Ломец
 |
| Ломец | |
  Ломец  Ломец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 241 души[1] (15 март 2024 г.) 10,2 души/km² |
| Землище | 23,613 km² |
| Надм. височина | 403 m |
| Пощ. код | 5669 |
| Тел. код | 06956 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 44241 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Троян Донка Михайлова (БСП – Обединена левица; 2011) |
Ломец е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч. Разположено в полите на Троянския Балкан, Ломец е подходящо място за отдих и развлечение.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Ломец се намира в планински район. През него минават река Джура и река Ладъна, които се вливат в малък вир, наричан от местните „Топърлак“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Има исторически находки, които сочат, че на мястото, където е селото, е имало каменоломна, откъдето са се добивали камъни за Римската империя, използвани при строителството на крайпътни станции и укрепления, чрез които се е осъществявала охрана и контрол над пътищата. Изключителен интерес в село Ломец представляват разкопките на крайпътна станция – крепостта Состра. На разкопките са открити много ценни находки – съдове, монети, каменни паметници с надписи. Паметниците се съхраняват в Музея на занаятите – гр. Троян. Проучванията на крепостта се провеждат от Национален исторически музей под ръководството на доц. д-р Иван Христов.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 269 | 100,00 |
| Българи | 199 | 73,97 |
| Турци | 59 | 21,93 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,0 |
| Неотговорили | 8 | 2,97 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В землището на с. Ломец е била разположена римската крепост Состра[1] II – V в. – Името на римската крайпътна станция Состра е отбелязано върху така наречената `Певтингерова карта` от края на IV век. Станцията, крепостта и прилежащите съоръжения са разположени на пътя Ескус – Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад радицес (м. `Попина лъка` – източно от с. Бели Осъм, Троянско). Станцията се среща в западноевропейски карти от XVII до XVIII в. Станцията Состра е отбелязана на римската пътна карта `Tabula Peutigeriana`.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Илия Маринов Иванов – Деян, партизанин
- Д-р Тодор Димитров – виден български инженер и революционер
- Пенчо Балкански – български художник, фотограф, график и живописец
- доц. д-р инж. Цочо Цанков – дългогодишен ръководител на катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ при УАСГ
- Тодор Додев Христов – дипломат от кариерата, секретар на посолствата на България в Турция, Гърция, Франция, Куба и посланик в Ливан
- Васил Христов Василковски – първи шампион по Биатлон на България от 1962 година. Участник в Зимните олимпийски игри през 1976 година в Австрия и през 1984 година в Югославия.
- Полковник Димитър Хинков – композитор, диригент на Военен оркестър и на Хорът на запасните офицери в София.
- Полковник Димитър Колев-Бързака – летец първи клас, командир на авиополка в Безмер.
- Иван Донковски (р. 1926), български офицер, генерал-майор от Държавна сигурност
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||