав в Пеония
- грабар – (древноарменски език) † (Армения)
- Фригийски език † – древното царство Фригия в ценъра на Мала Азия. По Херодот (7.73) те произлизат от Балкана, откъдето тракийското племе Бриги се преселва в Мала Азия по море, вероятно през XIV – XIII век пр.н.е. По Омир по време на Троянската война.
- гръцка подгрупа
- пеласгийски език или лемноски език – (спорен статус: пеласгите са траките; или са тирените (етруските)
- венетски език – Венето и Словения, между р. По и Алпите
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Гиндин Л. А. Древнейшая ономастика Восточных Балкан. София, 1981.
- Нерознак В. П. Палеобалканские языки. М. 1978.
- John Boardman, The Cambridge Ancient History, Part I: The Prehistory of the Balkans to 1000 BC, Cambridge University Press (1923), ISBN 0-521-22496-9.
- Douglass W. Bailey, Balkan prehistory, ISBN 0-415-21597-8
- Alexandru Păunescu, Evoluţia istorică pe teritoriul României din paleolitic până la inceputul Neoliticului, SCIVA, 31, 1980, 4, p.519-545.
- Paul Lachlan MacKendrick, The Dacian Stones Speak, The University of North Carolina Press, Chapel Hill, 1974, ISBN 0-8078-4939-1