Кодекс за социално осигуряване
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Кодексът за социално осигуряване (съкратено КСО) е нормативен акт, част от българското действащо законодателство, приет от Народното събрание и обнародван в Официален раздел на Държавен вестник, бр. 110 от 17 декември 1999 г., след това многократно изменян. До 2003 г. заглавието му е Кодекс за задължително обществено осигуряване.
Този закон урежда обществените отношения, свързани с:
- държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
- допълнителното социално осигуряване, което включва, допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост, както и допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
Кодексът съчетава управляване на част от средствата от държавата с управляване от частни дружества, но по-съществено е, че се комбинират две системи (обща сметка при държавното и персонални сметки при допълнителното), за да се преодолеят недостатъците на двете поотделно.
Средствата се използват за изплащане на пенсии и обезщетения.
Държавно обществено осигуряване
[редактиране | редактиране на кода]Част първа (чл. 2 – 120 КСО) урежда традиционното за България обществено осигуряване по разходнопокривната система. Националният осигурителен институт управлява средствата, обособени в 5 фонда. Преобладава задължителното осигуряване.
Осигурените социални рискове, осигурените лица и осигурителните фондове са посочени в следната таблица:
чл. 4 чл. 2, ал. II |
алинея
|
I | II | III, IV | VI | III | VI | V | ||
точка
|
1 – 4 | 5, 6 | ||||||||
точка и фонд | лица рискове |
служители | < 40 ч./мес. | свободни | гр. договор | чужбина | ||||
вкл. пенс. | вкл. пенс. | пенс. | пенс. | вкл. пенс. | ||||||
2. Пенсии | Смърт
|
|||||||||
Старост
|
||||||||||
ОЗ | инвал.
|
|||||||||
1. ОЗ и майчинство | врем.
|
|||||||||
Майчинство
|
||||||||||
3. ТЗ и ПБ | ТЗ
|
|||||||||
ПБ
|
||||||||||
4. Безработица | Безработица
|
- Доброволното държавно осигуряване е отбелязано с по-блед цвят.
- Съкращения: врем. – временна неработоспособност или временна намалена работоспособност; инвал. – инвалидност; ОЗ – общо заболяване; ПБ – професионална болест; пенс. – пенсионери; ТЗ – трудова злополука.
- Категориите лица в отделните алинеи на чл. 4 КСО са:
- I – служители: работници и служители за работа над 5 дни (40 ч.) месечно, вкл. в съдебната власт, МО, „Гр. Защита“, изборни, вероизповедания, член-кооператори и лица по втори трудов договор; наетите по социални програми не се осигуряват срещу безработица; държавни служители, вкл. в МВР, МО, ГДИН, ДАНС, „Гр. Защита“; член-кооператори без трудов договор (не се осигуряват за безработица!); ДУК, синдици, ликвидатори.
- II – 40 ч.: лица с трудов договор за до 5 дни (40 ч.) месечно
- III 1 – 4 – свободни: регистрирани като упражняващи занаятчийска дейност или свободна професия; ЕТ, членове на ТД, участници в ГДЗЗД (без тези с ДУК и ликвидатори); земеделски и тютюнопроизводители.
- III 5, 6 – гр. договор: лица, сключили граждански договори и неосигурени на друго основание; с граждански договори осигурени на друго основание (такива пенсионери не могат да се осигуряват доброволно).
- V- чужбина: български граждани изпратени в чужбина само от български посредник
- VII: (безработен) съпруг на дипломатически служител – като пенсионер.
- Съгласно чл. чл. 18 ал. I т. 2 се поддържа и петият фонд – „Пенсии, несвързани с трудова дейност“.
Допълнително социално осигуряване
[редактиране | редактиране на кода]Втората част на КСО (чл. 120а – 343) предвижда универсални и професионални фондове да се управляват от пенсионноосигурителни (специализирани лицензирани акционерни) дружества, като средствата се натрупват и разходват по капиталовопокривната система.
Лицата, родени след 31.12. 1959 г., и всички лица, работещи при първа и втора категория труд, участват в задължително допълнително пенсионно осигуряване.
Съществува и трети стълб на пенсионната система – доброволно допълнително социално осигуряване, по което всяко лице над 16 г. може да бъде осигурено за пенсия, а всяко осъществяващо трудова дейност лице – срещу безработица.