Европейско първенство по футбол
Европейско първенство по футбол UEFA European Championship | |
Купата на Европейското първенство | |
Вид спорт | Футбол |
---|---|
Основан | 1958 |
Брой отбори | 24 (на финалите) 55 (право на участие в квалификации) |
Континент | Европа (УЕФА) |
Настоящ победител | Испания (4-та титла) |
Уебсайт | УЕФА Евро |
Европейско първенство по футбол 2024 | |
Европейско първенство по футбол в Общомедия |
Европейското първенство по футбол е най-значимото състезание на континентално ниво за националните отбори по футбол в Европа. Организира се от УЕФА и се провежда на всеки четири години – за първи път през 1960 г. под името Купа на европейските нации, като сегашното си име получава през 1968 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Идеята за провеждането му принадлежи на френския журналист Габриел Ано, а инициативата по осъществяването – на генералния секретар на Френската футболна федерация Анри Делоне. На конгреса на УЕФА в Стокхолм на 27 януари 1958 г. е взето решение (с 15 гласа „за“ и 13 „против“) за провеждането на турнир за Купата на европейските нации. Наградата за победителя е голяма сребърна амфора, носеща името на междувременно починалия Анри Делоне. Турнирът се провежда през четири години между световните шампионати. Първите два турнира се играят по системата на отстраняване в преки двубои при взаимно гостуване. Полуфиналите, както и финалът и мачът за трето място се играят в някоя от страните-полуфиналистки.
В следващите три турнира (1968, 1972 и 1976 г.) участниците предварително са разделени по жребий в осем квалификационни групи, където се играе на принципа „всеки срещу всеки“. Победителите образуват четвъртфинални двойки като излъчват четири състава, които играят в една от страните-полуфиналистки за 1-во и 3-то място.
В следващите четири турнира (1980, 1984, 1988 и 1992 г.) класирането отново става с предварителни групи, но във финалния кръг участват осем отбора, разделени в две групи по четири, в които се играе също на принципа „всеки срещу всеки“. През 1980 г. победителите в двете групи играят на финал, а класиралите се втори – за трето място. От 1984 г. до 1992 г. първите два отбора в двете групи формират две полуфинални двойки, победителите от които отиват на финал, а мач за трето място не се играе.
На турнирите от 1996 до 2012 г. финалистите са вече 16, разделени в четири групи по четири отбора (играе се по системата „всеки срещу всеки“), като победителите в групите образуват четвъртфинални двойки, новите победители – полуфинални двойки и съответно победителите в полуфиналите играят на финала.
На първенствата през 1996 и 2000 г. при равенство в резултата на етапа на директните елиминации се използва правилото за „златен гол“, а през 2004 г. – за „сребърен гол“. Тъй като и двата регламента предизвикват отрицателни оценки сред мнозинството от специалистите и публиката, от първенството през 2008 г. победителят в мача след равенство в редовното време се определя отново по станалия „класически“ начин.
Формат
[редактиране | редактиране на кода]Квалификации
[редактиране | редактиране на кода]За финалната фаза на последното европейско първенство се класират директно първите два отбора от всяка от деветте квалификационни групи (общо 18), както и отборът с най-висок актив от заелите трето място в тях. Останалите завършили на трето място отбори (осем) посредством четири баража излъчват останалите четири участници (домакинът Франция се класира по право).
Групите за квалификациите се съставят от комитет на УЕФА като се използва принципа на урните като всеки отбор попада в урна според това какво е постигнал в предните квалификации за европейско и световно първенсто. За да се определи точно кой отбор в коя урна да бъде сложен се прави ранглиста, за чието подреждане се вземат предвид всички спечелени точки разделени на броя на изиграните мачове. В случай че отборът е бил домакин на предишно първенство се взема предвид друга по-ранна квалификация. Ако при това подреждане два отбора имат еднакъв коефициент се взема предвид;
- Коефициента от мачовете играни в последните две квалификации.
- Средна голова разлика.
- Среден брой вкарани голове.
- Среден брой вкарани голове като гост.
- Теглене на жребий.
Квалификационната фаза се играе в групов формат. Състава на групите се определя от жребий. Жребия се извършва преди да започнат квалификациите за световно първенство. За ЕВРО'2016 квалификационната фаза се състои от девет групи, една с пет отбора, а останалите с по шест.
Ако в крайното класиране два или повече отбора имат еднакъв брой точки те се подреждат според:
- Най-много точки от мачовете между „спорещите“ отбори.
- Голова разлика от мачовете между „спорещите“ отбори.
- Най-много вкарани гола от мачовете между „спорещите“ отбори.
- Най-много вкарани гола като гост от мачовете между „спорещите“ отбори.
- Резултати от всички мачове:
- Голова разлика.
- Най-много вкарани гола.
- Най-много вкарани гола като гост.
- Коефициент за честна игра.
- Жребий.
