Смарагд
Смарагд | |
Парче нешлифован смарагд | |
Общи | |
---|---|
Категория | берили |
Формула (повтаряща се единица) | Be3Al2Si6O18 |
Характеристики | |
Цвят | наситенозелен, жълтозелен, по-рядко синьо-зелен |
Цепителност | несъвършена |
Лом | мидест |
Твърдост по Моос | 7,5 – 8 |
Блясък | стъклен |
Цвят на чертата | бял |
Специфично тегло | 2,68 – 2,9 |
Оптични свойства | силна двуцветност – от наситенозелен до жълто-зелен или синьо-зелен |
Ултравиолетова флуоресценция | силна – някои екземпляри светят под ултравиолетова светлина |
Основни разновидности | |
Находища | Индия, Зимбабве, Египет, Австралия, Танзания, Шри Ланка, и др. |
Смарагд в Общомедия |
Смарагдът (познат и като изумруд[1]) Be3Al2(SiO3)6 е много рядка разновидност на минерала берил, оцветена в наситено зелено от примеси на хром, ванадий и желязо. Етимологията на термина „смарагд“ е свързана с гръцката дума σμάραγδος – „зелен скъпоценен камък“.[2][3][4] Смарагдът е един от най-скъпите камъни от „Голямата четворка“, в която са включени и диамантът, сапфирът и рубинът.
Смарагдът заема привилегировано място сред скъпоценните камъни, известен е от най-дълбока древност и е използван широко както за направа на украшения, така и за извършването на религиозни обреди. Известно е, че в древността смарагдите украсявали съкровищата на най-известните владетели и се добивали в Древен Египет. По-късно са открити и други находища в Шри Ланка, Мадагаскар, ЮАР, Австрия, Австралия, САЩ, Канада, Индия, Танзания и др. В България ограничени залежи на смарагд се срещат в Рила и Източните Родопи. Най-качествените изумруди произхождат от Колумбия, а най-красивата колекция от тези скъпоценни камъни се съхранява в Банката на Република Колумбия в Богота. Тя включва 5 кристала с тегло между 220 и 1795 карата. Най-красивите смарагди са изложени в музея „Топкапъ“ в Истанбул, Смитсониън Инститюшън във Вашингтон и Американския музей по естествена история в Ню Йорк.
Символика, поверия и митове
[редактиране | редактиране на кода]Според преданията Савската царица ги обожавала. Най-известният смарагд е „Смарагдът на Девънширския херцог“, който се пази в Британския музей по естествена история в Лондон. Поради наситения си зелен цвят, смарагдът е считан за символ на вечната пролет и безсмъртието.[5]
Съществуват вярвания, че смарагдите притежават изключителна лечебна сила – укрепват паметта, помагат при безсъние, прогонват лошите сънища, спасяват от зли духове и укрепват сърцето. Наричат смарагда още камък на мъдростта и хладнокръвието.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ изумруд // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 25 април 2024.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 110-112.
- ↑ смарагд // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 25 април 2024.
- ↑ Информация за смарагд, изумруд (Emerald) // mindat.org. Посетен на 9 май 2024. (на английски)
- ↑ Scientists break emerald myths // BBC News. 28 януари 2000. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 426.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 174-176.
- Съкровищата на земята, Скъпоценни камъни ИЗ, Изумруд, Издателска компания Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД, 2011, ISSN 1792 – 1430
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Нешева, Лариса. Експозиция "Минерали на България" // Национален музей "Земята и хората". Посетен на 24 април 2024.
- Смарагд // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
|
|