Направо към съдържанието

Калининградска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Калининградска област
Калининградская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Калининградска област на картата на РусияКалининградска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърКалининград
Площ15 100 km²
Население1 027 678 души (2022)
68,1 души/km²
Адм. центърКалининград
Федерален окръгСеверозападен федерален окръг
ГубернаторАнтон Алиханов
Езицируски
Часова зонаUTC UTC+2
МПС код39, 91
Официален сайтwww.gov39.ru
Калининградска област в Общомедия

Калининградска област (на руски: Калининградская область; на немски: Oblast Kaliningrad; на полски: Obwód kaliningradzki; на литовски: Kaliningrado sritis) е най-западната област на Руската федерация, влизаща в състава на Северозападния федерален окръг[1]. Тя представлява малък териториален полуексклав, тъй като не граничи с останалите региони на Русия. Заема площ от 13 614 km² (15 125 km² заедно с Калининградския и Куршкия заливи, 77-о в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 994 708 души (54-то място в Руската Федерация, 0,68% от общото население). Административен център град Калининград. Разстояние от Москва до Калининград 1289 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Областта е създадена на 7 април 1946 г. като Кьонигсбергска област и влиза в състава на РСФСР, но през същата година е преименувана на Калининградска област по името на своя областен център Калининград.

Калининградска област е разположена в крайната западна част на Европейска Русия, като от основната част на страната я делят териториите на Беларус и Литва. Тук се намира най-западната точка на Русия (19°38′ и.д.). На север и изток граничи с Литва, на юг – с Полша, а на запад и северозапад се мие от водите на Балтийско море. В тези си граници заема площ от 15 125 km², 77-о в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия).[2]

Областта заема част от югоизточното крайбрежие на Балтийско море, образуващо по бреговете ѝ Куршкия и Калининградски заливи. Преобладава слабохълмист низинен релеф, като отделни участъци са под морското равнище, т.нар. полдери (Долнонеманската и Полеската низини). На югоизток в пределите на областта попадат части от Балтийското възвишение (височина до 231 m), включващо по-малките Виштинецко и Вармийско възвишения. По крайбрежието се простират обширни пясъчни плажове, а по Куршката и Балтийска коси е развит дюнен релеф (височина на дюните до 60 m).[2]

В областта има находища на каменна сол, кафяви въглища, глина, строителни материали, торф.[2]

Климатът на Калининградска област е преходен от морски към умереноконтинентален. Зимата е мека, а лятото умерено топло. Средна януарска температура от -2,6 до -4,8 °C, средна юлска температура от 15 до 17 °C. Годишна сума на валежите 650 – 700 mm с максимум през топлия период. Вегетационен период с денонощни температури над 5 °C 155 – 180 дни.[2]

Около 12% от територията на Калининградска област са вътрешни водни басейни. Има 4620 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 12 859 km и всички те се отнасят към водосборните басейни на реките Неман и Преголя, вливащи се в Балтийско море. Други по-големи реки са Шешупе (ляв приток на Неман) и Лава (ляв приток на Преголя). Много от реките в областта са шлюзовани, урегулирани и плавателни. Подхранването им е смесено: снежно (40%), дъждовно (35%). Водният им режим се характеризира с пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват само при сурови зими. В областта има над 3750 езера и изкуствени водоеми с обща площ от 63 km2, в т.ч около 300 езера с площ над 10 дка. Голяма част от езерата са с ледников произход, а по долините на реките има крайречни езера. Най-голямото естествено езеро е Виштинецкото (17,8 km2), разположено на границата с Литва. Блатата и заблатените земи заемат 2,05% от територията на областта – 310 km2, като най-голямата блатна система е блатото Целау.[3]

Горите заемат 15% от територията на Калининградска област и са представени от смърч, бор, дъб, бреза, липа, габър, ела. Около 1/3 са ливади и пасища.[2]

Населението на областта на 1 януари 2017 г. възлиза на 994 708 души (2010). Гъстотата е 62,1 души/km².

Етнически състав:

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Калининградска област се дели на 7 областни градски окръга, 15 муниципални района, 22 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Калининград, Ладушкин, Мамоново, Пионерски, Светли и Советск, 16 града с районно подчинение и 4 селища от градски тип.

Карта на Калининградска област Административно-териториално деление
Калининградска област Административно-териториално деление на Калининградска област
Административно-териториално деление на Калининградска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Калининград
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Калининград 223 467 289 гр. Калининград 467 289
2. Ладушкин 28 4088 гр. Ладушкин 4088 48
3. Мамоново 106 8247 гр. Мамоново 8247 48
4. Пионерски 8 11 352 гр. Пионерски 11 352 36
5. Светли 80 29 049 гр. Светли 29 049 27
6. Советск 44 40 486 гр. Советск 40 486 120
7. Янтарни 19 6438 сгт Янтарни 6438 19
Муниципални райони
8. Багратионовски 1015 33 101 гр. Багратионовск 6317 37
9. Балтийски 101 36 553 гр. Балтийск 33 181 33 гр. Приморск
10. Гвардейски 784 29 231 гр. Гвардейск 13 186 40
11. Гуревски 1284 64 676 гр. Гуревск 13 078 7
12. Гусевски 643 37 557 гр. Гусев 28 257 115
13. Зеленоградски 2016 34 145 гр. Зеленоградск 14 308 34
14. Краснознаменски 1280 12 196 гр. Краснознаменск 3237 163
15. Немански 698 19 075 гр. Неман 10 931 130
16. Нестеровски 1061 15 336 гр. Нестеров 4086 140
17. Озьорски 877 14 051 гр. Озьорск 4108 120
18. Полески 834 18 461 гр. Полеск 7041 49
19. Правдински 1284 19 334 гр. Правдинск 4171 53 Железнодорожни
20. Светлогорски 33 17 158 гр. Светлогорск 13 030 39 Донское, Приморие
21. Славски 1349 20 274 гр. Славск 4145 105
22. Черняховски 1286 47 532 гр. Черняховск 36 423 89

От 1 януари 2017 г. има ново административно-териториално деление на Калининградска област, което включва 19 градски окръга и 3 муниципални района.

Отглеждат се зърнени култури (зимна пшеница, ръж и ечемик); картофи, зеленчуци, фуражни и технически култури (рапица). Отглеждат се също едър рогат добитък, свине, птици, коне.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 369[4] 416,3[5] 349,6 262,1[5] 217,9[6] 148,1 245,5[6]
  1. Калуцкова Н.Н., Пуляева Д.А. и др. Калининградска област (Калининградская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия – Канцеларски думи [Исландия – Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-04-07 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Калининградска област
  3. ((ru)) «Вода России» – Калининградска област
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство на СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Калининградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​