Мария Комнина (дъщеря на Мануил I Комнин)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Комнина.
Мария Комнина Μαρία Κομνηνή | |
византийска принцеса | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Семейство | |
Баща | Мануил I Комнин |
Майка | Ирина |
Братя/сестри | Алексий II Комнин |
Съпруг | Райнер Монфератски |
Мария Комнина Порфирогенита (на гръцки: Μαρία Κομνηνή, Maria Komnēnē, март 1152 в Константинопол – юли 1182) е византийска принцеса, най-голяма дъщеря и първо дете на император Мануил I Комнин и Берта фон Зулцбах. Мария е наречена Порфирогенита (Багренородна), тъй като по стара традиция императрицата ражда първото си дете, за което всички се надяват, че ще е мъжки наследник на престола, в специална зала в императорския дворец, наречена „пурпурна зала“.
През 1163 г. Мария Порфирогенита е сгодена за унгарския крал Бела III.[1] Император Мануил, който не вярвал, че ще се сдобие с мъжки наследник, планира да посочи за наследник на престола бъдещия си зет, за което го удостоява с титлата деспот и името Алексий. Годежът на Мария и крал Бела III е разтрогнат през 1169 г., веднага след като втората съпруга на императора, Мария Антиохийска, ражда син на Мануил I, Алексий. Скоро след това Мария Порфирогенита е сгодена за крал Вилхелм III Сицилиански, но и този годеж е разтрогнат от Мануил I. През 1170 г. посолство на Мануил I при анлийския крал Хенри II преговаря за сключването на брак между Мария и Джон Безземни - най-малкия син на краля, – но Хенри II отклонява предложението.[2] Най-накрая през 1180 г. Мария се омъжва за осемнадестгодишния Райнер Монфератски (1162 – 1183), който променя името си на Йоан и получава титлата кесар.[1]
След смъртта на император Мануил I Комнин през февруари 1181 г. Мария Порфирогенита и съпругът ѝ организират заговор срещу регентството на Мария Антиохийска, която управлява от името на малолетния Алексий II Комнин. Те привличат на своя страна константинополския патриарх и намиращия се в изгнание Андроник Комнин, братовчед на императора. Като първородна дъщеря на Мануил Комнин Мария Порфирогенита се смята за законна наследница на властта в империята, а и на възраст е колкото доведената си майка. Заговорът обаче е разкрит в началото на март същата година и патриархът е арестуван по заповед на протовестиария Алексий Комнин, което поставя началото на кървава вендета по улиците на Константинопол. По време на тези събития Мария Порфирогенита, кесарят Райнер Монфератски и група техни съмишленици са обсадени от правителствени части в църквата Св. София (преди Великден на 5 април). Първоначално Мария Антиохийска и протовестиарият Алексий Комнин предлагат на Мария и кесаря Райнер амнистия, но те категорично отказват да се разграничат от съзаклятниците си, като разчитат и на помощ от населението на града, което в по-голямата си част ги подкрепяло. В подготовката за щурма на църквата протовестиарият Алексий изпраща срещу бунтовниците императорския гарнизон от Големия дворец, а хора на Мария Антиохийска разрушават сградите около църквата и Августеума, които служили за прикритие на бунтовниците. Голямата битка между императорските войски и обсадените в църквата започва на 2 май 1181 г. След известна съпротива някои от хората на Мария Порфирогенита и кесаря Райнер се предават, а други се самоубиват в самата църква. Кесарят Райнер прави опит да пробие обсадата, но по-късно през деня е принуден да отстъпи отново зад стените на храма. Междувременно от името на кесарисата патриарх Теодосий моли регентите за временно преустановяване на сраженията. Мария Антиохийска и Алексий Комнин приемат предложението и пращат делегация, която да преговаря с кесарисата и съпруга ѝ. Мария и Райнер получават гаранция, че няма да загубят статуса си в дворцовата йерархия, след което сраженията окончателно са прекратени.[3]
През 1182 г. Андроник Комнин влиза в града и провокира жителите му да извършат масови кланета в квартала на латините, населяван предимно от венецианци и генуезци. След като Андроник установява контрол над Константинопол, императрица Мария Антиохийска е арестувана и хвърлена в тъмница, а Мария Порфирогенита и Райнер Монфератски са отровени по негова заповед.[1] Самият Андроник Комнин застава начело на регентския съвет на малолетния Алексий II Комнин, когото убива по-късно.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Stiernon 1964, с. 189.
- ↑ Vasiliev 1930, с. 233-236; Macrides 1990.
- ↑ Garland & Stone 2006, De Imperatoribus Romanis.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Никита Хониат: Historia. ed. J.-L. Van Dieten, 2 vols., Berlin and New York, 1975; trans. as O City of Byzantium, Annals of Niketas Choniates, by H. J. Magoulias, Detroit; Wayne State University Press, 1984.
- ((en)) Garland, Lynda; Stone, Andrew (2006). Maria Porphyrogenita, daughter of Manuel I Comnenus. – De Imperatoribus Romanis ("On The Rulers of Rome") – An Online Encyclopedia of Roman Rulers and their Families. Chicago, IL: Loyola University Chicago, 2006, архив на оригинала от 27 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080927234720/http://www.roman-emperors.org/maryp.htm, посетен на 16 септември 2008
- ((en)) Macrides, Ruth (1990). Dynastic marriages and political kinship. – In: Shepard, Johnathan; Simon, Simon (eds), Byzantine Diplomacy: Papers from the Twenty-fourth Spring Symposium of Byzantine Studies, Cambridge, March 1990. Aldershot: Variorum, 1992, 264-280, ISBN 0-86078-338-3
- ((fr)) Stiernon, Lucien (1964). Notes de titulature et de prosopographie byzantines. A propos de trois membres de la famille Rogerios (XIIe siècle). – Revue des études byzantines, 22, doi:10.3406/rebyz.1964.1324, http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1964_num_22_1_1324., посетен на 17 декември 2017
- Vasiliev, A.A. (1930). Manuel Comnenus and Henry Plantagenet. – Byzantinische Zeitschrift, Volume 29(2), 1 Jan 1930, 233-244
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Komnene (Porphyrogenita) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |