Михаил Плетньов
| Михаил Плетньов | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Московска консерватория |
| Награди | За заслуги към Отечеството II степен Държавна награда на РСФСР „Михаил Глинка“ |
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика |
| Инструменти | пиано |
| Уебсайт | |
| Михаил Плетньов в Общомедия | |
Михаи́л Васи́лиевич Плетньов (роден на 14 април 1957 г. в Архангелск) е съветски и руски пианист, композитор и диригент.
Народен артист на РСФСР (1989), лауреат на 4 държавни премии на Руската федерация (1982, 1993, 1996 и 2006).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 14 април 1957 г. в Архангелск в семейството на музиканти. Учи в музикалното училище на Казанската консерватория, после в Московската държавна консерватория, в класа на Евгений Тимакин.
От 1974 до 1979 г. се обучава в Московската консерватория в класа на професор Яков Флиер, после в класа на професор Л. Н. Власенко. През 1981 г. завършва аспирантура.
От 1996 г. живее в Швейцария.[1]
Професионална дейност
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
След победата на VI международен конкурс „Чайковски“, Плетньов започва интензивна концертна дейност на пианист[2]. Излиза с концерти по целия свят с най-известните оркестри на Европа и Америка — филармоничните оркестри на Берлин, Лондон, Израел, Мюнхен, Чехия, свири под диригентството на едни от най-известните диригенти на съвременността — Клаудио Абадо, Бърнард Хайтинк, Лорин Маазел, Зубин Мета, Курт Зандерлинг, Ниеме Ярви.
Плетньов е считан за един от най-добрите интерпретатори на музиката на Чайковски.[3]
През 1980 г. дебютира и като диригент.
Плетньов е един от основателите и художествените ръководители на Руският национален оркестър.[4]
От 15 февруари 2006 г. е член на Президентския съвет на Руската федерация по култура и изкуство, утвърден с Указ на президента на Руската федерация № 118.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Интервью Михаила Плетнёва Владимиру Познеру // Программа „Познер“ (РТР). 9 февраля 2009 г.
- ↑ Jean-Pierre Thiollet, 88 notes pour piano solo, Solo nec plus ultra, Neva Editions, 2015, 51. ISBN 978-2-35055-192-0.
- ↑ Славянские танцы и цыганские напевы: Фестиваль Российского национального оркестра проходит в честь Чайковского: приложение «Weekend»: РБК daily от 11 септември 2009, архив на оригинала от 9 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100709214054/http://weekend.rbcdaily.ru/2009/09/11/story/430685, посетен на 25 декември 2012
- ↑ О М. Плетнёве на сайте Российского национального оркестра // Архивиран от оригинала на 17 февруари 2012.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Российский национальный оркестр Архив на оригинала от 2007-03-12 в Wayback Machine.
- Неофициален сайт на Михаил Плетньов ((en))
- Фортепианная музыка в исп. Михаила Плетнёва Архив на оригинала от 2010-09-17 в Wayback Machine.
- Михаил Плетнёв: «Мы с Путиным идем в одном направлении» – интервью с Плетнёвым в апреле 2002 года
- Биография в справочнике «Кто есть кто в современной культуре»[неработеща препратка]