Финални турнири
[редактиране | редактиране на кода]До 1976 г. във финалната фаза на турнира участват само 4 отбора. От 1980 г. участват 8 отбора, от 1996 г. до 2012 г. – 16, а от 2016 г. броят на участниците е увеличен на 24 отбора.
Отборите, които участват на финалния турнир, се определят от серия квалификационни мачове. През 1960 и 1964 г. се играят плейофи с разменено гостуване, от 1968 г. се играе първо в квалификационни групи и след това плейофи, като домакинът на финалния кръг се определя между един от четирите отбора достигнали полуфиналите. От 1980 г. отборът – домакин не участва в квалификации и се класира автоматично. Пак от 1980 г. до 1992 г. за финалния турнир се класират победителите в квалификационните групи. От 1996 г. до 2012 г. за финалната фаза се класират победителите в квалификационните групи, като тези заели второ място играят баражи.
За първи път през 2016 г. на турнира участват 24 отбора, разделени в шест групи по четири на принципа „всеки срещу всеки“. Първите два отбора от всяка група, както и четирите отбора с най-висок актив от класиралите се на трето място в групите се класират за осминафиналите. От там до финала се играе на принципа на директната елиминация.
Ако в етапа на пряка елиминация се постигне равен резултат, се играят две продължения от по 15 минути. Ако след продълженията резултатът остане равен, се изпълняват по пет дузпи. Ако след тях резултатът е все още равен, се изпълнява по една дузпа за всеки отбор до излъчване на победителя.
Първо европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]В квалификациите участват 17 отбора, като само Ейре и Чехословакия играят предварителен кръг. България играе с Югославия и след 0:2 в Белград и 1:1 в София отпада. Полуфинали: СССР – Чехословакия 3:0, Югославия – Франция 5:4. За трето място: Чехословакия – Франция 2:0. Финал на 10 юли 1960 г., Париж, стадион „Парк де Пренс“, 18 000 зрители, съдия А. Елис (Англия): СССР – Югославия 2:1 след продължения (в редовното време 1:1) – 0:1 Галич (43), 1:1 Метревели (49), 2:1 В. Понеделник (113). Европейски шампион СССР: Яшин, Чохели, Масльонкин, Крутиков, Войнов, Нето, Метревели, В. Иванов, Понеделник, Бубукин, Месхи. Голмайстори: В. Иванов и В. Понеделник (СССР), Д. Йеркович и М. Галич (Югославия), Ф. Ет (Франция) – по 2 гола.
Второ европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]В квалификациите участват 29 страни, като за осминафиналите по право се класира СССР като настоящ първенец. България отстранява в предварителните срещи Португалия след 3:1 в София, 1:3 в Лисабон и 1:0 в трети мач в Рим, но на осминафиналите губи от Франция след 1:0 в София и 1:3 в Париж. Полуфинали: Испания – Унгария 2:1, СССР – Дания 3:0. За трето място: Унгария – Дания 3:1. Финал на 21 юни 1964 г., Мадрид, стадион „Сантяго Бернабеу“, 120 000 зрители, съдия А. Холанд (Англия): Испания – СССР 2:1 – 1:0 Переда (6), 1:1 Хусаинов (8), 2:1 Марселино (84). Европейски шампион Испания: Ирибар, Ривиля, Оливеля, Калехо, Фусте, Зоко, Амансио, Переда, Марселино, Суарес, Лапетра. Голмайстори: Ф. Бене и Д. Новак (Унгария), Е. Переда (Испания) – по 2 гола.
Трето европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]За първи път участващите 31 отбора са разделени в 8 квалификационни групи. България играе с Португалия 1:0 в София и 0:0 в Лисабон, с Швеция 3:0 в София и 2:0 в Стокхолм, с Норвегия 4:2 в София и 0:0 в Осло и става победител в групата. На четвъртфиналите България отстъпва на бъдещия шампион Италия след 3:2 в София и 0:2 в Неапол, като това е най-доброто представяне на българския отбор в историята на европейските първенства. Полуфинали: Югославия – Англия 1:0, Италия – СССР 0:0, след жребий се класира Италия.
За трето място: Англия – СССР 2:0.
Финал на 8 юни 1968 г. в Рим, стадион „Олимпико“, 70 000 зрители, съдия Г. Дийнст (Швейцария): Италия – Югославия 1:1 – 0:1 Джаич (39), 1:1 Доменгини (81). Втори мач на 10 юни 1968 г., Рим, стадион „Олимпико“, 55 000 зрители: Италия – Югославия 2:0 – 1:0 Рива (12), 2:0 Анастази (31). Европейски шампион Италия: Дзоф, Бургнич, Факети, Розато, Гуарнери, Салваторе, Доменгини, Де Систи, Мацола, Анастази, Рива. Голмайстор: Д. Джаич (Югославия) – 2 гола.
