Направо към съдържанието

Никола Гърнев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Гърнев
български комунист
Роден
Починал
1948 г. (52 г.)

Никола Атанасов Гърнев[1] Гавалянски е български общественик и революционер, деец на БКП и ВМРО (обединена).[2]

Никола Гърнев е роден на 20 февруари 1895 година в Либяхово, Неврокопско, тогава в Османската империя. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в 14-а воденска дружина, и е награден с орден „За храброст“.[2]

След войните за Национално обединение се присъединява към БКП и е член на Неврокопската партийна организация. Влиза в ръководството на кооперация „Освобождение“ и участва в редица акции в защита на тютюнопроизводителите в Неврокоп. След Неврокопската акция на ВМРО от края на 1922 година се установява в Пловдив. През 1929 година участва на среща в Берлин със Станке Димитров и Владимир Поптомов,[2] а през 1930 година е делегат на Цариградска конференция на ВМРО (обединена).[3] Сближава се и с дейци на БЗНС и през 1941 година подготвя атентат, но е заловен след претърсване в дома му, където е намерено голямо количество оръжие и взривове.[2]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е избран за заместник областен управител на Пловдив и е председател на т. нар. Народен съд в областта. Умира в София през есента на 1948 година.[2]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Гърнев
(1827 — 1905)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Гърнев
(ок. 1856 — 1913)
 
Атанас
(? — 1906)
 
Тодор Гърнев
(1876 — 1925)
 
Иван Гърнев
(1880 — 1942)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Гърнев
(1894 — 1966)
 
Радой Гърнев
(1895 — 1952)
 
Симеон Гърнев
(1887 — 1925)
 
Никола Гърнев
(1895 — 1948)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Гърнев
(1922 - 2022)
 
 
 
  1. Неуспешният преврат на Гемето през 1941 г. // 24chasa.bg. Посетен на 28 май 2023.
  2. а б в г д Най-младите опълченци се бият и в Балканската война // 168chasa.bg. Посетен на 28 май 2023.
  3. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 14.