Направо към съдържанието

Лоджия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сградата на общината в Познан с лоджии на първите три етажа
Лоджии на кметството в Познан (от 16 век)
Лоджия Ланци, Флоренция, 1376 – 1382

Ло́джия (от италиански: Loggia, от латински: Logeum – скеле, платформа на театралната сцена) е част от сграда, която е частично отворена от една, по-рядко от две, страни (ъглова лоджия), но за разлика от балконите и терасите не излиза извън вертикалната проекция на основата на сградата, като е разположена от вътрешната страна на нейните фасади.[1][2][3]

В жилищната архитектура на XX–XXI век името „лоджия“ се доближава до концепцията за модифициран балкон, вдлъбнат в стената и отворен само от едната страна, понякога остъклен [4]. Подобно идентифициране на лоджия и балкон е неточно от гледна точка на историята и теорията на архитектурата, тъй като исторически лоджиите възникват като галерии на първия етаж на италианските палацо, отворени към пространството на улица или градски площад.[5][6]

  1. Република България. Закон за устройство на територията // lex.bg. lex.bg, 2011. Посетен на 16 февруари 2012. „Лоджия“ е използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата.
  2. Pevsner N., Honour H., Fleming J. – Lexikon der Weltarchitektur. – München: Prestel, 1966. – S. 383 – 384
  3. Власов В. Г. Лоджия // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. – СПб.: Азбука-Классика. – Т. V, 2006. – С. 126
  4. Самойлов В. С., Левадный В. С. – Мансарды, эркеры, балконы. – М.: Аделант, 2010. – С. 253
  5. Михаловский И. Б. Теория классических архитектурных форм. – М.: Изд-во Вс. Академии архитектуры, 1937. – С. 225 – 237
  6. Градостроительство России середины XIX – начала XX веков / Под ред. Е. И. Кириченко. – М.: Прогресс-Традиция, 2003. – Кн. 2. – С. 120