Направо към съдържанието

Еда Кризеова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еда Кризеова
Eda Kriseová
Еда Крисеова на Панаира на книгата в Острава през 2011 г.
Еда Крисеова на Панаира на книгата в Острава през 2011 г.
Родена18 юли 1940 г. (84 г.)
Професияписател, журналист
Националност Чехословакия,
 Чехия
Активен период1968 –
Жанрдрама, исторически роман, детска литература, мемоари, пътепис, сатира, документалистика
Известни творби„Вацлав Хавел – поет и президент“
Наградинаграда „Егон Хостовски“
СъпругЙозеф Платц
Деца2, вкл. Магдалена Плацова
Еда Кризеова в Общомедия

Еда Кризеова (на чешки: Eda Kriseová) е чешка журналистка и писателка.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Еда Кризеова е родена на 18 юли 1940 г. в Прага, Протекторат на Бохемия и Моравия, в творческо семейство. Баща ѝ е архитект и професор по градско планиране, а майка ѝ е скулптор. След завършване на гимназията през 1957 г. работи към седмичника Svět v obrazech и за кратко във всекидневника „Млада фронта“. В периода 1958 – 1962 г. следва в Института по просвещение и журналистика към Факултета по изкуствата на Карловия университет.[1][2]

След дипломирането си работи като репортер на списание Mladý svět, а от 1967 г. е репортер на „Литературни новини“, където публикува основно репортажи по вътрешни социални проблеми. В периода 1965 – 1969 г. посещава редица страни като част от проекти на международни организации за доброволна помощ на развиващите се страни: работи с американски квакери през 1965 г. в Турция, със Service Civil International през 1966 г. в Япония и 1967 г. в Сицилия, през 1968 г. тя работи с млади творци, студенти и интелектуалци в Израел, както и на други места. От тези ѝ пътувания по света получава идеи за своята проза и репортажи. През 1966 г. получава награда „Юлиус Фучик“.[1][2]

След Пражката пролет през 1968 г. става репортер на списание Listy и работи там до забраната му си по политически причини през 1969 г., като след това ѝ е забранено да упражнява журналистическата професия. През 1969 г. започва работа в Института за теория и история на масмедиите към Карловия университет, а през 1974 – 1976 г. работи в Архива на Карловия университет. От средата на 70-те години принадлежи към кръга на пражкото дисидентство.[1]

Първата ѝ книга, сборникът с разкази „Пътят на кръста“ (Křížová cesta kočárového kočího), е издаден в самиздатПетлице“ през 1977 г. Книгата получава наградата „Егон Хостовски“. Освен в самиздат публикува и в издателства в изгнание, а техни преводи също излизат от началото на 80-те години.[1]

След кадифената революция, от ноември 1989 г. работи в Координационния център на Гражданския форум и е говорител на Вацлав Хавел. От януари 1990 г. до оставката на Хавел като президент през юли 1992 г. работи като съветник на президента на републиката – директор е на за жалби и е неформален говорител по въпросите на половете. Участва в Световните женски конгреси в Дъблин, Ирландия, и Тайпе, Тайван. От юли 1992 г. е на свободна практика.[1][2]

След 1990 г. прави авторски четения в САЩ, Германия, Холандия, Франция, Австрия, Южна Африка, Замбия, Кения и др. В периода 1990 – 2008 г. е член на борда на Литературния проект за Централна и Източна Европа. Изнася лекции в университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон и е била гост в други университети. Има многократно творчески пребивава в Германия и Швейцария. Поради увлечението се по практикуването на йога посещава различни йога центрове в Индия, което значително отразява в нейната литературна работа, както и престоя ѝ в Африка на юг от Сахара (2008 и 2009 г.).[1]

Тя е член на ПЕН клуба, на Асоциацията на писателите, на Дружеството на Кафка и на борда на директорите на Фондация „Книжен проект за Централна и Източна Европа“ в Амстердам.[1]

Омъжена е за филмовия и телевизионен режисьор Йозеф Платц. Имат две дъщери, едната, от които – Магдалена Платцова, е също е писателка, преводачка и журналистка.[1]

Еда Кризеова живее със семейството си в Прага.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Pompejanka (1980)[3][1][2]
  • Ryby raky (1991)
  • Kočičí životy (1997)
  • Misericordia (1999)
  • Perchta z Rožmberka aneb Bílá paní (2001)
  • Mezi pannou a babou (2018)
  • Křížová cesta kočárového kočího (самиздат 1977) – разкази, награда „Егон Хостовски“[3][1][2]
  • Sluneční hodiny (1978)
  • Arboretum (1991)
  • Klíční kůstka netopýra a jiné povídky (1994) – 3 разказа
  • Co se stalo... 1981 – 1987 (1994)
  • Jméno, Milost, Ráchel (2007)
  • Mluvící hora (2021)
  • Terezka a Majda na horách (2001)[1][2]
  • Prázdniny s bosonožkou (2007)
  • Já & ponsko (1968) – пътепис, в сборника „Putování bez fraku“[3][1][2]
  • Václav Havel: Životopis (1991)
    Вацлав Хавел – поет и президент, изд. „БАН“ (1992), прев. Светла Христова, Владимир Пенчев
  • Čísi svět (2004) – литературни факти
  • Necestou slečny H. a dnešní Afrikou (2010)
  • Duši, tělo opatruj (2014) – пътепис
  • Václav Havel – Jediný autorizovaný životopis (2014)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eda Kriseová в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​