Дружествени острови
.svg)
Дружествените острови или Острови общество (на френски: Îles de la Société, на таитянски: Tōtaiete mā) са островна група в Тихия океан, владение на Франция, в отвъдморската територия Френска Полинезия.
Най-голям остров е Таити, където живеят около 70% от цялото население на архипелага и се намира главния град на владението – административен център и пристанище Папеете. Площта им е 1665 km². Населението е 242 726 души (2017 г.). На островите живеят мнозинството от жителите на Френска Полинезия.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Състоят се от 7 острова и 7 атола подразделени на две групи: Наветрени острови (Ил дьо Ван, 4 острова и един атол) – Маиао, Мехетиа, Муреа, Таити и Тетиароа и Подветрени острови (Ил су ле Ван, 3 острова и 6 атола) – Бора Бора, Мануае, Маупити, Маупихаа, Моту Оне, Раиатеа, Тахаа, Тупаи и Хуахине (виж таблицата по-долу). Цялата островна група се простира между 15°49′ и 17°52′ ю.ш. и между 148°04′ и 154°42′ з.д. Повечето от островите са с вулканичен произход и са обкръжени от коралови рифове. Максималната височина е връх Орохена (2241 m) на остров Таити. Климатът е тропичен, морски със средни месечни температури от 20° до 26°С и годишна сума на валежите 1500 – 2500 mm. Покрити са с влажни тропични гори. Икономически островите са най-важни от петте архипелага съставящи Френска Полинезия. Основни селскостопански отрасли са отглеждането на кокосови палми, захарна тръстика, банани, цитруси, ананаси, ванилия, кафе, памук.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Първият европеец достигнал до Дружествените острови е холандският мореплавател Якоб Рогевен, който на 6 юни 1722 г. открива атолите Бора Бора и Маупити, но по погрешка ги причислява към откритите през 1616 г. от Вилем Схаутен и Якоб Лемер острови Тонга. След това островите са дооткрити от английските мореплаватели Самюъл Уолис и Джеймс Кук. До 1880 г. на островите съществува полинезийското Кралство Таити. От 1842 г. до 1880 г. островите са под френски протекторат, а след това – колония на Франция.
| Название на остров или атол (алтернативно название) | Площ км2 | Население (2007 г.) | Координати | Откривател (година на откриване) |
|---|---|---|---|---|
| атол Бора Бора (Bora Bora) | 38 | 8927 | Якоб Рогевен (6 юни 1722 г.), Самюъл Уолис (юни 1767 г., вторично), | |
| остров Маиао (Тубуаи Ману) (Maiao, Tubuai Manu) | 9 | 299 | Самюъл Уолис (18 юни 1767 г.) | |
| атол Мануае (Фенуа Ура) (Manuae, Fenua Ura) | 3,5 | 40 | Самюъл Уолис (юни 1767 г.) | |
| атол Маупити (Maupiti) | 13,5 | 1231 | Якоб Рогевен (6 юни 1722 г.), Джеймс Кук (30 юли 1769 г., вторично) | |
| атол Маупихаа (Мопихаа, Мопелиа) (Maupihaa, Mopihaa, Mopelia) | 2,6 | 15 | Самюъл Уолис (юни 1767 г.) | |
| остров Мехетиа (Меетиа) (Mehetia, Meetia) | 2,3 | необитаем | Самюъл Уолис (17 юни 1767 г.), Луи Антоан дьо Бугенвил (април 1768 г., вторично) | |
| остров Муреа (Mo'orea) | 134 | 16 191 | Самюъл Уолис (юни 1767 г.) | |
| атол Моту Оне (Белингсхаузен) (Motu One, Bellingshausen) | 3 | необитаем | Ото Коцебу (17 април 1824 г.) | |
| остров Раиатеа (Raiatea) | 238 | 12 024 | Самюъл Уолис (юни 1767 г.), Джеймс Кук (юли 1769 г., вторично) | |
| остров Таити (Tahiti) | 1042 | 178 133 | Самюъл Уолис (18 юни 1767 г.) | |
| остров Тахаа (Tahaa) | 88 | 5003 | Самюъл Уолис (юни 1767 г.), Джеймс Кук (юли 1769 г., вторично) | |
| атол Тетиароа (Tetiaroa) | 6 | 50 | бунтовници от кораба „Баунти“ (1789 г.) | |
| атол Тупаи (Моту Ити) (Tupai, Motu Iti) | 11 | необитаем | Самюъл Уолис (юни 1767 г.) | |
| остров Хуахине (Huahine) | 74 | 5999 | Самюъл Уолис (юни 1767 г.), Джеймс Кук (16 юли 1769 г., вторично) |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966.
| |||||