Иван Цонев

Иван Цонев
	Иван Цонев
български режисьор
Роден	12 септември 1931 г. Гурково, Царство България
Починал	1 декември 2023 г. (92 г.)
	Иван Цонев в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Цонев.

Иван Иванов Цонев е български кинооператор и режисьор.

Биография

Роден е в град Гурково на 12 септември 1931 г. Завършил е Държавното полувисше училище за кинематография и фототехника в София (1954). Творческата си кариера започва в новосъздадения Младежки театър в средата на 1950-те години. Неговите портрети са шедьоври на фотографията.

В Студията за хроникални и документални филми заедно с Юлий Стоянов, Невена Тошева, Едуард Захариев и Оскар Кристанов създават модерна школа на съвременното българско документално кино.

Иван Цонев е сред най-значимите творци на българското операторско майсторство със свой оригинален авторски принос за развитието на българската документалистика, като превърна хроникьорството в изкуство с висока естетическа стойност.

Награди

„Златна роза“ за филма „Дни“ (Варна, 1966)
награда на кинокритиката за филма „Другарска среща“ (1966)
първа награда за филма „30 май – 2 юни“ (VI ФБФ Варна, 1968)
награда на журито за филма „Откраднатият влак“ (ФБФ Варна, 1971)
голямата награда „Пауталия“ за филма „Призивът“ (ФБДФ Кюстендил, 1972),
Втора награда на ФБФ Варна (1972)
първа награда за филма „Лято на надеждите“ (ФБДФ Кюстендил, 1974)
първа награда за филма „Въздухът“ (ФБДФ Кюстендил, 1975)
награда на кинокритиката на МКФ за късометражни филми в Лайпциг, ГДР (1975)
втора награда за филма „Моето село“ (ФБДФ Кюстендил, 1975)
втора награда за филма „Паметници“ (ФБДФ Кюстендил, 1975),
награда „За защита на мира“ на X МКФ в Москва, СССР (1975);
награда за най-добър филм за филма „Шешкинград“ в лицето на творческия екип на ФБКФ Пловдив (1975),
втора награда на оператора на ФБДФ Кюстендил (1975)
награда на СБП за филма „С отворени очи“ в лицето на режисьора и оператора на IX ФБКФ Пловдив (1976)
награда „Златен ритон“ за филма „Захарий Стоянов“ (IX ФБКФ Пловдив, 1976)
награда за най-добър филм за „Любен Каравелов – материали от едно проучване“ в лицето на творческия екип на X ФБКФ Пловдив (1978)
награда „Златен ритон“ за операторска работа на Иван Цонев в съоператорство с Й. Йорданов и Петко Петков за филма „Учители“ (X ФБКФ Пловдив, 1978)
награда „Златен ритон“ за „Вечният музикант“ (XII ФБКФ Пловдив, 1980),
награда „Сребърен гълъб“ на XXIII МКФ за късометражни филми в Лайпциг, ГДР (1980),
специална награда на журито на МКФ за късометражни филми в Лил, Франция (1980)
награда на БНФ в лицето на режисьора и оператора за филма „Дни в Жеравна“ (ФБКФ Пловдив, 1983)
награда на МНП за филма „Из историята на българското образование“ (ФБКФ Пловдив, 1987)
награда „Златен ритон“ за филма „Като на кино“, (ФБКФ Пловдив, 2002 г.)
Грамота и почетен знак на Съюза на българските журналисти „Златно перо“ за дългогодишно достойно присъствие в киножурналистиката (януари 2013 г.)
Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – втора степен (25 май 2015, връчен от президента Росен Плевнелиев на тържествена церемония в Гербова зала на „Дондуков“ 2 в София)

