Направо към съдържанието

Илия Георгиев (свещеник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Илия Георгиев.

Илия Георгиев
български духовник
Роден
1854 г.
Починал
18 март 1930 г. (76 г.)

Илия Георгиев е български свещеник и участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Македония и Тракия.[1]

Илия Георгиев е роден през 1854 или 1864[2] година в село Негован, Лъгадинско. Завършва начално образование в родното си място. По-късно се самообразова и изучава говоримо и писмено турски и гръцки език. През 1884 година е ръкоположен за екзархийски свещеник в родното си село[3], където в продължение на дванадесет години води борба с местните гъркомани.

През 1896 година Георгиев е изпратен от екзарх Йосиф I за архиерейски наместник в град Фере, Беломорска Тракия. По-късно заема същата длъжност в Димотика, Емборе и Просечен, като навсякъде се изявява, като енергичен борец за българщината. Преди Балканската война се завръща в Негован, където оглавява църковно-училищното настоятелство. По негова инициатива се изгражда нова училищна сграда.

След Междусъюзническата война от 1913 година, Георгиев се установява в Горна Джумая, където отново е свещеник и писар на църковното настоятелство.

Почива в Горна Джумая през 1930 година.

  1. Захов. † Свещ. Илия Георгиевъ // Македония IV (1051). 16 април 1930. с. 4.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 89.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, София, стр. 652.