Четвърто европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Участват 32 страни, разпределени в 8 групи. България играе с Унгария 3:0 в София и 0:2 в Будапеща, Франция 2:1 в София и 1:2 в Нант, Норвегия 1:1 в София и 4:1 в Осло, но остава втора в групата. Полуфинали: ФРГ – Белгия 2:1, СССР – Унгария 1:0. За трето място: Белгия – Унгария 2:1. Финал на 18 юни 1972 г., Брюксел, стадион „Хейзел“, 45 000 зрители, съдия Ф. Маршал (Австрия): ФРГ – СССР 3:0 – 1:0 Г. Мюлер (27), 2:0 Вимер (52), 3:0 Г. Мюлер (58). Европейски шампион ФРГ: Майер, Хьотгес, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес, Нетцер, Вимер, Хайнкес, Г. Мюлер, Кремерс. Голмайстор: Г. Мюлер ФРГ – 4 гола.
Пето европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Участват 32 страни, разпределени в 8 групи. България играе с ФРГ 1:1 в София и 0:1 в Щутгарт, Гърция 3:3 в София и 1:2 в Атина, Малта 5:0 в София и 2:0 в Ла Валета и се класира трета в групата. Полуфинали: Чехословакия – Холандия 3:1 след продължения (в редовното време 1:1), ФРГ – Югославия 4:2 след продължения (в редовното време 2:2). За трето място: Холандия – Югославия 3:2 след продължения (в редовното време 2:2). Финал на 20 юни 1976 г., Белград, стадион „Цървена звезда“, 45 000 зрители, съдия С. Гонела (Италия): Чехословакия – ФРГ 5:3 след дузпи (в редовното време и след продължения 2:2) – 1:0 Швехлик (8), 2:0 Добиаш (25), 2:1 Д. Мюлер (28), 2:2 Хьолценбайн (90). Европейски шампион Чехословакия: Виктор, Пиварник, Ондруш, Чапкович, Гьог, Добиаш, Паненка, Модер, Масни, Швехлик, (Весели, Юркемик, Нехода). Голмайстор: Д. Мюлер (ФРГ) – 4 гола.
Шесто европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Участват 32 страни, разпределени в 8 групи без Италия, която се класира по право като домакин. България играе с Англия 0:3 в София и 0:2 в Лондон, Ейре 1:0 в София и 0:3 в Дъблин, Северна Ирландия 0:2 в София и 0:2 в Белфаст, Дания 3:0 в София и 2:2 в Копенхаген и остава предпоследна в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа: Чехословакия – ФРГ 0:1, Холандия – Гърция 1:0, ФРГ – Холандия 3:2, Гърция – Чехословакия 1:3, Холандия – Чехословакия 1:1, Гърция – ФРГ 0:0. Класиране: ФРГ 5 т. 4 – 2, Чехословакия 3 т. 4 – 3, Холандия 3 т. 4 – 4, Гърция 1 т. 1 – 4. Втора: Белгия – Англия 1:1, Испания – Италия 0:0, Белгия – Испания 2:1, Англия – Италия 0:1, Испания – Англия 1:2, Италия – Белгия 0:0. Класиране: Белгия 4 т. 3 – 2, Италия 4 т. 1:0, Англия 3 т. 3 – 3, Испания 1 т. 2 – 4. За трето място: Чехословакия – Италия 10:9 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1). Финал на 22 юни 1980 г., Рим, стадион „Олимпико“, 50 000 зрители, съдия Н. Райня (Румъния): ФРГ – Белгия 2:1 – 1:0 Хрубеш (10), 1:1 Ван дер Ейкен (71-дузпа), 2:1 Хрубеш (88). Европейски шампион ФРГ: Шумахер, Калтц, Щилике, К. Х. Фьорстер, Дитц, Шустер, Бригел, Х. Мюлер, Румениге, Хрубеш, Кл. Алофс, (Кулман). Голмайстор: Кл. Алофс ФРГ – 3 гола.
Седмо европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Участват 33 страни, разпределени в 7 групи без домакина Франция. България играе с Югославия 0:1 в София и 2:3 в Сплит, Уелс 0:1 в Рексъм и 1:0 в София, Норвегия 2:2 в София и 2:1 в Осло, но остава трета в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа:Франция – Дания 1:0, Белгия – Югославия 2:0, Франция – Белгия 5:0, Дания – Югославия 5:0, Франция – Югославия 3:2, Дания – Белгия 3:2. Класиране: Франция 6 т. 9 – 2, Дания 4 т. 8 – 3, Белгия 2 т. 4 – 8, Югославия 0 т. 2 – 10. Втора: ФРГ – Португалия 0:0, Румъния – Испания 1:1, ФРГ – Румъния 2:1, Португалия – Испания 1:1, ФРГ – Испания 0:1, Португалия – Румъния 1:0. Класиране: Испания 4 т. 3 – 2, Португалия 4 т. 2 – 1, ФРГ 3 т. 2 – 2, Румъния 1 т. 2 – 4. Полуфинали: Испания – Дания 6:5 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1), Франция – Португалия 3:2 след продължения (в редовното време 1:1). Мач за трето място не се играе. Финал на 27 юни 1984 г., Париж, стадион „Парк де Пренс“, 50 000 зрители, съдия В. Христов (Чехословакия): Франция – Испания 2:0 – 1:0 Платини (57), 2:0 Белон (90). Европейски шампион Франция: Батс, Босис, Льо Ру, Домерг, Батистон, Аморос, Тигана, Жирес, Платини, Фернандес, Лакомб, (Женжини, Белон). Голмайстор: М. Платини Франция – 9 гола (рекорд).
