Направо към съдържанието

Николай Шулпинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Семьонович Шулпинов
руски живописец, пейзажист
Шулпинов преди 1910 г.
Шулпинов преди 1910 г.
Рождено имеНиколай Семёнович Шулпинов (Шульпинов)
Роден
27 ноември /
9 декември 1885 г.
РусияВесегонск, Тверска губерния, Руска империя
Починал
7 август 1921 г.
НационалностРусия руснак
Стилимпресионизъм
Период1911 – 1921
УчителиХристофор Скорняков, скулптора Прокопий Дзюбанов, Николай Фешин
Направлениепейзаж
Николай Шулпинов в Общомедия

Николай Семьонович Шулпинов (на руски: Николай Семёнович Шулпинов (Шульпинов)) е руски живописец, пейзажист, член на организацията на Передвижниците.[1]

Николай Шулпинов е роден на 27 ноември / 9 декември 1885 г. в град Весегонск, Тверска губерния. Произхожда от дворянски род. Получава първоначалното си художествено образование в Казанското художествено училище, както болшинството алтайски художници през XX век. Учи едновременно в 2 класа – по живопис и по скулптура, под ръководството на живописеца Христофор Скорняков, скулптора Прокопий Дзюбанов и Николай Фешин.[1][2]

През 1911 г., по решение на педагогическия съвет на Казанското художествено училище, получава правото да постъпи в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура, което завършва през 1915 г. Получава званието художник І степен и право на стипендия за специализация зад граница.[1][2]

През 1912 г. става член на Художествено-артистичната асоциация, а през 1916 – и на организацията на Передвижниците. Шулпинов е пивлечен от импресионизма и има голям успех на столичните изложби. Пресата даже нарича произведенията му „украшенията на 45-а изложба на Передвижниците“.[1]

Дарованието на художника е високо оценено и от сибиряците. При пристигането му в Сибир мощта и силата на природата силно го впечатляват, а въздействието ѝ бързо се претворява в темпераментни живописни платна. В тях явно се откроява присъщия му стремеж към декоративност на цветовите и композиционни решения. Въпреки недьлгото му пребиваване в Сибир, Шулпинов приема себе си като представител на Сибирския стил.[1]

През 1917 г., заедно с Василий Попатенко и Я.А. Башилов, випускници от Московското училище за живопис, скулптура и архитектура, учредяват организацията „Общество на завършилите МУЖСА“, по-късно преименувана на Общество на художниците от Московската школа“. В него се обединяват над 60 художника.[2][3]

„Планински пейзаж“ (1910)

През 1917 г. художникът пристига първо в Бийск, а след това и в Горен Алтай. Алтай дотолкова привлича художника, че през март 1918 г. той се заселва в град Улала, днес Горно-Алтайск. Бързо се включва в обществения живот, участва като инструктор в Барнаулската секция по охрана на историческите паметници и преподава в гимназията.[1] Той става един от основателите на първото художествено обединение в Алтай – Алтайското художествено общество.[4]

Продължава активно да се занимава с живопис и в градския музей се пази единстевното платно, останало в града – „Планински пейзаж“ (1910). В него оригинално се преплитат архаичното възприятие на духа на сибирската природа и традициите на постимпресионизма. В наши дни в Държавния художествен музей на Алтайския край са изложени още 3 негови платна – „Интериор“, „Пролет в планината“ и „Заимка. Паспаул“.[1]

Николай Шулпинов умира на 7 август 1921 г. в Томск, едва на 35-годишна възраст.[1][3]

На 25 декември 1924 г. в Москва е организирана изложба на Общесвото на художниците от Московската школа, в която участват 37 художника с 315 творби. В нея е включена и посмъртна експозиция от 70 произведения на Николай Шулпинов.[5]

През октомври 2009 г. в Държавния художествен музей на Алтайския край е открита изложбата „В търсене на сибирския стил“ с картини на Николай Шулпинов. След смъртта му, голяма част от работите на художника са загубени.[1]