Кентавър (съзвездие)

Кентавър
	Кентавър
Информация
Латинско име	Centaurus
Родителен падеж	Centauri
Съкращение	Cen
Символизира	кентавър
Ректасцензия	13h
Деклинация	−50°
Площ	1060кв. градуса; 9 в класацията
Главни звезди	9
Най-ярка звезда	Алфа Центавър (α Cen); (Видима величина −0.01)
Метеорни потоци	Алфа-Центавриди; Бета-Центавриди; Омикрон-Центавриди; Тета-Центавриди;
Съседни; съзвездия	Помпа; Кил; Пергел; Южен кръст; Хидра; Везни; Вълк; Муха; Корабни платна;
	Видимо на ширини между +30° and −90°; Най-добра видимост в 21:00 през месец май
	Кентавър в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Кентавър.

Кентавър или Центавър^[1]^[2]^[3] (на латински: Centaurus) е едно от най-големите съзвездия, видими от южното полукълбо. Носи името на съществото получовек – полукон от древногръцката митология.^[4]

Съзвездието е споменато от Евдокс от Книд през 4 век пр.н.е. и Арат (3 век пр.н.е.). Птолемей е категоризирал 37 от звездите в него.

То съдържа най-близката до Слънцето звезда, Проксима, както и четвъртата най-ярка звезда на небето, Алфа Кентавър, с видима звездна величина 0^m. В ясна нощ с просто око могат да се видят около 150 звезди от Центавър, но само 11 от тях са по-ярки от трета звездна величина.

В рамките на съзвездието могат да се наблюдават:

двойните звезди α Cen, β Cen, γ Cen, k Cen, D Cen
променливите звезди μ Cen, T Cen, R Cen
мъглявината IC 2944
планетарната мъглявина NGC 3918
най-яркият кълбовиден звезден куп на небето, NGC 5139
разсеяните звездни купове NGC 5460, NGC 3766, NGC 5316, NGC 5617
елиптичната галактика NGC 4945
лещовидната галактика NGC 5128 съдържаща радио-източника Centaurus A

Източници

↑ Астрономически календар за 2007 г., Издателство на БАН, София, 2006, ISSN 0861-1270
↑ „Астрономия“, Никола Николов, Марин Калинков, УИ Св. Кл. Охридски, София, 1998, ISBN 954-07-1118-5
↑ „Митове и легенди за съзвездията“, Ангел Бонов, Издателство Наука и изкуство, София, 1976
↑ Информация за съзвездието Кентавър // bgastronomy.com. Посетен на 31/03/2007.

Външни препратки

Съзвездието Кентавър в Wikisky.org

[1] Астрономически календар за 2007 г., Издателство на БАН, София, 2006, ISSN 0861-1270

[2] „Астрономия“, Никола Николов, Марин Калинков, УИ Св. Кл. Охридски, София, 1998, ISBN 954-07-1118-5

[3] „Митове и легенди за съзвездията“, Ангел Бонов, Издателство Наука и изкуство, София, 1976

[4] Информация за съзвездието Кентавър // bgastronomy.com. Посетен на 31/03/2007.

[1]

[2]

[3]

[4]