Осмо европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Участват 32 страни, разделени в 7 групи, а домакинът ФРГ се класира направо. България играе с Ейре 2:1 в София и 0:2 в Дъблин, Белгия 1:1 в Брюксел и 2:0 в София, Люксембург 4:1 в Люксембург и 3:0 в София, Шотландия 0:0 в Глазгоу и 0:1 в София, като след последната загуба остава втора в групата след Ейре и не се класира за финалния турнир.
Финалистите са разделени в две групи.
Първа група:
ФРГ – Италия 1:1, ФРГ – Дания 2:0,
Дания – Испания 2:3, Италия – Испания 1:0,
ФРГ – Испания 2:0, Италия – Дания 2:0.
Класиране:
Втора група:
Англия – Ейре 0:1, Холандия – СССР 0:1,
Англия – Холандия 1:3, Ейре – СССР 1:1,
Англия – СССР 1:3, Ейре – Холандия 0:1.
Класиране:
Полуфинали: ФРГ – Холандия 1:2, СССР – Италия 2:0.
Финал на 25 юни 1988 г., Мюнхен, Олимпийски стадион, 72308 зрители, съдия Мишел Вотро (Франция):
Холандия – СССР 2:0 – 1:0 Гулит (33), 2:0 Ван Бастен (54).
Европейски шампион Холандия:
Ван Брьокелен, Ван Аерле, Р. Куман, Рийкард, А. Мюрен, Ван Тигелен, Ваненбург, Вутерс, Ван Бастен, Гулит, Е. Куман, (Босман, Кифт, Суврийн, Ван’т Шип).
Голмайстор: Ван Бастен (Холандия) – 5 гола.
Девето европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Участват 33 страни, разделени в 7 групи, а Швеция се класира като домакин. България играе с Швейцария 0:2 в Женева и 2:3 в София, Шотландия 1:1 в София и 1:1 в Глазгоу, Румъния 3:0 в Букурещ и 1:1 в София, Сан Марино 3:0 в Сан Марино и 4:0 в София и остава трета в групата. Югославия се класира за финалите, но поради наложеното ембарго от ООН е заменена с Дания, която става шампион. Финалистите са разделени в две групи – първа: Швеция – Англия 2:1, Франция – Дания 1:2, Англия – Франция 0:0, Швеция – Дания 1:0, Дания – Англия 0:0, Швеция – Франция 1:1. Класиране: Швеция 5 т. 4 – 2, Дания 3 т. 2 – 2, Франция 2 т. 2 – 3, Англия 2 т. 1 – 2. Втора: Холандия – Германия 3:1, Шотландия – ОНД 3:0, Шотландия – Германия 0:2, Холандия – ОНД 0:0, Холандия – Шотландия 1:0, ОНД – Германия 1:1. Класиране: Холандия 5 т. 4 – 1, Германия 3 т. 4 – 4, Шотландия 2 т. 3 – 3, ОНД 2 т. 1 – 4. Полуфинали: Швеция – Германия 2:3, Дания – Холандия 7:6 след дузпи (в редовното време и след продължения 2:2). Финал на 26 юни 1992 г., Гьотеборг, стадион „Улеви“, 50 000 зрители, съдия Б. Галер (Швейцария): Дания – Германия 2:0 – 1:0 Йенсен (19), 2:0 Вилфорт (78). Европейски шампион Дания: Шмайхел, Сивебек, Кристиянсен, К. Нилсен, Олсен, Пиехник, (Кристофт), Йенсен, Вилфорт, Ларсен, Поулсен, Б. Лаудруп. Голмайстори: Х. Ларсен (Дания), Д. Бергкамп (Холандия), К. Х. Ридле (Германия) и Т. Бролин (Швеция) – по 3 гола.
Десето европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Участват 47 страни, разделени в 8 групи, а Англия се класира като домакин. България играе с Германия 3:2 в София и 1:3 в Берлин, Уелс 3:0 в Кардиф и 3:1 в София, Грузия 2:0 в София и 1:2 в Тбилиси, Молдова 4:1 в София и 3:0 в Кишинев, Албания 3:0 в София и 1:1 в Тирана, като се класира на второ място в групата и за първи път добива право на участие във финалния кръг. Финалистите са разделени в 4 групи по 4 отбора –
- „А“:
- Класиране: Англия 7 т. 7 – 2, Холандия 4 т. 3 – 4, Шотландия 4 т. 1 – 2, Швейцария 1 т. 1 – 4.
