Направо към съдържанието

Любовка

Любовка
България
41.5783° с. ш. 23.3636° и. д.
Любовка
Област Благоевград
41.5783° с. ш. 23.3636° и. д.
Любовка
Общи данни
Население25 души[1] (15 март 2024 г.)
2,14 души/km²
Землище11 739 km²
Надм. височина748 m
Пощ. код2811
Тел. код07435
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ44639
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

Любо̀вка е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 32
Българи 32
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Село Любовка се намира в планински район. В селото има три махали – горна, средна и долна махала.

В регистър на войнуците от ливата Кюстендил, съставен през 1486-1490 година от село Челибовка са регистрирани един войнук и четирима ямаци.[3]

През 1875 година за свещеник на селото е ръкоположен Алекса Анастасов, завършил гръцко училище в Мелник. Продължава да изпълнява длъжността си и след 1878 година.[4] Църквата „Света Неделя“ е построена в 1885 година. През 1888 година в частна къща е открито новобългарско училище.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Либовка (Libovka) е посочено като село със 75 домакинства и 250 българи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Любовка, село 2 часа на С от Мелник, до Бождово 1 час път. Къщите му са сградени на няколко бърда. Селянете обработват и вино. Гръцка църква, в която се чете смесено. 65 къщи, само българе.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 520 души, всички българи-християни.[8]

В 1919 година по инициатива на Георги Менчев (1887 - 1923) в селото е образувана организация на БКП, в която влизат Георги Тимев, Георги Стоянов Тичев и други. На изборите в 1922 година всички кандидати комунисти са избрани за общински съветници, а Менчев става кмет. Въведен е прогресивен подоходен данък. Дейци на ВМРО арестуват съветниците комунисти и след жестоки инквизиции на 10 септември 1922 година ги убиват в местността Лопово в Пирин.[9]

  • 20 юли – Илинден. На църквата „Свети Илия“ се събират жителите на селото.
  • 15 август – Голяма Богородица. На църквата „Успение Богородично“ се прави събор, който е посещаван от цяла околия.
Родени в Любовка
  • Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина, бронзов медал[10]
  • Георги Менчев (1887 - 1922), деец на БКП
  • Георги Тимев (1887 - 1922), деец на ВМОРО и БКП
  • Георги Якимов (1885 - 1922), деец на БКП
  • Стоян Златанов, деец на ВМРО
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Radushev, Evgeni и др. Early Ottoman Military and Administrative Order in the Balkans. Budapest, Research Centre for the Humanities, 2020. ISBN 978-963-416-232-2. с. 82-83, 273.
  4. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 33.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 521.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 28.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  9. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 58, 62.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.