Направо към съдържанието

Кастрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илюстрация към съчинение на Шараф ад дин Али Язд, ок. 1466

Кастрацията или скопяване[1] е пълно и необратимо, принудително прекратяване на функцията на половите жлези – тестиси при мъжките индивиди или яйчници при женските.

Клещи за безкръвна кастрация тип Бордицио, археологическа находка от античния град Кабиле, дн. България

Извършва се чрез оперативно отстраняване на тестисите – орхиектомия или на яйчниците – овариоектомия. Прилага се при тежки и необратими увреждания, които сериозно застрашават живота и здравето на пациента, като например, злокачествените тумори.

Извършва се чрез инжектиране на химикали, които избирателно потискат образуването на полови хормони или неутрализират тяхното действие. Прилага се при дълбоки и необратими хормонални нарушения, които сериозно застрашават живота и здравето на пациента. В някои страни, като САЩ, изнасилвачите могат да избегнат затвора, ако се съгласят да бъдат кастрирани по химичен път. Химическата кастрация не е необратим процес. Тя изисква периодични инжекции за поддържане на състоянието и следователно пълното съдействие на пациента. От 2011 г. се прилага задължителна химическа кастрация за педофили в Русия.[2]

Кастриране на животни

[редактиране | редактиране на кода]
Орхиектомия при кон

Кастрацията е един от основните видове стопанска ветеринарномедицинска дейност. Чрез нея се постигат следните ефекти:

  • изключва се възможността за неконтролирано размножаване на животните;
  • перманентно се потиска половият цикъл;
  • кастрираните животни стават по-спокойни и по-слабо подвижни;
  • кастрираните животни оползотворяват фуража по-пълноценно;
  • в месото на кастрираните животни се отлагат повече мазнини и то става по-крехко и по-вкусно.

Кастрацията често се прилага и при домашните любимци, главно за прекратяване на размножаването.

Исторически сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Кастрацията в ислямския свят

[редактиране | редактиране на кода]

Кастрацията е прилагана в Ориента през средните векове, обикновено в султанските хареми. Мъжките служители, наричани евнуси, са били кастрирани, за да е сигурно, че никой, освен султана няма да оплоди държанките в харема. За евнуси са били подбирани момчета в предпубертетна възраст. Техните семенни канали са били премачквани с клещи. Тестисите оставали, но без да произвеждат семенна течност. Понякога била прилагана и друга, по-жестока процедура, която се състояла в пълно изрязване на половия член, заедно с тестисите. Евнусите не били способни на каквото и да било сексуално удоволствие (с изключение на секса с друг мъж, в който те приемали страната на обладавания). Уринирали с помощта на сребърни тръбички, които държали в тюрбаните си.

Кастрацията в Средновековна Европа

[редактиране | редактиране на кода]
Завръщането на кастрата Фаринели (1734) от Бартоломео Назари.

За кастрати се споменава и в Европа през 17 и 18 век. Тогава бедни селски семейства с много деца, умишлено осакатявали момчетата си, за да може гласните им струни да останат недоразвити и гласовете им да се запазят тънки. Кастратите работели до края на дните си в църковните хорове, където изпълнявали ангелски и божествени песнопения. Един такъв известен кастрат, който станал любимец на краля, бил известният Фаринели.

Кастрацията в Третия Райх

[редактиране | редактиране на кода]

От 1933 до 1945 г. Германия е управлявана от Националсоциалистическата германска работническа партия, под предводителството на Адолф Хитлер. Тогава Райхстагът приема „Закон за чистотата на расата“ (ЗЧР), според който на кастрация подлежат:

  • „непълноценни“ представители на арийската раса (лица с физически и душевни недъзи);
  • представители на „низшите“ раси – цигани, евреи и др.

В изпълнение на ЗЧР, в медицинските учреждения на Третия Райх са кастрирани по хирургичен път повече от 160 хиляди чистокръвни германци, с физически и психически недостатъци. Подходът към циганите и евреите е още по-жесток.

  1. Скопявам // rechnik.chitanka.info. Посетен на 15 август 2022.
  2. rt.com