- „Б“:
- Класиране: Франция 7 т. 5 – 2, Испания 5 т. 4 – 3, България 4 т. 3 – 4, Румъния 0 т. 1 – 4.
- „Ц“:
- Класиране: Германия 7 т. 5 – 0, Чехия 4 т. 5 – 6, Италия 4 т. 3 – 3, Русия 1 т. 4 – 8.
- „Д“:
- Дания – Португалия 1:1
- Хърватия – Турция 1:0
- Португалия – Турция 1:0
- Хърватия – Дания 3:0
- Дания –Турция 3:0
- Португалия – Хърватия 3:0
- Класиране:Португалия 7 т. 5 – 1, Хърватия 6 т. 4 – 3, Дания 4 т. 4 – 4, Турция 0 т. 0 – 5.
- Четвъртфинали:
- Полуфинали:
- Финал на 30 юни 1996 г., Лондон, стадион Уембли, 74 000 зрители, съдия П. Пайрето (Италия): Германия – Чехия 2:1 след „Златен гол“ в продълженията (редовното време 1:1) – 0:1 Бергер (60-дузпа), 1:1 Бирхоф (73), 2:1 Бирхоф (94). Европейски шампион Германия
- Голмайстор: А. Шиърър (Англия) – 5 гола.
Единадесето европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Участват 48 страни, разделени в 9 групи, а Белгия и Холандия като домакини се класират по право. България играе с Англия 0:0 в Лондон и 1:1 в София, Полша 0:3 в Бургас и 0:2 във Варшава, Швеция 0:1 в Бургас и 0:1 в Стокхолм, Люксембург 2:0 в Люксембург и 3:0 в София, като остава четвърта в групата. Финалистите са разделени в 4 групи по 4 отбора –
- „А“:
- Германия – Румъния 1:1
- Португалия – Англия 3:2
- Португалия – Румъния 1:0
- Англия – Германия 1:0
- Румъния – Англия 3:2
- Португалия – Германия 3:0
- Класиране: Португалия 9 т. 7 – 2, Румъния 4 т. 4 – 4, Англия 3 т. 5 – 6, Германия 1 т. 1 – 5.
- „Б“:* Белгия – Швеция 2:1
- Класиране: Италия 9 т. 6 – 2, Турция 4 т. 3 – 2, Белгия 3 т. 2 – 5, Швеция 1 т. 2 – 4.
- „Ц“: Норвегия – Испания 1:0
- Класиране: Испания 6 т. 6 – 5, Югославия 4 т. 7 – 7, Норвегия 4 т. 1 – 1, Словения 2 т. 4 – 5.
- „Д“: Франция – Дания 3:0
- Класиране: Холандия 9 т. 7 – 2, Франция 6 т. 7 – 4, Чехия 3 т. 3 – 3, Дания 0 т. 0 – 8.
- Четвъртфинали:
- Полуфинали:
- Франция – Португалия 2:1 след „Златен гол“ (в редовното време 1:1)
- Италия – Холандия 3:1 след дузпи, (0:0 в редовното време и след продължения).
- Финал на 2 юли 2000 г., Ротердам, стадион „Де Кюип“, 51 000 зрители, съдия А. Фриск (Швеция): Франция – Италия 2:1 след „Златен гол“ (1:1 в редовното време) – 0:1 Делвекио (56), 1:1 Вилтор (90), 2:1 Трезеге (103). Европейски шампион Франция: Бартез, Тюрам, Лизаразу, Блан, Десаи, Виейра, Дешам, Зидан, Джоркаеф, Анри, Дюгари (Пирес, Трезеге, Вилтор, Лама, Кандела, Карембьо, Анелка).
- Голмайстори: С. Милошевич (Югославия) и П. Клуйверт (Холандия) – по 5 гола.
Дванадесето европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Тринадесето европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Четиринадесето европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Петнадесето европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Шестнадесето европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Седемнадесето европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Осемнадесето европейско първенство
[редактиране | редактиране на кода]Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Забележка: От 1984 г. не се играе мач за определяне на трето и четвърто място.
Финалисти
[редактиране | редактиране на кода]Отбори (12) | Победители (10) | Подгласници (9) | Финалисти |
---|---|---|---|
Испания | 4 (1964*, 2008, 2012, 2024) | 1 (1984) | 5 |
Германия | 3 (19721, 19801, 1996) | 3 (19761, 1992, 2008) | 6 |
Италия | 2 (1968, 2020) | 2 (2000, 2012) | 4 |
Франция | 2 (1984*, 2000) | 1 (2016*) | 3 |
Русия | 1 (19602) | 3 (19642, 19722, 19882) | 4 |
Чехия | 1 (19763) | 1 (1996) | 2 |
Португалия | 1 (2016) | 1 (2004*) | 2 |
Нидерландия | 1 (1988) | – | 1 |
Дания | 1 (1992) | – | 1 |
Гърция | 1 (2004) | – | 1 |
Англия | – | 2 (2020, 2024) | 2 |
Сърбия | – | 2 (19604, 19684) | 2 |
Белгия | – | 1 (1980) | 1 |
* домакини
1 като Западна Германия
2 като СССР
3 като Чехословакия
4 като Югославия
Вечна класация
[редактиране | редактиране на кода]На жълт фон са означени отборите, които са били европейски шампиони, на зелен – участниците във финални турнири, а на черен – отборът на ГДР, съществувал до 1992 г. Към Германия са включени резултатите на ФРГ, към Русия – на СССР, към Чехия – на Чехословакия, към Сърбия – на Югославия.
