Маргарита Дупаринова
Маргарита Дупаринова | |
българска актриса | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Актьорска кариера | |
Театрални награди | Димитровска награда Аскеер (1998) |
Политика | |
Партия | БЗНС |
Депутат | |
Народен представител в: II НС III НС IV НС V НС VII НС VIII НС IX НС | |
Семейство | |
Братя/сестри | Стефан Кънев |
Съпруг | Апостол Карамитев |
Деца | Момчил Карамитев Маргарита Карамитева |
Уебсайт |
Маргарита Спасова Дупаринова е българска театрална актриса, народен артист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 1 юли 1921 г. Тя е дъщеря на Спас Дупаринов, деец на БЗНС, убит през 1923 г. Още като студентка участва в нелегални комунистически и земеделски групи.
През 1944 г. завършва Държавната театрална школа при Народния театър „Иван Вазов“.
През същата година изиграва ролята на Милкана от пиесата на Рачо Стоянов „Майстори“. В състава на Народния театър е неизменно от 1946 до 1990 г.
Била е народен съветник в Софийския градски народен съвет, както и член на Комитета за изкуство и култура. Два пъти получава Димитровска награда[1]. Освен това е член на УС на БЗНС.[2]
Трайни впечатления остават и ролите ѝ в Телевизионния театър на Българската телевизия, сред които се откроява постановката „Харолд и Мод“.
Маргарита Дупаринова е съпруга на големия български актьор Апостол Карамитев. От брака си имат син и дъщеря, които са също актьори – Момчил Карамитев и Маргарита Карамитева.
В последните години от живота си участва в документален филм за поредицата на БНТ „Умно село“.
През 2001 г. е удостоена с орден „Стара планина“.[3]
Умира на 3 ноември 2005 г. в София.
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]Създава забележителни сценични образи, сред които са:
- „Майстори“ (Рачо Стоянов) – Милкана
- „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Жулиета
- „Мария Стюарт“ (Фридрих Шилер) – кралица Елизабет
- „От ума си тегли“ (Александър Грибоедов) – София
- Призраци (Хенрик Ибсен) – Фру Алвинг
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Племенникът“ (1988) (Панчо Панчев)
- „Ретро“ (1988) (Александър Галин), 2 части
- „Недоразумението“ (1986) (Албер Камю)
- „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
- „Хоро“ (1982) (Антон Страшимиров)
- „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
- „Нон стоп“ (Мачей Бородов) (1978)
- „Дона Росита“ (Федерико Гарсия Лорка) – старата мома
- „Приказки от един живот“ (1977) (Олга Кръстева)
- „Харолд и Мод“ (1977) (по пиесата на Колин Хигинс, реж. Хачо Бояджиев) – г-жа Шазен, майката на Харолд
- „Забравете Херострат“ (1975) (Григорий Горин)
- „Змейова сватба“ (1973) (от П. Ю. Тодоров, реж. Ребека Арсениева)
- „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
- „Виждали ли сте някога река?“ (1972) (Ангел Вълчанов)
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Димитровска награда
- Заслужил артист (1963)
- Народен артист (1967)
- Аскеер (1998)
- Орден „Стара планина“ (2001)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми | Серии | Роля |
---|---|---|---|
2002 | Каре | (гласът на Катя) | |
1989 | 1952: Иван и Александра | ||
1991 – 1992 | Любовниците | 8 | мама Кети (в 4-та серия) |
1975 | Авантюрите на Виктор | 5 | Габриела Щилянова, флейтофилка |
1969 | Буна | ||
1969 | Снаха | Гина |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Валерия Кардашевска. Маргарита Дупаринова – обречена да служи на театъра. София, Българска книжница, 2011, 208 с.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Отиде си актрисата Маргарита Дупаринова, Vesti.bg, 3 ноември 2005
- Маргарита Дупаринова в Internet Movie Database
- Маргарита Дупаринова в КиноПоиск
|