Крум Радонов

Крум Радонов
Български партизанин и политик
Роден	8 март 1912 Банско, Османска империя
Починал	2002 г. (на 90 г.) София, България
Учил във	Военна академия „Фрунзе“
Работил	военен деец • учител
Политика
Партия	БКП (1935 – 1986)
Депутат
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС	(1966 – 1986)

Крум Георгиев Хаджирадонов с псевдоним Бай Георги е български учител и деец на Българската комунистическа партия (БКП).

Участник в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война. Командир на Четвърта горноджумайска въстаническа оперативна зона, военен деец, офицер и генерал-лейтенант. Брат му Христо Радонов също е генерал-лейтенант.

Биография

Произход, образование и младежки години

Крум Радонов е роден 8 март 1912 година в град Банско, Османската империя в семейството на Георги Хаджирадонов и Райна Хаджирадонова. Произхожда от семейство на дребни земеделци-собственици. През 1931 година завършва Неврокопското педагогическо училище. В периода 1931 – 1932 година работи като учител. В 1934 година завършва Школата за запасни офицери в София. Става член на РМС през 1932 година и на БКП (т.с.) през 1934 г. От 1932 година получава смъртна присъда от ВМРО. Между 1935 и 1938 година отново е учител. В 1939 – 1941 година учи строително инженерство в Бърно и Братислава. В Братислава през 1940 година е секретар на българската студентска комунистическа организация (БСКО) и с.т. член на БОНСС.

От 22 юни 1941 година става нелегален и се връща в България. На 11 юли се свързва с Иван Козарев и става един от създателите на Разложката партизанска чета, а от април 1943 година – Партизански отряд „Никола Парапунов“. В 1943 година военнополевия съд в Неврокоп го осъжда задочно на смърт. От март 1944 г. командва Четвърта горноджумайска въстаническа оперативна зона, от август е и заместник-командир на Рило-Пиринския партизански отряд. В 1944 – 1945 година е член на горноджумайския областен комитет на БРП (к.).

Военна и политическа дейност

След 9 септември 1944 година е офицер в Българската армия. Участва във войната срещу Нацистка Германия като командир на двадесет и втора македонска бригада. През 1950 г. завършва курс за старши офицери във Военната академия „Фрунзе“ в СССР. До 1952 г. е бил началник на Управление „Бойна подготовка“ в Генералния щаб. Между 1952 и 1953 г. е командир на втора мотострелкова дивизия. По-късно командва съединение, заместник-командир на отделение и заместник-началник на Главното политическо управление (1957 – 1960), инспектор на специален отдел във военното министерство (1960 – 1962), началник на Организационно-мобилизационното управление на ГЩ (1962 – 1966), заместник-началник на Генералния щаб (1966 – 1973). Излиза в запаса през 1973 г. Генерал-майор от 18 юни 1956 г. Военно звание генерал-лейтенант от 1964. Народен представител от Благоевградски окръг. Командир на операция „Българска слава“ (1958 – 1982).

Крум Радонов умира през 2002 г. в София.

Награди

С указ № 435 от 7 март 1972 година е провъзгласен за „Герой на социалистическия труд“, а от 1982 година – за „Герой на Народна република България“. Носител е на Орден „Георги Димитров“ (1972, 1982), „НРБ“ – I степен (1959, 1962, 1964, 1969), орден „Народна свобода 1941 – 1944“, I ст. (1945), орден „9 септември 1944 г.“, I ст. (1956) и съветските „Отечествена война“, I ст. (1969), „Дружба между народите“ (1974) и „Октомврийска революция“ (1976).

Трудове

Автор е на мемоарната книга „Спомени“. Участва активно в дискусията за Никола Вапцаров. Дарява родната си къща в Банско и през 2007 г. в нея е открит Историко-етнографски комплекс „Радонова къща“.

Външни препратки

• Снимка на Крум Радонов, Държавна агенция „Архиви“, с. 21 Архив на оригинала от 2021-04-16 в Wayback Machine.