Избрана филмография

Отечествен кинопреглед (Кинохроника), (р+)
Към изобилие, 1959, (оп+)
Страшният смях, 1961, (оп+)
България – осем милиона, 1962, (оп+)
Културен живот № 12, 1963, (оп)
Културен живот № 1, 1964, (оп)
Културен живот № 2, 1964, (оп)
Културен живот № 4, 1964, (оп)
Пристанището, 1964, (оп)
Тролейбус по бул. „Ленин“, 1964, (оп+)
Дни, 1964, (оп)
Нашият празник, 1964, (оп+)
Наши хоризонти, 1964, (оп+)
Толкова ли съм лош!, 1965, (оп)
Сол, 1965, (оп) две версии спрени от тогавашната цензура и неизлъчени никога
Бургаски окръг отдалеч и отблизо, 1965, (оп)
България – земя, хора, слънце, 1966, (оп)
Страници от историята на една култура, 1966, (оп)
Ястребино, 1966, (оп+)
Другарска среща, 1966, (оп)
Панаирът в Лайпциг, 1966, (оп)
Клоунада, 1966, (оп)
Културен живот № 3, 1966, (оп+)
План, (от поредицата „Фокус“) 1966, (оп)
Един плюс един, 1967, (оп)
Сурвачката, 1967, (оп)
Театър на поезията и естрадата, 1967, (оп)
Малката художничка, 1967, (оп)
Възпоминание за гъбното лято, 1967, (оп)
Хроника от България № 1, 1967, (оп+)
30 май – 2 юни 1967, (оп)
Хроника от България № 3, 1967, (оп)
Флоренция, 1968, (оп)
Изкуството на Сиена, 1968, (оп)
Кореком (реклама), 1968, (оп)
На родна земя, 1968, (оп)
Тракт, 1968, (оп)
Път през годините, 1968, (оп)
Измерения, 1968, (оп)
Небето на Велека, (спрян/непускан по екраните в България) (игр) 1968, (оп)
Неизвестният от Сиена, 1969, (оп)
Сватби и разводи, 1969, (оп)
Банскалии, 1969, (оп)
Биографична справка, 1969, (оп)
Великотърновски окръг, 1969, (оп)
Един век БАН, 1969, (оп+)
Стомана, 1970, (оп)
Откраднатият влак, (игр) 1971, (оп)
Младостта на един завод, 1971, (оп)
Призивът, 1972, (оп)
Георги Димитров и синдикалното движение, 1972, (оп)
Свободното време, 1972, (оп)
Банско, 1973, (р, оп)
По долината на Струма, 1973, (р, оп)
Мелник, 1973, (р, оп)
Берлински диалози, 1973, (оп)
Лято на надеждите, 1973, (оп)
Изпращане, 1974, (оп)
Моето село, 1974, (р, оп)
Шешкинград, 1974, (оп)
Съвършенство, 1974, (оп+)
Въздухът, 1975, (оп)
Паметници, 1975, (оп)
Неделните мачове, (игр) 1975, (оп)
Уловени мигове, 1975, (оп)
Захари Стоянов, 1975, (оп)
Островът, 1975, (оп)
Провинциалисти, 1975, (оп)
Златният, 1976, (оп)
С отворени очи, 1976, (оп)
След години, 1977, (оп)
Моми, 1977, (оп)
Художникът Г. Попов – Джон, 1977, (оп)
Броени дни, 1977, (оп+)
Спомени от едно пътуване, 1978, (р, оп)
Търновските учредители, 1978, (оп)
След делото, 1978, (оп)
Испански кооперативи, 1978, (оп)
Учители, 1978, (оп+)
Варненската опера в Испания, 1978, (оп)
Любен Каравелов – материали от едно проучване, 1979, (оп)
Срещи с Анджей Вайда, 1979, (оп+)
Вечният музикант, 1979, (оп)
Там край реката, 1979, (оп)
Къща-музей, 1980, (р, оп)
Антонио Гауди, 1980, (оп)
Срещи в Добруджа, 1980, (оп)
Димитровският призив, 1980, (оп)
Трети на Олимп – Злато, 1981, (р, оп+)
След прожекцията на филма, 1982, (оп+)
Делниците на бай Георги и Елинка, 1982, (р, оп)
Дни в Жеравна, 1982, (оп)
Към биографията на Димитров, 1982, (оп)
Ден преди юбилея, 1982, (оп)
Жътва, 1982, (р, оп)
5 дни от живота на Димитров, 1982, (оп)
Воини-строители, 1983, (р, оп)
Край синия Дунав, 1983, (оп)
Село край море, 1983, (р, оп)
Още веднъж за процеса, 1983, (оп)
Три срещи с фашизма, 1984, (оп+)
Първите 20 години, 1984, (оп+)
Дъщерята на посланика Дод, 1985, (оп)
Един майстор на цигулки, 1985, (р)
Среща на Елба, 1985, (оп)
Елпром – Троян, 1985, (р)
По начин най-благороден, 1985, (оп+)
Из историята на българското образование, 1985, (р+)
Априлското въстание, 1986, (р, оп)
Песни от земята, 1986, (оп)
Алтернативата, 1987, (оп)
Николай Павлович, 1987, (р, оп)
Момчето, което наричаха „Господин Възхищение“, 1987, (оп)
Равносметка, 1987, (оп)
Един ден в Розовата долина, (видео) 1987, (р, оп)
Ловеч – 24 градуса източно от Гринуич, (видео) 1987, (р, оп)
Интер-програма, (видео) 1987, (р, оп+)
Благополучен случай, 1988, (оп+)
Кипровец – една българска надежда, 1988, (оп+)
С пагони на поручик, 1988, (оп)
Дух в бутилка, 1988, (р, оп)
За Ернрот – без пристрастия, 1998, (оп)
Конституцията като история (Търновската конституция), 1998, (оп)
Невероятният Каблешков, 1999, (оп)
Като на кино, 2002, (оп)
Другарски срещи, 2004, (режисьор и оператор. Единственият филм заснет документално в продължение на 40 години с едни герои.

Външни препратки

Иван Цонев в Internet Movie Database
Иван Цонев: „Най-трудно се прави простичкият филм“
Кинооператорът Иван Цонев