Квалификации и финални турнири
[редактиране | редактиране на кода]Отбор | Турнира | Мача | П | Р | З | ВГ | ДГ | Т | Т % | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1. | Германия | 12 | 98 | 69 | 20 | 9 | 237 | 61 | 227 | 2,32 |
2. | Испания | 15 | 115 | 81 | 16 | 18 | 283 | 86 | 259 | 2,25 |
3. | Англия | 13 | 100 | 66 | 24 | 10 | 221 | 58 | 222 | 2,22 |
4. | Чехия | 15 | 116 | 76 | 21 | 19 | 238 | 91 | 249 | 2,15 |
5. | Хърватия | 6 | 62 | 40 | 14 | 8 | 118 | 39 | 133 | 2,15 |
6. | Нидерландия | 13 | 109 | 71 | 15 | 23 | 250 | 85 | 228 | 2,09 |
7. | Русия | 15 | 120 | 73 | 29 | 18 | 235 | 86 | 248 | 2,07 |
8. | Италия | 13 | 108 | 64 | 30 | 14 | 187 | 72 | 222 | 2,06 |
9. | Франция | 13 | 102 | 59 | 26 | 17 | 206 | 85 | 203 | 1,99 |
10. | Португалия | 14 | 107 | 61 | 24 | 22 | 194 | 101 | 207 | 1,93 |
11. | Румъния | 15 | 115 | 59 | 35 | 21 | 208 | 101 | 212 | 1,84 |
12. | Швеция | 13 | 104 | 55 | 23 | 26 | 174 | 102 | 188 | 1,81 |
13. | Сърбия | 14 | 104 | 55 | 25 | 24 | 186 | 109 | 187 | 1,80 |
14. | Белгия | 13 | 104 | 49 | 26 | 29 | 170 | 112 | 173 | 1,66 |
15. | Шотландия | 13 | 110 | 52 | 26 | 32 | 166 | 119 | 182 | 1,65 |
16. | Гърция | 14 | 109 | 52 | 22 | 35 | 158 | 122 | 178 | 1,63 |
17. | Дания | 15 | 115 | 53 | 26 | 36 | 185 | 139 | 185 | 1,61 |
18. | Полша | 14 | 100 | 44 | 27 | 29 | 164 | 110 | 159 | 1,59 |
19. | Словакия | 6 | 60 | 28 | 10 | 22 | 94 | 77 | 94 | 1,57 |
20. | ГДР | 8 | 46 | 20 | 12 | 14 | 76 | 57 | 72 | 1,57 |
21. | Украйна | 5 | 54 | 23 | 15 | 16 | 73 | 53 | 84 | 1,56 |
22. | Република Ирландия | 15 | 121 | 50 | 36 | 35 | 183 | 136 | 186 | 1,54 |
23. | България | 15 | 113 | 49 | 26 | 38 | 157 | 120 | 173 | 1,53 |
24. | Австрия | 14 | 99 | 45 | 16 | 38 | 183 | 146 | 151 | 1,53 |
25. | Швейцария | 13 | 92 | 39 | 22 | 31 | 153 | 116 | 139 | 1,51 |
26. | Унгария | 15 | 121 | 52 | 26 | 43 | 197 | 161 | 182 | 1,50 |
27. | Турция | 15 | 110 | 44 | 27 | 39 | 134 | 149 | 159 | 1,45 |
28. | Израел | 6 | 60 | 25 | 11 | 24 | 96 | 79 | 86 | 1,43 |
29. | Босна и Херцеговина | 5 | 54 | 22 | 10 | 22 | 74 | 76 | 76 | 1,41 |
30. | Уелс | 14 | 104 | 41 | 21 | 42 | 125 | 133 | 144 | 1,38 |
31. | Словения | 6 | 66 | 25 | 14 | 27 | 83 | 80 | 89 | 1,35 |
32. | Северна Ирландия | 14 | 110 | 40 | 25 | 45 | 120 | 138 | 145 | 1,31 |
33. | Норвегия | 15 | 114 | 43 | 20 | 51 | 147 | 158 | 149 | 1,31 |
34. | Латвия | 6 | 62 | 20 | 13 | 29 | 67 | 88 | 73 | 1,18 |
35. | Литва | 6 | 58 | 20 | 8 | 30 | 50 | 83 | 68 | 1,17 |
36. | Черна гора | 2 | 20 | 6 | 5 | 9 | 17 | 23 | 23 | 1,15 |
37. | Финландия | 13 | 104 | 27 | 24 | 53 | 109 | 162 | 105 | 1,01 |
38. | Грузия | 6 | 60 | 16 | 8 | 36 | 63 | 89 | 56 | 0,93 |
39. | Беларус | 6 | 58 | 14 | 12 | 32 | 49 | 87 | 54 | 0,93 |
40. | Исландия | 12 | 96 | 24 | 17 | 55 | 81 | 146 | 89 | 0,93 |
41. | Естония | 6 | 62 | 15 | 8 | 39 | 47 | 103 | 53 | 0,85 |
42. | Армения | 6 | 58 | 12 | 12 | 34 | 51 | 85 | 48 | 0,83 |
43. | Македония | 6 | 58 | 11 | 14 | 33 | 59 | 90 | 47 | 0,81 |
44. | Албания | 12 | 91 | 16 | 22 | 53 | 72 | 159 | 70 | 0,77 |
45. | Молдова | 6 | 58 | 11 | 9 | 38 | 51 | 114 | 42 | 0,72 |
46. | Кипър | 13 | 104 | 16 | 14 | 74 | 83 | 268 | 62 | 0,60 |
47. | Казахстан | 3 | 34 | 4 | 7 | 23 | 24 | 63 | 19 | 0,56 |
48. | Азербайджан | 6 | 60 | 6 | 9 | 45 | 36 | 147 | 27 | 0,45 |
49. | Лихтенщайн | 6 | 58 | 5 | 7 | 46 | 19 | 176 | 22 | 0,38 |
50. | Фарьорските острови | 7 | 68 | 6 | 6 | 56 | 40 | 182 | 24 | 0,35 |
51. | Люксембург | 14 | 109 | 7 | 10 | 92 | 44 | 303 | 31 | 0,28 |
52. | Малта | 13 | 102 | 3 | 14 | 85 | 49 | 288 | 23 | 0,23 |
53. | Сан Марино | 7 | 66 | 0 | 1 | 65 | 7 | 289 | 1 | 0,02 |
54. | Гибралтар | 1 | 10 | 0 | 0 | 10 | 2 | 56 | 0 | 0,00 |
55. | Андора | 5 | 50 | 0 | 0 | 50 | 11 | 149 | 0 | 0,00 |
Само на финалните турнири
[редактиране | редактиране на кода]Отбор | Турнира | Мача | П | Р | З | ВГ | ДГ | Т | Т % | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1. | Германия | 12 | 49 | 26 | 12 | 11 | 72 | 48 | 90 | 1,84 |
2. | Франция | 9 | 39 | 20 | 9 | 10 | 62 | 44 | 69 | 1,66 |
3. | Испания | 10 | 40 | 19 | 11 | 10 | 55 | 36 | 68 | 1,72 |
4. | Италия | 9 | 38 | 16 | 16 | 6 | 39 | 27 | 64 | 1,64 |
5. | Португалия | 7 | 35 | 18 | 9 | 8 | 49 | 31 | 63 | 1,79 |
6. | Нидерландия | 9 | 35 | 17 | 8 | 10 | 57 | 37 | 59 | 1,69 |
7. | Чехия | 6 | 32 | 13 | 6 | 13 | 42 | 43 | 45 | 1,52 |
8. | Русия | 11 | 33 | 12 | 7 | 14 | 38 | 45 | 43 | 1,40 |
9. | Англия | 9 | 27 | 10 | 11 | 10 | 40 | 35 | 41 | 1,33 |
10. | Хърватия | 5 | 18 | 8 | 5 | 5 | 23 | 20 | 29 | 1,57 |
11. | Дания | 8 | 27 | 7 | 6 | 14 | 30 | 43 | 27 | 1,00 |
12. | Белгия | 5 | 17 | 7 | 2 | 8 | 22 | 25 | 23 | 1,17 |
13. | Швеция | 6 | 20 | 5 | 6 | 9 | 25 | 24 | 21 | 1,18 |
14. | Гърция | 4 | 16 | 5 | 3 | 8 | 14 | 20 | 18 | 1,13 |
15. | Турция | 4 | 15 | 4 | 2 | 9 | 13 | 22 | 14 | 0,92 |
16. | Уелс | 1 | 6 | 4 | 0 | 2 | 10 | 6 | 12 | 0,92 |
17. | Полша | 3 | 11 | 2 | 6 | 3 | 7 | 9 | 12 | 0,50 |
18. | Швейцария | 4 | 13 | 2 | 5 | 6 | 8 | 15 | 11 | 0,56 |
19. | Югославия | 5 | 14 | 3 | 2 | 9 | 22 | 39 | 11 | 0,79 |
20. | Исландия | 1 | 5 | 2 | 2 | 1 | 8 | 9 | 8 | 0,79 |
21. | Унгария | 3 | 8 | 2 | 2 | 4 | 11 | 14 | 8 | 0,75 |
22. | Република Ирландия | 3 | 10 | 2 | 2 | 6 | 6 | 17 | 8 | 0,67 |
23. | Румъния | 5 | 16 | 1 | 5 | 10 | 10 | 21 | 8 | 0,53 |
24. | Шотландия | 2 | 6 | 2 | 1 | 3 | 4 | 5 | 7 | 1,17 |
25. | Норвегия | 1 | 3 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 4 | 1,33 |
26. | Словакия | 1 | 4 | 1 | 1 | 2 | 3 | 6 | 4 | 0,67 |
27. | България | 2 | 6 | 1 | 1 | 4 | 4 | 13 | 4 | 0,67 |
28. | Албания | 1 | 3 | 1 | 0 | 2 | 1 | 3 | 3 | 1,00 |
29. | Северна Ирландия | 1 | 4 | 1 | 0 | 3 | 2 | 3 | 3 | 1,00 |
30. | Украйна | 2 | 6 | 1 | 0 | 5 | 2 | 9 | 3 | 1,00 |
31. | Словения | 1 | 3 | 0 | 2 | 1 | 4 | 5 | 2 | 1,00 |
32. | Австрия | 2 | 6 | 0 | 2 | 4 | 2 | 7 | 2 | 0,33 |
33. | Латвия | 1 | 3 | 0 | 1 | 2 | 1 | 5 | 1 | 0,33 |
Най-много титли
[редактиране | редактиране на кода]По два пъти са ставали европейски шампиони 11 футболисти, всички от Испания на първенствата през 2008 и 2012 г.:
Голмайстори
[редактиране | редактиране на кода]Списък на най-големите голмайстори за всички времена във финалната фаза на турнира.[1]
Позиция | Играч | Вкарани голове | Изиграни мачове | Средно голове на мач | Издания |
---|---|---|---|---|---|
1 | Кристиано Роналдо | 14 | 30 | 0,43 | 2004, 2008, 2012, 2016 , 2021,2024 |
2 | Мишел Платини | 9 | 5 | 1,80 | 1984 |
3 | Алан Шиърър | 7 | 9 | 0,78 | 1992, 1996, 2000 |
4 | Антоан Гризман | 6 | 7 | 0,86 | 2016 |
Рууд ван Нистелрой | 6 | 8 | 0,75 | 2004, 2008 | |
Патрик Клуйверт | 6 | 9 | 0,67 | 1996, 2000 | |
Уейн Руни | 6 | 10 | 0,60 | 2004, 2012, 2016 | |
Тиери Анри | 6 | 11 | 0,55 | 2000, 2004, 2008 | |
Златан Ибрахимович | 6 | 13 | 0,46 | 2004, 2008, 2012, 2016 | |
Нуно Гомеш | 6 | 14 | 0,43 | 2000, 2004, 2008 | |
10 | Саво Милошевич | 5 | 4 | 1,25 | 2000 |
Марко ван Бастен | 5 | 9 | 0,56 | 1988, 1992 | |
Милан Барош | 5 | 11 | 0,45 | 2004, 2008, 2012 | |
Марио Гомес | 5 | 13 | 0,38 | 2008, 2012, 2016 | |
Юрген Клинсман | 5 | 13 | 0,38 | 1988, 1992, 1996 | |
Фернандо Торес | 5 | 13 | 0,38 | 2004, 2008, 2012 | |
Зинедин Зидан | 5 | 14 | 0,36 | 1996, 2000, 2004 |
Най-много участия
[редактиране | редактиране на кода]Кристиано Роналдо ( Португалия) е единственият футболист, играл на финалните турнири на 6 европейски първенства: 2004 – 2024.
Икер Касияс ( Испания) също е включен в състава на националния отбор за финалните турнири на 5 европейски първенства и взел активно участие в 3 от тях (2000, 2004, 2008, 2012, 2016).
Седемнадесет играчи са участвали на 4 първенства:
- Лотар Матеус ( Германия, 1980 – 1988, 2000);
- Петер Шмайхел ( Дания, 1988 – 2000);
- Едвин ван дер Сар ( Нидерландия, 1996 – 2008);
- Алесандро Дел Пиеро ( Италия, 1996 – 2008);
- Лилиан Тюрам ( Франция, 1996 – 2008);
- Улоф Мелбери ( Швеция, 2000 – 2012);
- Томаш Росицки ( Чехия, 2000, 2004, 2012, 2016);
- Джанлуиджи Буфон ( Италия, 2004 – 2016);
- Златан Ибрахимович ( Швеция, 2004 – 2016);
- Андреас Исаксон ( Швеция, 2004 – 2016);
- Ярослав Плашил ( Чехия, 2004 – 2016);
- Лукас Подолски ( Германия, 2004 – 2016);
- Дарио Сърна ( Хърватия, 2004 – 2016);
- Петър Чех ( Чехия, 2004 – 2016);
- Бастиан Швайнщайгер ( Германия, 2004 – 2016);
- Ким Шелстрьом ( Швеция, 2004 – 2016).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|